Три сестри, и все жени на Дикенс

<p>&nbsp;</p> <p>Първата му среща със семейство Хогарт е на чисто професионална основа &ndash; главата на фамилията</p> <p><strong>Джордж Хогарт е редактор във вестник &bdquo;Ивнинг Кроникъл&rdquo;</strong></p> <p>човек с литературни интереси. Дикенс се среща с него не само в редакцията, но и в дома му в Челси, където живеят и четирите млади дъщери на редактора. 19-годишната Кейт е единствената пълнолетна сред тях. Мери е навършила 16, а Джорджина и Елен са още по-малки. Успешният старт на&nbsp;романа &bdquo;Клубът Пикуик&rdquo; съвпада с венчавката на Чарлс и Кейт на 2 април 1836 година.</p> <p><img src="/uploads/editor/roditeli.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Родителите на писателя</strong></em></p> <p>Дом на младоженците става ергенската квартира на Чарлс, състояща се от три малки мебелирани стаи. Скоро &bdquo;Клубът Пикуик&rdquo; носи на автора си високи приходи и Дикенс купува къща в центъра на Лондон.</p> <p>Характера и външния вид на Кейт са описали нейни съвременници. На портретите от младите й години тя изглежда като романтична красавица, с тъмни дълбоки очи и буйни къдри, събрани на кок.<br />Биографите на Дикенс обаче са единодушни в отрицателната си оценка за най-голямата сестра Хогарт: вяла пълна жена, равнодушна и безволева, раздразнителна и склонна към депресии. Лишена от какъвто и да е интелектуален потенциал.</p> <p><img src="/uploads/editor/катрин_-_жена.jpg" alt="" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><em><strong>Кейт Дикенс, която става негова законна съпруга</strong></em></p> <p>Трудно е да се съди, но така или иначе възниква въпросът: какво все пак е видял у младата Кейт Дикенс и защо се е оженил именно за нея? Със сигурност не само заради възможността &bdquo;Клубът Пикуик&rdquo; да бъде публикуван!<br />Веднага след като съпрузите се установяват в новия си просторен дом,</p> <p><strong>писателят настоява и Мери да се премести при тях</strong></p> <p>Родителите на момичето живеят в Челси, в голяма уютна къща и топла семейна атмосфера. Така че причината по-малката сестра на Кейт да приеме поканата едва ли е липса на внимание от страна на близките й. Нито че се налага девойката да помага на новоизлюпената госпожа Дикенс &ndash; още тогава Мери е сериозно болна, а Кейт едва е родила първото си дете. Възниква въпросът дали младата съпруга на Чарлс е знаела какви са тънките нишки, свързващи мъжа й и сестра й?</p> <p><img src="/uploads/editor/Myeri1.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Мери, втората сестра, в която Дикенс е лудо влюбен</strong></em></p> <p>Писмата на Дикенс до Кейт, когато двамата не са заедно, са доста противоречиви &ndash; той ту я обвинява в студенина или капризност, ту я нарича &bdquo;скъпата ми мишчица&rdquo; и &bdquo;любимото ми прасенце&rdquo;...<br />В същото време великият класик е обладан от безразсъдна страст към младата Мери. А смъртта й, когато е само на 18, дълбоко го потриса. Това се случва една вечер &ndash; току-що върналите се от театър Чарлс и Кейт чуват страшен вик, идващ от стаята на Мери. Втурват се при нея, но тя едва диша.</p> <p><strong>Умира в ръцете на Чарлс от сърдечен пристъп</strong></p> <p>Той сваля от все още топлия й безименен пръст малък пръстен и го поставя на кутрето си &ndash; така и не се разделя с него до собствената си кончина. По същия начин свято пази къдрица от косите й. Години наред не може да се спаси от преживения шок...<br />Когато се случва трагедията, на Кейт, която е бременна, й се налага да се грижи за покрусената си майка и за убития от мъка свой мъж. Вероятно именно в онези кошмарни дни ясно е проумяла колко дълбоки са били чувствата на Чарлс към сестра й. Спонтанният аборт не закъснява...<br />Дикенс</p> <p><strong>не пази в тайна непомръкващата скръб по покойната си балдъза</strong></p> <p>&ndash; прави изявления във вестниците, описва в дневниците си какво чувства.<br />&bdquo;Тя беше душата на нашия дом. Не осъзнавахме достатъчно, че сме толкова щастливи заедно. Загубих най-добрия си приятел, момичето, което нежно обожавах повече, отколкото съм обичал всяко друго човешко същество. Нямам думи да опиша колко ми липсва Мери и предаността, която изпитвах към нея.&rdquo;</p> <p><img src="/uploads/editor/fani-sestra.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>&nbsp;Фани, сестрата на писателя - тя винаги е означавала много за него&nbsp;</strong></em></p> <p>Ето такива думи се нижат изпод перото на викторианеца Дикенс. Със сигурност и Кейт е прочела поне част от тях и е знаела, че мъжът й често остава с часове в опустялата стая на сестра й, за да докосва дрехите й, да се наслаждава на аромата й.<br />Любопитна подробност е, че в завещанието си Чарлс пожелава да бъде погребан до Мери. Много години по-късно в писмо до своята тъща той ще признае, че в продължение на месеци всяка нощ е бленувал за покойната й дъщеря: &bdquo;Беше такова едно тихо щастие. Толкова важно за мен, че с нетърпение чаках да си легна с надеждата в съня си отново да я видя и да се докосна до нея...&rdquo;.</p> <p><img src="/uploads/editor/с_дъщерите_си_кейт_и_мейми.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Чарлс Дикенс с порасналите си вече дъщери Кейт и Мейми</strong></em></p> <p>Дикенс се осмелява да изрази съкровените си чувства към починалата своя любима, които дълго е сдържал, докато Мери е била жива &ndash; от уважение към семейството и към самата нея.<br />Когато тя умира, явно емоциите надделяват над разума.<br />Вероятно този любовен вулкан, предизвикан от смъртта на младата жена, е станал причина приказният разказвач на идилични истории да охладнее към собствената си съпруга.</p> <p><strong>Мери отново и отново се появява като прототип на крехки</strong></p> <p>прелестни девойки, сътворени от Дикенс &ndash; като например Дора в &bdquo;Дейвид Копърфийлд&rdquo;.<br />За съвременниците си Кейт не прави впечатление на човек, който е склонен да размишлява, да бъде на нивото на съпруга си. Изцяло е заета да се грижи за децата си, които се раждат едно след друго: Чарлс, Кати, Мими, Уолтър, Дора, Едуард, Франсис, Хенри, Сидни.<br />Големите въпроси на биографите на Дикенс логично са именно към жена му, многодетната майка: жената, която не може бъде съпричастна към интелектуалните занимания на мъжа си; почти никога не го придружава на изявите му и официалните обеди и вечери.<br />Грижейки се за децата си, които са на най-различни възрасти, с разклатено здраве,</p> <p><strong>на Кейт явно не й е до светски живот, но се старае да бъде до съпруга си</strong></p> <p>и вън от дома. През 1842 г. двамата се отправят към Америка. Тогава имат три деца, но ги оставят вкъщи. При следващото им пътешествие до Щатите децата вече са четири и Кейт взима със себе си техни акварелни портрети. А през 1846-а голямото пътуване на семейството е до Италия. Този път групата е многобройна: Чарлс, Кейт, петте деца, двете бавачки, сестрата на Кейт Джорджина, прислужницата Анна и кочияшът стигат до Генуа през Париж, Лион, Авиньон, Екс, Марсилия.<br />Странстването е продължително: известно време прекарват в Рим, качват се на Везувий, посещават музеите на Флоренция.</p> <p><img src="/uploads/editor/джорджина_хогарт.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Джорджина - вярна до края на дните му</strong></em></p> <p>Именно тук със семейство Дикенс трайно заживява Джорджина &ndash; отказвайки се от възможността да се омъжи, за да помага на сестра си в домакинството и отглеждането на многобройната й челяд.<br />По природа Кейт е меланхолична и непрактична, което допълнително усложнява атмосферата вкъщи. Поведението на жена му дразни Дикенс и той</p> <p><strong>намира утеха в обятията на 18-годишната актриса Елен Тернан</strong></p> <p>Това става и причина за краха на съпружеските отношения между Чарлс и жена му.<br />Веднъж в ръцете на Кейт попада кутийка с бижута, по погрешка изпратена на домашния адрес на класика, вместо до дома на Елен. Вечната драма &ndash; любовният триъгълник... Г-жа Дикенс не спестява сълзите си и обвиненията към бащата на децата си. Той, типично за всеки мъж в подобна ситуация, използва дарената от природата му словоохотливост, за да я убеди, че отношенията му с мис Тернан са чисто платонически.</p> <p><img src="/uploads/editor/review-dickens_7407_215916c.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Актрисата Елен Тернан, която в един период от живота им застава между Чарлс и Кейт</strong></em></p> <p>Дали му е повярвала или не, но Кейт се съгласява да направи всичко възможно клюките да спрат. Посещава Елен, която е на възрастта на дъщеря й Кати, дава възмутени интервюта в пресата...<br />Сплетните не само че не утихват &ndash; набират все по-мощна сила. Скоро раздялата между съпрузите Дикенс става неизбежна. Джорджина, която е омаяна от чара на девер си, взима неговата страна. Само че възниква въпросът как Кейт и Чарлс ще живеят по-нататък: &bdquo;по график&rdquo; да обитават поотделно селското имение, което писателят е купил междувременно, или заедно да останат в градската си къща. Решават да останат в лондонския си дом, разделяйки го на две.</p> <p><strong>В очите на обществото съсипаният им брак продължава да съществува</strong></p> <p>Съпрузите, както и преди, живеят заедно. Но ги делят дебелите стени на къщата, както и равнодушието, завинаги издигнало стени помежду им.<br />Джорджина, която неизменно е с тях и майчински се грижи за децата, удивително прилича на покойната Мери. А те от сърце обожават своята млада, всеотдайна и симпатична леля. Баща им също е запленен от нея...<br />&bdquo;Не мога да я нарека копие на Мери, но в нея има много неща, които ми напомнят за нея. И отново се пренасям в миналите дни. Понякога ми е трудно да отделя миналото от настоящето&rdquo;, пише Дикенс в дневника си.<br />В крайна сметка Чарлс и Кейт се развеждат официално. Тогава настава времето на Джорджина, която е незаменима в дома на бившия мъж на сестра си. &bdquo;Не мога да си представя какво би се случило с всички нас &ndash; особено с момичетата &ndash; ако не беше<br />Джорджина. Тя е нашата добра фея, децата я обожават&rdquo;, откровеничи Дикенс.<br />Великият класик има и други отговорности: многобройните му читатели поклонници. Не може да се лиши от обожанието им &ndash; затова и публикува своите открити писма.<br />Но както често се случва,</p> <p><strong>когато искаш да опровергаеш слуховете, постигаш обратен ефект</strong></p> <p>Така се случва и с Дикенс: обяснявайки &bdquo;явното&rdquo;, на показ излиза още един скандал. Джорджина предано го поддържа срещу жена му. Нещо повече &ndash; 22 години не разговаря с Кейт, до самата смърт на Дикенс през 1870 година.</p> <p>Създава се впечатление, че Джорджина не иска нищо за себе си &ndash; дори става приятелка с Елен Тернан, на която Дикенс подарява къща в Лондон.<br />От всичките сестри Хогарт Джорджина е най-всеотдайна и беззаветно предана в любовта си към Чарлс Дикенс. Отглежда децата му, а той умира в ръцете й. Според завещанието му Джорджина получава значително състояние, личните му записки и бижута.</p> <p><img src="/uploads/editor/118df97dac5c7fa414f8becb886557f8_big.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Един от рисуваните портрети на автора на "Големите надежди"&nbsp;</strong></em></p> <p>&hellip;Трите сестри свързват съдбите си със знаменития писател. Възможно е да ги е обичал и трите &ndash; всяка, заемаща своето място в сърцето му.<br />За странната привързаност към тях дъщерята на Дикенс Кати казва: &bdquo;Той така и не разбра жените&rdquo;.<br />Навярно е права. До края на живота си гениалният автор на &bdquo;Дейвид Копърфийлд&rdquo; не успява да подреди чувствата си към Кейт, Мери и Джорджина... За Елен изобщо не говорим.</p>