Вачо Бъндарака: Докато още нямаше китара, Кирил Маричков тропаше по консервена кутия

Вачо Бъндарака: Докато още нямаше китара, Кирил Маричков тропаше по консервена кутия
Историята на легендарните "Бъндараци" ще бъде показана на лента в петък в столичния Дом на киното от 19 часа. "Макар и 20 години по-късно съм щастлив, че подобен филм ще види бял свят. "Лорд Бънди от София" е посветен на брат ми Димитър Милев, Големия Бъндарак, но и на зараждането на рокендрола у нас.
<p>През 1940 г. се родиха двама рокаджии. Единият стана световно име - Джон Ленън, а Големия Бъндарак така и си остана световнонеизвестен.</p> <p>Но докато Ленън го убиха, брат ми се самоуби с алкохол и цигари&quot;, разказва Малкия Бъндарак, Иван Милев.</p> <p>&quot;Бъндараците&quot; са първата българска рок група и в началото са в състав Кирил Маричков, Петър Цанков и двамата Милеви.</p> <p>&quot;Ще гледам филма донякъде с умиление, донякъде - с тъга. Тогава бяхме много млади и се борехме освен с всичко, но и със системата. Пак тогава, през 60-те, много се шегувахме с едно парче на великите &quot;Холис&quot;, в което се пееше: смени си задника с главата и ще ти стане по-лесно&quot;, разказва Бънди.</p> <p>&quot;За името на групата обсъждахме &quot;Онгондури&quot;, &quot;Колобри&quot; и накрая си сложихме &quot;Таралежи&quot;.</p> <p>На един концерт обаче човек от публиката извика: &quot;Ей го Бъндарака!&quot;. Така казваха на брат ми - Бъндарак. На 10 години беше заболял от много рядка болест и не можеше да ходи, та го извеждахме навън с инвалидна количка.</p> <p>По същото време в Англия някакъв лорд Бънди давал помощи за България и архитектът на кооперацията, в която живеехме, се шегуваше - &quot;Лорд Бънди го изнасят на разходка&quot;.</p> <p>Оттам дойде и &quot;Бъндараците&quot;. &quot;Бог да го прости Димитър Милев. Той беше най-голям от всички нас и ми каза:</p> <p>&quot;Киро, ти си най-дълъг и ще свириш на бас&quot;. Защото басът бил най-голямата китара&quot;, спомня си и Кирил Маричков.</p> <p>&quot;Бъндараците&quot; започват да свирят през май 1963 г.</p> <p>&quot;Бяхме ако не първите, то поне сред тях. Събрахме се аз, брат ми, Кирил Маричков и барабанистът Паното - той обаче не остана. Нямахме уредби и чак след като дойде басът на Кирчо, започна да става сериозно. Преди това свирехме през радиоапарати.</p> <p>Големият Бъндарак завърши две висши - Лесотехническия университет и Художествената академия. Аз покрай него съм запетайка.</p> <p>Той нямаше инстинкт за самосъхранение и с милицията сме имали много проблеми и разправии. Нашите починаха рано, трябваше заедно да живеем и да се борим&quot;, спомня си Малкия Бъндарак.&nbsp;</p> <p>Докато все още нямал китара, Кирил Маричков тропал по консервена кутия. &nbsp;</p> <p>&quot;Вече към 1964-1965 г. вълната от рокендрол стана неудържима. Където и да отидехме, ставаше лудница.</p> <p>Започнаха да ни викат и на публични места като в Сатиричния театър. Излязохме като рок група на сцената. Обикаляли сме цяла България на турне с трупата. И това се дължеше на доброто отношение на големите актьори.&nbsp;<br /> Калоянчев, Парцалев и Стояна ни спасиха</p> <p>Те ни защитаваха от посредствени и зли чиновници. Но не съжаляваха, защото публиката пощуряваше. Всичко минаваше през комисии, чиито шефове бяха разни недоказани музиканти и по-точно - музиканти с пагони.</p> <p>Даже и сега, когато гледам старите кадри от концертите в Художествената академия и виждам как по-голямата част от публиката са ченгета, а не студенти, ми става и смешно, но и много тъжно&quot;, разказа още Вачо.</p> <p>Малко по-късно Кирил Маричков и Петър Цанков се отделят от &quot;Бъндараците&quot; и създават &quot;Щурците&quot;.</p> <p>Но не и преди да си покажат рогата - дотолкова се прочуват, че ги канят за изпълнения и в английското, и в американското посолства в София.</p> <p>Дори се стига дотам, че жената на английския дипломат номер 1 тогава ги кара по домовете им с личната си кола.</p> <p>&quot;Автомобилът беше &quot;Триумф Хералд&quot;, а часът - 2,30-3 сутринта&quot;, спомня си Вачо.&nbsp;</p> <p>Музиката във филма се прави от сборната формация The Beat Club - Иван Милев - духовен водач и основател, Петър Георгиев-Пешето - китара - и до днес свири с Кирил Маричков и много други легенди на рока, Павел Васев - китарист на &quot;Монолит&quot;,</p> <p>Тодор Мирчев - бас, по принцип художник реставратор, Петър Караспасов--Карата - барабани, Антон Серкеджиев - вокал и адвокат. Във всяко изпълнение на бандата участват гости - Васко Кръпката, Камен Кацата, Тони Чембъра и много други.<br /> &quot;След като утре мине премиерата, ще пуснем филма и в кино &quot;Влайкова&quot;, където ще направим гигантски концерт, кани се Малкия Бъндарак. Все пак това е истинската история на рока в България, и то точно в ония мрачни комунистически години. &quot;Нека младите видят какво сме преживели&quot;, завърши той.</p> <p>Режисьор на продукцията е Иван Трайков, сценарист е Константин Петров, оператор е Емил Пенев, а автор на музиката - The beet club. Във филма участват Малкия Бъндарак, Кирил Маричков и Петър Цанков, Любомир Канов, Константин Марков, Йордан Ганчев-Дани Баницата и много други.</p> <p>Проектът спечели субсидия от столичното кметство и Канал 1 на БНТ. След прожекцията ще има концерт на The beat club с участието на Бънди, Павел Васев, Пешето и много други съвременни рок легенди</p>

Коментари

  • на снимката са Щурците, Веско, Пеци, Киро и Пепи.

    29 Яну 2014 4:21ч.

    Имаше и дуги групи с талантливи момчета, които никога не видяха сцена.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • АБВ

    30 Яну 2014 1:43ч.

    „Аз не съм комунист и никога няма да бъда” пееше в ерата на ранната демокрация Кирил Маричков пред стотици развети сини знамена. „Ти си бил комунист, Маричков!” – контрира проф. Томи Димчев, дългогодишен декан в Консерваторията. Според професора бащата на Кирил Маричков, който също се казва така, е бил шеф на Арбитражния съд на Народна република България и личен съветник на Тодор Живков. Връзките на бащата спомогнали младия Щурец да отбие военната си служба в ансамбъла на ГУСВ (Строителни войски). През този период 1970-1974 г. Томи Димчев е бил ръководител на ансамбъла. „Кирчо дойде да служи при нас и веднага го направихме комсомолски секретар, от което той беше много горд” – твърди Томи Димчев. Той разкрива, че Кирил Маричков и Щурците дори са участвали на фестивала за политическата песен „Ален мак”, който се провеждаше под егидата на партията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • JJJ

    30 Яну 2014 20:55ч.

    \\\&quot;В ония мрачни комунистически години\\\&quot; е бил възможен просперитетът на българските рок- групи,песните им звучаха по радиото и телевизията, а стадионите се пълнеха с фенове. Понастоящем се намираме в постчагаджийски период на бавно и не съвсем , умираща нация. Днес никой няма никакъв шанс да стане известен рокаджия и да се издържа от това. Учудвам се на напълно извратената оценка за условията, за времето, в което са успели на направят нещо!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Б

    31 Яну 2014 6:13ч.

    JJJ,това не важи за Бънди.Обърни се към К.Маричков.Ако Бънди беше жив,най вероятно ,щеше да те помоли учтиво да му направиш една подводна свирка,за да не се вдига прах.Екология,Брато.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Съвременник

    31 Яну 2014 23:49ч.

    А нещо за \&quot;Сребърните гривни\&quot; по това време????

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 12

    26 Апр 2015 2:33ч.

    Единствената нетолерирана рокгрупа в България по времето на социализма се казва \\\\\\\&quot;Сигнал\\\\\\\&quot;. Само те са забранявани официално, само те са издавали двоен албум. Всички останали бяха толерирани и контролирани, с цел да не се освободи място, за истински неформална музика в България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Красимир Кабакчиев

    03 Май 2015 0:04ч.

    Цитат от съобщение тук: „Кирчо дойде да служи при нас и веднага го направихме комсомолски секретар, от което той беше много горд” – твърди Томи Димчев. Да добавя, че Кирил Маричков прие орден от агент Гоце, така наречен президент на така наречената държава, който държеше в кабинета си на \&quot;Позитано\&quot; 20 портрет на комуниста и масов българоубиец Гошо Тарабата. Подобно нещо е позорно за всеки нормален рокаджия, но за този явно не е. Даже се изказа, че много късно го били наградили. Това не отменя таланта му, но издава морала му на комунист.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи