- Автор: Яков Кротов
- 10 Sep 2020
- 156
- 0
На какво в руската история прилича Майдан? Струва си да бъде сравнен със защитата за Елцин през 1991 година, както и през 1993-та. През 91-ва това беше полет. Случилото се през 1991 г. беше по-добро от Майдан, защото бе по-кратко. През 1991 г. въпросът не беше „за Елцин“, а „за истината“.
<p>Нямаше ни най-малък привкус на коктейли „Молотов“, съществуваше принципно съгласие за ненасилие. Не защото руснаците „не искат война“, а защото през 1991 г. въстана крехкото малцинство на идеалистите – с идеята за ненасилие и свобода.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32976_CUEf7tjvhvZtVXWRFzmmzB3b5TUk38.jpg" style="height:385px; width:610px" /></p>
<p>При опозицията от 2011–2012 г. идеята за ненасилие, вечна й памет, се превърна в евтин лавров венец, а идеята за свобода – в борба с корупцията. <br />
През 1993 г. това беше опит за летене. 1993 година се оказа по-лоша от Майдан, защото имаше повече оръжие и по-малко идеи – или по-точно, идеите напълно липсваха. При това и от едната, и от другата страна. Защото подкрепящите Елцин защитаваха не свободата, а Елцин. И го защитаваха, използвайки армията. </p>
<p>Това беше, нека го кажем така – подло. Да стоиш на площада и да се правиш на последовател на Ганди, но използвайки оръжие. Пита се – за какво беше нужно то, след като силоваците на Елцин свършиха цялата работа, свързана с насилието. От страна на Хасбулатов <em>(има се предвид Руслан Хасбулатов, последният председател на Върховния съвет на Руската федерация; първоначално е близък сподвижник на Борис Елцин, по-късно става негов основен опонент – бел. ред.)</em> – и това беше благородно, защото там идеята бе гнила, но употребата на оръжие беше в пъти по-малка, а следователно – и жертвите също. </p>
<p>Кошмарът е в това, че през 1993-та „майданци“ бяха онези, които се вдигнаха срещу Елцин. Защото през 1993 г. Елцин вече беше един напълно завършен Янукович.</p>
<p>Впрочем именно Елцин роди и чеченската трагедия, и Путин – с еднаква лекота. Елцин обаче бе в пъти по-голямо зло от Янукович. Ако Елцин беше в Киев през ноември 2013 година, би приключил с Майдан с две стъпки. На първо място щеше да бъде заявено, че майданци искат да сринат демокрацията, и на второ – че те са произвели първия изстрел. Това щеше да е всичко. После – вървете доказвайте колкото си искате, че първият изстрел е бил от страна на властите.</p>
<p>Що се отнася до „руските застъпници на Майдан“, те са шизоидни. На думи са за Майдана, на дела – против него. Защото целият смисъл на Майдан е в това, че не е позволен от властите. За сравнение можем да вземем барикадите около Кремъл с антипутински настроени демонстранти.<br />
Да се съгласиш с шествията в подкрепа на Майдан е все едно да пиеш коняк, за да останеш трезвен. Съгласявайки се, признаваш правото на Янукович също да защитава своята позиция. Същото е с размахването на колове насред Майдан. Размахването на колове – като единствена форма на протест, която не притиворечи на сегашния закон за митингите. А че законът е противоконституционен – в това няма никакво съмнение. </p>
<p>Да прибегнеш до протеста с коловете означава да се отречеш от правото си на събрания и митинги, което изконно е залегнало в Конституцията. А тя, Конституцията, е крайъгълен камък, без който не допускат никого в Европа.</p>
<p>Представете си следната картина: стои си протестиращият гражданин, въоръжен с прословутия кол, смело отказвайки да каже името си на силовака насреща. Силовакът към гражданина: „Не смей да ползваш високоговорител!“. Гражданинът отвръща дръзко: „Не ползвам високоговорител!“. Мнозина биха възкликнали: "Дръзко малодушие!“.</p>
<p>Но Майдан все пак използва високоговорители! Не знам забранено ли е това в Украйна, но знам, че Майдан не се интересува позволена ли е правдата. Просто се стреми да живее според нейните норми.</p>
<p>Възможно ли е това да се желае за Русия? Страхувам се, че повечето руснаци биха се побояли дори да си го пожелаят. Веднага биха се запитали: „Да, но какво рискувам?“. И биха се притаили.<br />
Да не желаеш е страшно, защото ако не искаш да живееш правдиво, то какво ще стане с теб за в бъдеще, какво вече се е случило с тебе!?</p>
<p>------------------------------<br />
<em><strong>Яков Кротов е свещеник от Украинската автокефална православна църква (обновена), автор и водещ на програмата на Радио „Свобода” „От християнска гледна точка“</strong></em></p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
