- 10 Sep 2020
- 199
- 0
До началото на ІІІ век християните нямали особена култова архитектура. След разрушаването на Йерусалимския храм те избягвали употребата на думите "храм" за зданията, в които се събирали на богослужения. Вместо това използвали словосъчетанията "място, принадлежащо на Господа" или "дом на събранието". Обикновено място за богослужение бил домът на епископа или на някой от по-богатите членове на общината. От езическа гледна точка християнството било подозрителна, дори атеистична религия, тъй като християните не свързвали почитането на своя Бог с определено място, изображение, статуя, град, свещена река, кладенец или горичка. Колкото и да е парадоксално, за ранните християни Йерусалим много бързо престанал да играе ролята на духовен център. Това често се обяснява с факта, че древните християни изпитвали към Йерусалим противоречиви чувства. От една страна, Младенецът Иисус бил посветен на Бога в Йерусалимския храм, но от друга – именно от този храм Христос изгонва търговците. От една страна, Йерусалим посрещнал Иисус с възторжени възгласи и палмови клонки, а от друга – това е градът, който Го отхвърлил и разпънал на кръст.
<p>Ранните християни свързвали своите есхатологични очаквания с небесния Йерусалим, а не със земния.<br />За периода от първите три века на християнството имаме само едно кратко споменаване от Ориген за това, че Витлеемската пещера, в която според преданието се родил Господ Иисус Христос, била обект на разговори и сред езичниците. До ІV век нямаме никакви сведения нито за поклонения в Светата земя, нито за почитане на свещени места, свързани със земното служение на Господ Иисус Христос.</p>
<p>Християните от първите три века имали свещена история, но не отдавали значение на свещената география. За тях на първо място било важно това, че в определен исторически момент, "в дните на цар Ирод", Синът Божи приел човешка плът, бил разпнат "при Пилат Понтийски", спасил човека от властта на демоничните сили и му дарил безсмъртие. Боговъплъщението донесло изкупление за цялото човечество и за ранните християни не било свързано с определени места и предмети. Ранната християнска апологетика се отличава с универсализъм и липса на видима привързаност към свещени места, тъй като християните не искали да имат нищо общо с местните култове на езичниците.</p>
<p>Това състояние на нещата било продиктувано и от някои външни обстоятелства. Първите поколения християни нямали достатъчно финансови възможности за закупуване на големи здания. По-голямата част от приходите в общината отивали за подпомагане на вдовици, сираци и за всички нуждаещи се. По време на гоненията на християните било отнемано и малкото, което имали. Християните чувствали своята бездомност в света и били вечни скитници.</p>
<p>Що се отнася до Йерусалим, то градът с това име престанал да съществува през 138 г. след кървавото потушаване на въстанието на Бар-Кохба. Император Адриан преименувал Йерусалим в Елия Капитолина, променил градския план, а на Голгота издигнал храм на богинята Венера. Адриан депортирал всички евреи от града и им забранил да се появяват на неговата територия под заплахата от смъртно наказание. При това се наложило Йерусалим да напуснат и християните, тъй като римската власт не ги отличавала от евреите. Елия Капитолина била заселена с езичници.</p>
<p><br /> * * *<br /> <br />Св. Константин Велики променил това положение. Като открива, че християнството е религия без храмове, Константин започва да строи бързо и с размах, подобаващ на император. Тъй като домашните църкви не удовлетворявали императорския вкус, а плановете на езическите храмове неизбежно пораждали асоциации с идолопоклонството, то било прието да се вземе за основа друг архитектурен тип – базиликата.</p>
<p>Езическата Елия я очаквали значителни преобразования. Храмът на Венера, оскверняващ Голгота в продължение на почти три столетия, бил разрушен, а отломките му преместени на подобаващо разстояние. При разкопките в основите на храма била открита пещерата, в която след разпятието било положено тялото на Иисус, а също и св. Кръст, признат за оръдие на Неговата смърт. Впоследствие благодарение на народната почит обстоятелствата около тази чудна археологическа находка били украсени от легенди. Единственото, което остава безспорно в тази история, е, че в апостолските времена християните не са правили никакъв опит да извадят от земята оръдието на Христовата смърт и не проявявали интерес към пещерата, в която бил погребан, нито се опитвали да търсят Живия сред мъртвите.</p>
<p>При св. Константин Велики пещерата, открита на Голгота, влязла в ротондата "Възкресение Христово". Преди това, от другата страна на кръста била построена Великата църква, която св. император нарекъл "базилика, от която няма по-красива". Св. Константин построява базиликата "Рождество Христово" върху мястото на Витлеемската пещера и храма "Възнесение" на Елеонската планина.</p>
<p>От средата и до края на ІV век строителството на църкви на свещените места в Палестина не спира. Така например още по времето на Константин Велики на поклонниците показвали камъка, който бил на онова място в Гетсиманската градина, където Юда предал Христос, а също така и пещерата във Витиния, в която станало възкресяването на Лазар. Към края на същия век и на двете места били построени църкви. Желаещите също така можели да посетят извора, в който ап. Филип кръстил етиопския евнух; смоковницата, на която се покачил Закхей, за да види Христос; палмата, от която отроците късали клони при тържественото влизане на Христос в Йерусалим; лечебния извор, в който Христос и Неговите двама ученици умили нозете си по пътя към Емаус... Преди св. Константин Велики погледът на християните бил устремен изключително нагоре, към небесния Йерусалим, и в бъдещото към очакваното пришествие на Христа. Сега тяхното внимание било приковано към свещените места на земния Йерусалим и съсредоточено върху благоприятните промени, които ставали в настоящето.</p>
<p>По думите на литургиста Грегъри Дикс, тогава станало "примирение с времето". Преди християните не можели да намерят място на земята. Сега те имали духовен център, Йерусалим и свързаните с него свещени места.</p>
<p>Св. Кирил Йерусалимски, възкачвайки се на епископския трон в разкошната базилика на Голгота, разположена на няколко крачки от частиците от истинския Кръст Господен, казвал, обръщайки се към катехумените: <br />"Той разтвори Своите ръце на кръста, за да обхване с тях целия свят; защото Голгота е центърът на земята... Предишният Йерусалим разпна Христа, а сегашният Йерусалим Му се покланя."</p>
<p>Перифразирайки находчивото изказване на Дикс, може да се каже, че се е случило примирение и с пространството.</p>
<p>Трябва да се подчертае, че стремителното изграждане на храмове само по себе си не би могло да създаде култ към свещените места и свещената география, въпреки че несъмнено е способствало за това. Ако свещените места не пораждали в душите на вярващите благоговейни чувства, а също така и асоциации със свещената история, колкото и да били украсявани, те сами не биха могли да станат духовни центрове. Вероятно свещените места са имали скрит духовен потенциал, който оставал неизползван в продължение на три столетия. Създаването или по-точно възвръщането на християните към свещената география при св. Константин Велики определя бъдещия облик на християнството за столетия напред.</p>
<p><em>Превод Полина Спирова</em></p>
