В древността дори умението да пишеш е предизвиквало страх. Сега това се случва с интернет.

<p>Неотдавна &quot;Еспресо&quot; публикува мое писмо, адресирано до хипотетичния ми внук, в което се опитвах да го убедя да тренира паметта си, вместо винаги да разчита на информацията, достъпна в интернет.</p> <p>И веднага се намери виртуален талибан, който ме обвини в някакъв блог, че съм враг на световната информационна мрежа.</p> <p>Все едно да критикуват човек, който се е изказал срещу шофирането със 180 км/ч или в пияно състояние.&nbsp;Това в никакъв случай не е призив да се откажем от автомобилите.</p> <p>Пък и наскоро на страниците на &quot;Еспресо&quot; Еудженио Скалфари* ме упрекна учтиво, че прекалено се доверявам на интернет като източник на информация.</p> <p>Това стана след последната ми статия, в която споменах невежите, които в предаването &quot;Наследство&quot; заявиха, че според тях Хитлер и Мусолини са живели през 60-те или 70-те или 80-те години.</p> <p>Скалфари отбеляза, че именно изкуствената памет &quot;онлайн&quot; е създала поколение, неспособно да задържи в главата си никаква информация. Той смята, че използването на мрежата създава илюзията, че си в контакт с всички и с всичко, но в действителност те обрича на самота.</p> <p>Съгласен съм, че това са две от болестите на нашето време. Писал съм много за това. Скалфари обаче не цитира пасажа от &quot;Федър&quot; на Платон, в който фараонът упреква бог Тот, че е изобретил писмеността, заради която хората могат да изгубят навика да използват паметта си. Но впоследствие се е оказало, че писмеността кара хората да запомнят прочетеното.</p> <p>Само благодарение на писмеността е създадена такава възхвала на паметта като &quot;По следите на изгубеното време&quot; на Пруст.</p> <p>Искам да кажа, че човек може спокойно да използва интернет и едновременно с това да развива паметта си, като се опитва да запомни информацията, която е открил в мрежата.</p> <p>Работата е там, че интернет съществува и не можем да го отхвърлим.</p> <p>Подобни спорове вече са възниквали и заради механизацията на производството, и заради телевизията.</p> <p>Мрежата е факт и никакви спорове няма да я унищожат. Проблемът е не само да признаем рисковете (те са очевидни), свързани с появата й, но и да научим младите как да я използват правилно.</p> <p>Да си представим един добър учител, който предлага изследване по определена тема. Той знае, че учениците му ще се опитат да открият готови решения в интернет, за да не полагат каквито и да е усилия. Но учителят може да предложи те да потърсят сведения най-малко в десет сайта, да сравнят получената информация, да открият различията и противоречията и да определят кой сайт е най-надежден източник на информация, като за целта данните бъдат сверени с писмени източници или поне с някоя енциклопедия.</p> <p>Така децата ще получат информация от интернет &ndash; би било глупаво това да се забрани &ndash; но в същото време ще трябва да се позамислят и да запомнят нещичко.</p> <p>Освен това учениците ще могат да сравнят получените резултати, дори да поспорят и да избягат от самотата. Постепенно те ще придобият вкус към дискусиите помежду си.</p> <p>Разбира се, ще има такива, които ще изпаднат в зависимост от мрежата; които не са в състояние да се откъснат от самотното общуване с монитора.</p> <p>Ако училището и родителите не са съумели да ги опазя от това, ще трябва да ги внесем в списъците на наркоманите, онанистите, расистите, ясновидците, клиентите на хиромантите и всички останали привърженици на дегенеративните форми, на които обществото трябва да се противопоставя с цялата си отговорност. Но така е било във всички епохи.</p> <p>Ако днес ни се струва, че &quot;болните&quot; са твърде много, то е защото за 50 г. населението на планетата се е увеличило от 2 на 7 млрд. души. А причина за това не е самотата, наложена от мрежата, а прекомерният излишък от човешки контакти.</p> <p>* Еудженио Скалфари &ndash; италиански журналист, писател и политик.</p>