- 10 Sep 2020
- 103
- 2
С пост окрилявам надеждата си в Теб, Грядущи Господи мой. Постът ме кара да се готвя по-бързо за Твоето идване – единственото очакване на моите дни и нощи. Постът изтънява тялото ми, та това, което остане,да може по-лесно да се осветли от духа.Чакайки Теб, не ща да се храня с кръв, нито да отнемам живот.За да усетят и тварите радостта на моето чакане.
Но и въздържанието от храна няма да ме спаси.<br />И с пясък от езерото да се храня, Ти пак няма да дойдеш,<br />ако постът не влезе по-дълбоко в моята душа.<br /><br />Разбрах от молитвата, че телесният пост е повече символ на истинския, твърде полезен за начинаещи в надеждата, но и твърде тежък за тоя, който остане само при него.<br /><br />Затова внесох пост и в душата си, за да я очистя<br />от многото дръзки женихи и да я подготвя като девойка за Теб.<br />И вкарах пост в моя ум, за да изпъдя от него мечтите за светски неща<br />и да разоря всички въздушни кули, построени от тия мечти.<br />За да бъде умът ми изпразнен от света и готов да приеме Твоята Мъдрост.<br /><br />И внесох пост в моето сърце, за да изтребя с него всички страсти и мирски пристрастия. За да владее неизречен небесен мир в сърцето ми, когато бурният Ти Дух връхлети.<br /><br />И наложих пост върху езика си, за да се отучи от безполезни приказки<br />и да говори мирно само ония думи, които отварят път за Твоето идване.<br /><br />И ударих пост върху моите грижи, за да ги издухам всички от себе си<br />като вятър, който издухва мъглата. Да не стоят като мътна мъгла<br />между мен и Теб и да не връщат погледа ми към света.<br /><br />И постът внесе в душата ми смирение пред нетварните и тварните светове<br />и кротост към хората и нещата. И вля в мен храброст, за която не знаех,<br />докато бях въоръжен с цялото мирско оръжие.<br /><br />Какво щеше да е надеждата ми без пост, ако не чужда приказка,<br />дето е ходила от уста на уста, докато не е стигнала и до моята? <br /><br />Лъжлив пост придружава измамната надежда,<br />както никакъв пост не придружава безнадеждността.<br />Но както колелата вървят едно след друго, тъй и истинският пост<br />върви след истинската надежда.<br /><br />Помогни ми радостно да постя и радостно да се надявам,<br />най-радостни Празниче мой, Който ми идеш със слънчева усмивка.<br /><br /><em>Охридското езеро<br />1921-1922г.</em><br />
<p><strong>"Езерни молитви", Превод Андрей Романов, издателство ОМОФОР, 2003 г.</strong></p>
