Йорг Шьонбом*: Консерваторът не вярва във всевластието на политиката

<p><strong>Райнишер Меркур:</strong> С право ли Ви считат за консерватор?</p> <p><strong>Йорг Шьонбом:</strong> Считам себе си за консервативен човек. Разликата между един консерватор и другите се състои в това, че за разлика от идеолозите консерваторът не иска да води хората с един определен обществен модел към вечното блаженство. Консерваторите имат принципи като ръководно начало. Те променят само това, което не се е оказало годно или което е причинило страдания на хората. Претенциите на консерваторите са по-сдържани от претенциите на онези, които следват една идеология като комунисти или социалисти. Социалдемократите също искат да кажат на хората какво е щастието. Консерваторите не искат това и затова аз съм консерватор.<br /><br /><strong>Какво още друго освен това съставлява консерватора?</strong></p> <p>Томас Ман описва в своите &bdquo;Размишления на аполитичния&rdquo; по смисъл следното: консерваторът не вярва във всевластието на политиката, това прави само прогресивният. За мен това е водеща представа. Ние всички сме възприели разбирането да не вярваме във всесилието на политиката, както и в нейната отговорност за всичко. Цел на политиката е да даде на всеки човек шанса да осъществи своето щастие. Консервативните хора залагат много силно на индивида и казват: нека той върви по своя път, той знае по-добре от държавата и институциите.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Защо толкова малко политици се осмеляват да кажат, че са консерватори?</strong></p> <p>На мен самия тази почетна титла ми беше дадена, без да съм се домогвал до нея. Консервативно се счита за нещо старомодно и назадничаво, изостанало от времето. Трябва да се борим с много предразсъдъци. Оттук идва и една определена сдържаност. <br />В селските райони хората искат житейските им постижения да бъдат оценявани. В своята мъка, в затрудненията си, те често се чувстват изоставени. А ние говорим само за проблемите на големия град. Но какво да кажат всъщност онези, които рано сутрин излизат от къщи, работят, плащат данъци и след това виждат какви пари имат и какво получават други, които живеят от социални помощи? Житейският успех, постиган чрез усърдие и прилежание, чрез инициативност и богатство на хрумванията, трябва да бъде оценяван по-високо и да не бъде дискредитиран като еснафски, ограничен или старомоден. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Къде в наши дни са консервативните политици?</strong></p> <p>Няма никой, който публично да заявява, че е консервативен. Аз считам например Волфганг Шойбле (водещ политик от Християндемократическия съюз, федерален министър на вътрешните работи) за консервативен политик. В Християндемократическия съюз нямаме нито един политик на възлова позиция, който да заяви принадлежност към консерватизма, защото всеки мисли, че това го ограничава твърде много и че е недостатък. А и партийното ръководство не иска да подпомага развитието на политик, който открито се обявява за консервативен.<br />Мога да си спомня времето, когато изграждахме Германия. Винаги имаше големи, увлекателни дискусии в Бундестага, в които се водеше битка по основните въпроси. Днес почти не се води битка за нищо. Трябва да разговаряме повече за фундаменталните въпроси.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Какво може да се научи от консерваторите?</strong></p> <p>Консерваторите имаха принципи и се придържаха здраво към тях. Решението на Конрад Аденауер за обвързване със Запада беше фундаментално, решението за Социалното пазарно стопанство беше наложено въпреки оказаната съпротива. Непоколебимите мъже и жени, които защитаваха тези решения, могат да бъдат взети за образец. Те имаха принципи, не под формата на правила, а като основа на политиката. Те споделяха определен образ на човека и определена представа за задачите на държавата.<br />Ренесанс на консерватизма ще има, тъй като хората търсят ориентация. Не в смисъл на предписания и правила на държавата, както искат левите, а в смисъл на ориентация, която помага на хората сами да вземат решения. В момента преминаваме през лоши времена, но когато си спомним, кои са важните неща, мъж като Конрад Аденауер може да бъде пример...</p> <p>Населението иска хора, които им показват, че дават всичко от себе си за делото, че те отговарят за каузата, че представляват техните неща. Имаме нужда от политици, които възбуждат фантазията.</p> <p><em>* Йорг Шьонбом е политик от Християндемократическия съюз (роден през 1937 г.), бивш министър на вътрешните работи на федерална провинция Бранденбург.</em></p> <p><strong>Превод: Господин Тонев; със съкращения от &bdquo;Rheinisher Merkur&rdquo;, <a href="http://www.cao.bg/">CAO.bg</a></strong></p>