За тинята на бедността и американската мечта

<p>Трябва да се отбележи, че реториката на де Блазио е доста тревожна. Защото той пое Ню Йорк от ръцете на предшественика си Блумбърг във великолепно състояние. Идвайки на власт в момент, в който въздухът на мястото на кулите близнаци все още беше пропит с мирис на дим, Блумбърг успя да постигне много. Въпреки че преживя две рецесии и една икономическа криза, днес градът изглежда по-добре от всякога.</p> <p>Ню Йорк преживява тотално облагородяване, превръщайки руините от индустриалната ера в безценна недвижимост. Именно в това обаче критично настроените &ndash; включително и новият кмет, съзират големия проблем. Блумбърг отне града от бедните, за да го даде на богатите. И никога не е крил, че това е голямата му цел. Лоялен привърженик на либералния капитализъм, Блумбърг се постара да привлече в мегаполиса хора, които умеят да печелят и да рискуват. В противен случай съществуваше реална опасност да се получи втори Детройт, който няма пари да плати на учителите и полицаите си. Днес Ню Йорк вече проходи &ndash; след като живя на границата на банкрута, и се страхува да не би историята да се повтори.</p> <p>Впрачем Бил де Блазио обещава да върви по &bdquo;среден&ldquo; път &ndash; като внимателно коригира несправедливостите, леко увеличавайки данъците на богатите. Най-подозрителните, включително и руснаците, живеещи в САЩ, смятат, че това обаче е само началото: да рушиш, без да строиш, и да харчиш, без да спестяваш.</p> <p>Работата е там, че руснаците в Америка не вярват в бедността, защото са пристигнали тук не по-богати от пилигримите на кораба &bdquo;Мейфлауър&ldquo; през 1620 година. Да вземем за пример моя баща. Половин век той живя в страна, за която строеше локатори, изучаваше изотопите и подготвяше специалисти по кибернетика &ndash; когато престанаха да я считат за лъженаука. Всичките му спестявания от добрата съветска власт възлизаха всичко на всичко на 90 долара. С толкова всички ние, емигрантите в Новия свят &ndash; започвахме живота си. Но и през ум не ни минаваше да се оплакваме.</p> <p>Свикнали да вярваме на пропагандата, гледайки я точно от обратната ѝ страна, вярвахме, че няма начин да пропаднем в Америка. И не пропаднахме &ndash; превръщайки се в една от най-преуспяващите общности в историята на Новия свят.</p> <p>Гордостта винаги се увенчава с успех, а арогантността се наказва. Опитът на бедността (<em>по-точно &ndash; на мизерията: с първото си палто в Америка се сдобих от Армията на спасението; намерих първия си телевизор изхвърлен до един контейнер за боклук</em>) пречи на съчувствието.</p> <p>Измъкналите се от нищетата презират онези, които са останали да тънат в нея. Този комплекс на превъзходство предизвиква недоверие към демократите и резонира с идеологията на републиканците: от калта до голямото богатство.</p> <p>Това, разбира се, е и американската мечта, която задължително включва във формулата си две части. Човек може да се изкачи до върха само ако е бил в низините &ndash; по тази причина хората, които се хвалят с богатството си, са по-малко от тези, които се вайкат заради бедността си.</p> <p>В бедността няма нищо срамно, ако е преходна. Цяла Америка е страна на бивши бедняци, които никога не забравят миналото си на такива.&nbsp;Особено в Ню Йорк. Защото той действително е град на контрастите във всяко отношение: столица не само на икономическото неравенство, но и на социалните промени. Тук хората падат и отново се вдигат на крака по-често от където и да било другаде в света. И градът винаги си остава &bdquo;на плюс&ldquo;. В противен случай той нямаше да привлича като магнит всички, у които амбициите надделяват над капитала.</p> <p>Да разрушиш това стихийно образуващо се равновесие е по-лесно, отколкото да го запазиш. И точно това е основният урок, който трябва да научи новият кмет Бил де Блазио. Както всички знаем, борбата с неравенството най-често завършва с поражението на всички&nbsp; участници в нея.</p> <p>Когато току-що бях пристигнал в Америка, все още имаше живи представители на белогвардейската емиграция. От тях съм запомнил един анекдот от времето на революцията: &bdquo;Болшевиките казват: &bdquo;Ние се борим, за да няма богати&ldquo;. А ние &ndash; за да няма бедни&ldquo;, отговаряме ние.&ldquo;</p> <p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p> <p>&nbsp;</p>