- 10 Sep 2020
- 101
- 0
В японския език няма дума за „бедствие”
От деца сме научени в случай на природно бедствие да запазим спокойствие. Още като чуя израза „природно бедствие”, ставам съвсем спокойна. На 11 март в момента, в който се събудих, ми се обади една позната германка и попита дали семейството ми в Токио е живо и здраво. Все още дори не знаех какво се е случило. С течение на времето бях силно впечатлена от големия брой хора от Германия, но и от Франция, Италия, САЩ и други страни, които ми се обадиха по телефона или ми писаха по интернет, за да изкажат своето съпричастие.
<p>Това, което аз се опитах да направя, беше да се обадя от Берлин на майка ми в Токио. Но скоро установих, че телефонните връзки са прекъснати. Изпратих на баща ми и сестра ми имейл, за да разбера дали при тях всичко е наред.</p>
<p>Баща ми отговори веднага, че на другия ден влаковете отново ще вървят и че той ще може да отиде до антикварната книжарница, за да ми купи книгата, за която го бях помолила. Това беше първото нещо, което той ми написа. Аз се засмях. Разбира се, че книгата ми трябва спешно, но какво става след голямото земетресение?</p>
<p>Бавно си спомнях, че в подобни ситуации човек трябва да се съсредоточи върху нещо конкретно, незначително и всекидневно като тази книга, вместо да изрича възклицания.</p>
<p>Няма дума в японския език, която да съответства точно на немската дума „бедствие”. В немския език тази дума се използва в словосъчетанието „природно бедствие” и в политиката. Това позволява на хората при някакъв природен катаклизъм веднага да се сетят за политиката. Баща ми написа също, че не може да се прибере вкъщи и затова ще прекара нощта в канцеларията на своята книжарница. Седем етажерки били паднали и по пода имало книги, но нищо страшно не се било случило.</p>
<p>В Япония често има слаби и по-силни земетресения. Няма нищо необичайно в падането на етажерките.</p>
<p>От дете чувам, че в Токио ще има голямо земетресение в рамките на моя живот. Вътрешно по свой начин се бях подготвила за това. Но покрай драматичните кадри на вълните цунами и други сцени, които могат да се видят в интернет, изведнъж ме връхлетя невероятен страх, носещ отпечатъка на визуалните впечатления. Беше неочаквано за мен.</p>
<p>Моята вътрешна подготвеност беше по-скоро прозаична. Винаги съм мислела, че дори цялата къща или целият град да бъдат отнесени от вълните, човекът, който е оцелял, трябва да започне с един чорап или с една чаша да гради живота отново. Трябва да избяга от драматичното и да остане при малките предмети, които могат да се пипнат.</p>
<p>Има няколко неща, които ме учудиха. Не разбрах, например, защо толкова много се съобщава за това, че токът е прекъснат, сякаш това е основният проблем. Дори имам подозрения, че някои се възползват от ситуацията, за да демонстрират значението на атомните централи. „Хора, когато атомната централа не работи, животът изглежда толкова мрачен! Не е ли ужасно?”</p>
<p>В Япония по-често е слънчево и слънцето е по-силно, отколкото в Германия, но там са по-малко онези, които смятат, че от слънцето може да се добива енергия. Разбира си, и във Фукушима има много хора, които се бориха срещу изграждането на атомните централи. Но техните гласове не присъстват в японската преса, а за опасността от радиоактивното замърсяване никога досега не е говорено ясно. Говори се за природни бедствия. Не природата обаче носи вина за смъртта от радиоактивно замърсяване.</p>
<p><em>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА<br /></em></p>
<p><em>Текстът е публикуван в „Тагесшпигел”<br /></em></p>
<p><em>*Йоко Тавада е родена през 1960 г. в Токио. От 1982 г. живее в Германия. Пише проза, поезия и театрални пиеси на немски и японски език. </em></p>
