Стефан Командарев пред "Гласове": "Уроците на Блага" е филм за поколението на нашите родители, които са най-голямата жертва на прехода

Автор: Лора Асенова

Филмът на режисьора Стефан Командарев  "Уроците на Блага" е в прогнозите на международни кинокритици за вероятните претенденти за награда "Оскар" за международен филм. Пред "Гласове" и Лора Асенова той разказа за историята на филма и перипетиите пред него и екипа му по пътя към Холивуд.

"Идеята беше да завършим трилогията, която започнахме с „Посоки“ и „В кръг“. В първия се занимавахме с таксиметрови шофьори, във втория с полицаите и генералната идея на трилогията беше да направим нещо като снимка на обществото ни днес. И тогава решихме да насочим вниманието към една друга група – българските пенсионери, поколението на нашите родители. Искахме да представим как живеят те, какво се случи с тяхното достойнство. Защото те се превърнаха в най-голямата жертва на така наречения Преход. За да говорим за тях, ни трябваше драматургична линия и решихме тя да е телефонните измами. Това е нещо, което се случва често, има го в медиите непрекъснато и това ни даде възможност да направим структура, която „Variety“ нарече „социален трилър“. Така се роди, а след това една година правихме доста проучвания, срещнахме се с доста хора, жертви на телефонни измами, полицаи, които работят по тези случаи, включително с истински телефонен измамник успяхме да говорим.

Мен лично ме шокира едно нещо. Когато се видяхме с този телефонен измамник, той ми се похвали как най-големият му удар бил с една жена, която живее на моята улица, от която са откраднали около 600 000 евро за три дни. Тя е ходила, теглила е суми от банки, хвърляла ги. Но аз го попитах кои са най-честите суми, които „изкарват“ и той каза това, което ме потресе и е безумно, каза „знаеш ли, всеки един български пенсионер държи в книга в библиотеката си около 1000 лева за погребението си, за да не тежи на близките си и най-често те хвърлят тези пари“. 

 

 

Филмите на Стефан Командарев са от онези, които те хващат за гърлото и те държат така до финала. "Уроците на Блага" е последната част от кино трилогията на режисьора, с която той изследва обществото ни. Пред какво си затваряме очите? За трилогията може да се каже, че първо търсеше "посока", после ни завъртя "В кръг" и накрая имаше какво да научим от "Блага". Тя получи и сериозно международно признание - спечели големите награди на филмовите фестивали в Рим и Карлови Вари, където Ели Скорчева взе и приза за главна женска роля. "Уроците на Блага" са и българската номинация за "Оскар" за международен пълнометражен филм тази година. Само преди дни той беше посочен от американските кинокритици като един от вероятните претенденти за статуетката. Това е изключително постижение, като се има предвид колко работа означава. Следва разговор за приключението "До Америка и назад", когато трябва да се бориш със световните гиганти в кампанията по представянето на филми, за това как се правят "искрени филми" и за индустрията в България.

-  Тази искреност на филма проправи пътя му и до „Оскар“-ите. За Вас за трети път. Как се стигна до българската номинация и каква беше програмата Ви в САЩ?

- Процедурата е следната – всяка година Националният филмов център създава комисия, която избира един филм от всички, които кандидатстват да бъдат българското предложение за „Оскар“. Тази година комисията избра нашия филм. В първия момент човек се радва, това е голямо признание. Но от друга страна, аз като човек, който два пъти е бил в подобна кампания със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ и със „Съдилището“, си давах сметка, че това е един огромен труд. Първият етап е намиране на финанси, защото всяка една такава кампания струва много пари. Много хора, като чуят „Оскар“-и, си представят, че стои едно жури някъде в Холивуд или Бевърли Хилс, гледат всички филми и избират кои да вкарат в short list-а и кои да са номинирани. Реалността е, че има над 10 000 гласуващи члена на Филмовата академия. И ти трябва да направиш всичко възможно една голяма част от тях да чуят за този филм, да ги заинтересува и да го гледат, защото те не са длъжни да гледат филмите. Всичко това е свързано с наемане на агенция, има такива агенции в САЩ, които работят само това. Те представят само чуждоезичните филми за категорията International picture. Те правят кампаниите, но струват много пари. Тоест първата крачка беше да намерим финансиране и трябва да спомена, че ни помогнаха Министерството на културата, Изпълнителна агенция НФЦ, Национален фонд „Култура“, фондация „Лъчезар Цоцорков“ и „Киа България“. И започнахме събития, прожекции в киносалони, имахме пет такива в САЩ. Предстоят още пет в САЩ и една в Лондон за членове на Академията, които са базирани там. Канят се персонално определени членове, които са на водещи позиции и шефове на гилдии в Американската академия. Всичко това се комбинира със срещи с мен или онлайн с Ели Скорчева, има дискусии. Има и много онлайн прожекции и представяния, част от които се организират от големи медии като „Deadline“ или „Hollywood reporter“. Всичко това е много скъпо, но това са правилата на играта. Бюджетът, с който ние се справяме, е в пъти по-малък от бюджета на съседните на нас държави – Сърбия, Македония, Гърция. Македонците например вече имат 3 номинации за „Оскар“. Да, от една страна трябва да имаш добър филм, но от друга страна трябва да направиш всичко това, за да може да се чуе за него и тези хора да му обърнат внимание. 

снимка: Светослав Стоянов 

- Имате ли представа до колко членове от Академията вече е достигнал Вашият филм?

- До момента са били стотици на нашите прожекции. Имайте предвид, че всеки, който е бил на прожекция и има добро впечатление, разговарял е с нас, след това споделя информацията в тяхната мрежа. И тогава вече и други могат да обърнат внимание на филма и да го изгледат на онлайн платформата на Академията.

- Не се ли притеснявате, че освен харесването на филма има и политика в раздаването на награди и номинации?

- Има я и винаги я е имало. Има колеги, които яхват вълната на политически актуалните теми, има и хора, които не се съобразяват чак толкова с това какво е модно. Въпрос на избор. Но нашата позиция е, че имаме един силен филм и се опитваме да покажем достойнствата на този филм, нищо повече.

снимка: Светослав Стоянов 

- Как се „роди“ Блага? Откъде дойде идеята за филма „Уроците на Блага“?

- Идеята беше да завършим трилогията, която започнахме с „Посоки“ и „В кръг“. В първия се занимавахме с таксиметрови шофьори, във втория с полицаите и генералната идея на трилогията беше да направим нещо като снимка на обществото ни днес. И тогава решихме да насочим вниманието към една друга група – българските пенсионери, поколението на нашите родители. Искахме да представим как живеят те, какво се случи с тяхното достойнство. Защото те се превърнаха в най-голямата жертва на така наречения Преход. За да говорим за тях, ни трябваше драматургична линия и решихме тя да е телефонните измами. Това е нещо, което се случва често, има го в медиите непрекъснато и това ни даде възможност да направим структура, която „Variety“ нарече „социален трилър“. Така се роди, а след това една година правихме доста проучвания, срещнахме се с доста хора, жертви на телефонни измами, полицаи, които работят по тези случаи, включително с истински телефонен измамник успяхме да говорим.

- Как стана това?

- Помогна ни много една Ваша колежка - журналист, която имаше много разследвания на тази тема – Тина Ивайлова. Заради нейните разследвания този човек даже беше влязъл в затвора, но по някакъв начин след това те парадоксално се бяха сближили. Той разигра пред нас всички схеми на измамите, а и ни говори доста за самия себе си – как го правят, защо го правят. Тоест навлязохме и в тъканта на самия измамник. И след това около две години развивахме самия сценарий, включително в някои европейски програми за писане на сценарий с много добри консултанти. След това имаше доста чакане за финансирането, защото имаше една нулева година за българското кино точно покрай ковида, когато се чакаше новият закон за българското кино. След това той се прие, но се оказа, че няма правилник за приложение. И след този stand-by успяхме да го снимаме март-април миналата година. 

- Понеже Вие винаги за Вашите филми имате подготовка в дълбочина, влизате в терена, какво открихте там? Какъв беше Вашият извод, опознавайки тези истории?

-  Мен лично ме шокира едно нещо. Когато се видяхме с този телефонен измамник, той ми се похвали как най-големият му удар бил с една жена, която живее на моята улица, от която са откраднали около 600 000 евро за три дни. Тя е ходила, теглила е суми от банки, хвърляла ги. Но аз го попитах кои са най-честите суми, които „изкарват“ и той каза това, което ме потресе и е безумно, каза „знаеш ли, всеки един български пенсионер държи в книга в библиотеката си около 1000 лева за погребението си, за да не тежи на близките си и най-често те хвърлят тези пари“. 

- И точно това вадите на повърхността, защото всички го знаем, но стои отдолу.

- Всеки отвръща поглед. „Това се случва на други, аз нямам нищо общо с това“, което не е така. Всички имаме отговорност най-малкото за това, че свикнахме с тези неща. Свикнеш ли с една неправда, ти ставаш съучастник. 

снимка: Светослав Стоянов 

- Нека кажем за специалната роля – Ели Скорчева, която не е била 30 години на екран, как успяхте да я убедите да участва?

- Случайно, доколкото изобщо има нещо случайно. Ние бяхме почти завършили сценария, бяхме започнали да обсъждаме каста с моя колега режисьор Александър Косев, който ми е помагал за кастинга в доста филми. Той бил на разходка с кучето си в градинката, където и Ели Скорчева разхождала нейното куче. Разприказвали са се и й е поставил въпроса дали не мисли да се върне някой ден в киното. Тя му казала, че принципно да, но много зависи от сценария. Пратих й го, тя го прочете за една нощ и каза, че това е сценарият, който е чакала толкова години. Започнахме да работим дълги месеци с репетиции на тази маса тук, ходихме до Шумен няколко пъти и след това започнахме снимки. 

- Наистина прави много органична роля и това е впечатляващо след такава дълга пауза.

- Хем е учудващо, хем е и логично. Защото Ели Скорчева беше една от топ актрисите 80-те години, тя направи невероятни роли и решението да приключи с киното и театъра е било нейно лично през 90-те. Защото тогава киното почти спря за около 8-10 години, имаше единични филми. Спряха финансиранията. Тя е започнала да получава много компромисни предложения за театър и филмови продукции и е решила да се откаже. Но по някакъв начин това, че не е направила компромис, е съхранило нейната актьорска същност. Това, че не е играла всякакви абсурдни неща само и само да остане в професията, по някакъв начин й е помогнало да може сега тя да влезе на 1000% в тази роля. Защото Ели Скорчева и нейната роля са радикално различни. Тя е един слънчев, усмихнат, топъл човек и на тази маса ние изградихме обратния образ, който е на Блага. И няма да забравя на партито след последния снимачен ден тя дойде широко усмихната и каза „Вече не съм Блага, отново съм си Ели!“. Но това е големият актьор в крайна сметка. Но и целият екип,  всеки един от шофьори, през звукарите, операторите, всички, всеки има заслуга в създаването на филма.

- И за всичко това си има нужда от финансиране. Колко Ви излезе „Блага“? 

- Това е копродукция между България и Германия, плюс още фондове. За развитие на проекта и на сценария имаме финансиране от Националния филмов център, от програма „МЕДИА“ на Европейския съюз. След това за самата продукция имаме немско финансиране, пак НФЦ и БНТ, фонда „EURIMAGES“ към Съвета на Европа. Това е нормалният път. Ходим на пазари на проекти, pitching форуми, там си представяме идеята за филма и, ако има интерес, се задвижва целият механизъм за финансиране. 

- А като мащаб?

- Над милион е общата събрана сума от всички тези средства. Което за български филм е нормален бюджет, за европейски филм е нещо средно между безбюджетен и нискобюджетен. 

снимка: Светослав Стоянов 

- Филмът Ви обикаля света, печели много награди… но как се чувствате, представяйки го? Защото филмите Ви отразяват една много тъжна българска действителност. Има ли някаква форма на срам, че това е у нас, а то изглежда страшно?

- Знаете ли, оказва се, че това, което е у нас, хич не е уникално. Навсякъде на всички фестивали ми казват „у нас го има същото!“. Сещам се сега за филма „Посоки“, за който имаше също много реплики, че е твърде мрачен, показвайки действителността по тъмен начин. И, когато филмът беше селекциониран в Кан, аз лично попитах директора на фестивала какъв е бил основният мотив да го изберат и той ми каза „Стефане, всички тези истории от шестте таксита във филма могат да се случат във всяка една европейска столица“. По същия начин представяме „Уроците на Блага“ в Карлови Вари, там пък британският член на журито ми каза „по същия начин във Великобритания излъгаха майка ми и тя си хвърли парите“. Същото ми казаха, че се случва в Германия, в Испания, в Румъния, в Сърбия. Когато направиш един филм с надеждата нещата да са истински и автентични, се оказва, че нищо при нас не е уникално.

- Тоест при нас го има този комплекс, че „у нас е по-зле“.

- И най-вече „да не се изложим пред чужденците“. А те казват „благодарим ви за филма и той е много важен за нас, защото и при нас се случва същото“. И идеята, че трябва да правим нещо, с което „да не се изложим“ е дълбоко порочна. Ние трябва да правим нещо, което да е автентично и истинско без се страхуваме кой какво ще помисли. Тръгнем ли в тази посока, общо взето сме приключили. Целта и на трите филма беше да провокират зрителите, не да излязат от киното и да го забравят, а да провокира тяхното „морално безпокойство“, както казва Андрей Звягинцев. В какво общество живея, каква е моята роля, какво мога аз да се опитам да променя? Да се излезе от балона, в който всеки си живее, и да види какво става в съседство. 

- „Уроците на Блага“ спечели значими награди в Европа. Но каква е държавната ни политика за киното? Достатъчни ли са субсидиите, правилно ли е регламентирана?

- От позицията на режисьор, всеки режисьор мечтае субсидията да е по-голяма. Факт е обаче, че, откакто го има този нов Закон за филмовата индустрия, с всичките му несъвършенства, защото нищо не е съвършено в този свят, възможностите за финансиране станаха много по-големи. Нещата са оптимистични. Финансирането е обвързано с успехи на предишни филми на същия режисьор, екипи и продуцент. Свързано е с успехи по брой зрители в България и по света. Има чисто логични неща, свързани със създаването на продукт и смисъла на този продукт. Смисълът на правенето на един филм е да бъде част от националната култура. На второ място е и неговото разпространение по света на престижни фестивали. Всички тези неща залегнаха в новия закон, така че нещата са малко по-добре. Разбира се има какво да се желае най-вече на ниво правилник за приложение на закона. Иначе принципът е като в цяла Европа – кандидатстване за одобрение за финансиране чрез националните филмови центрове. Също така държавата в лицето на Националния филмов център вече участва със съфинансиране, когато филмът е селектиран за престижен фестивал. Както примерно за част от деветте човека, които бяхме на червения килим в Карлови Вари, за част от тях държавата покри самолетни билети и хотел.

- "Уроците на Блага" тръгва по кината от 15 декември. Мисля си обаче за пътя на един филм и след киносалона. Доскоро, до преди няколко години, нямаше платформа, където да се гледат български филми. Вече има, не една. Това за мен беше голям въпрос защо толкова дълго не се случваше. 

- Аз мога да Ви отговоря защо. Защото, като сме правили някакви прожекции, е имало въпроси от публиката „Вие защо го бавите филма, кога най-накрая ще го пуснете в торентите?“ Това е причината. 

- А с тях преборихме ли се?

- Не. Аз винаги сравнявам торентите с това да ти разбият мазето, да ти откраднат колелото и да го продадат на битака. Защото това е принципът. Всеки един торент генерира много пари от реклами и те предлагат крадено съдържание. Аз съм си говорил с някакви компютърни отдели в МВР, които казват, че може да стане лесно да се ликвидират, но очевидно не се случва по някакви причини. По света подобно нещо няма. Иначе, когато се гледа филм в стрийминг платформа, плащайки няколко лева, част от тези пари стигат и до авторите на филма, както е редно. 

- След премиерата на „Киномания“ обявихте заедно с Вашия немски копродуцент, че вече подготвяте следващия ви филм. Разкажете ни за него. 

- Следващият се казва „Made in EU“. Вече доста е напреднало финансирането и целта е март - април да снимаме. В България има много текстилни фабрики, в които се шият дрехи за най-големите европейски марки и тези дрехи излизат с едни етикетчета, на които пише „Made in EU“. И ние говорим за една такава шивашка фабрика, как работят работничките и какво се случва в една такава фабрика по време на ковид.