- 10 Sep 2020
- 195
- 3
„Даже Сталин не се е родил сталинист“, пише в книгата си за Шостакович майсторът на разговорите с известни личности Соломон Волков. В третото интервю пред Татяна Бек, което ГЛАСОВЕ публикува, наред с интересни подробности за живота на известни руски интелектуалци, до които малко или много се е докосвал, публицистът разсъждава и какво е превърнало Сталин в сталинист. „Сталин става сталинист, решавайки, че единствено неговите сталинистки методи могат да превърнат Съветския съюз в щастлива държава, а неговите поданици – в щастливи хора. Така е смятал“, анализира Волков.
<p> </p>
<p><strong>– Защо е тази ненавист към Шостакович от страна на официалните власти – и по отношение на наградите или липсата на такива, и във връзка със „странния“ му характер? Може би колкото по-голяма е една личност, толкова по-строго я съдят? Наоколо цари всеобща подлост, а именно той бива наказван за компромисите на своите колеги...</strong></p>
<p>– Шварц има гениален отговор на този въпрос. В мемоарите си <em>(става дума за Евгений Шварц; известен съветски писател, драматург и филмов сценарист – бел. ред.)</em> той казва, че „дървениците ненавиждат Шостакович“. Дървениците... Добре казано, нали?</p>
<p><img src="/uploads/editor/image009.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>Соломон Волков в най-ранните си години</strong></em></p>
<p>А едно от моите предположения се състои в следното: в своята основа руската култура е логоцентрична и вербална. Затова се налага човек да излага и обяснява позициите си красноречиво, изящно. И когато през 1936 г. Олеша <em>(Юрий Олеша е представител на по-старото поколение руски писатели, чиито произведения не са особено популярни. В България е известен с романа приказка „Тримата шиковци“ в превод на Атанас Далчев, изд. 1958 г. Олеша е роден през 1899 г., умира през 1960-а – бел. ред.)</em> излиза и по всички правила на старогръцката риторика обяснява, че дори и Лев Толстой би завидял на стила на Сталин, изтънчеността на цялата му реч е балсам за бъбриво настроената тогавашна интелигенция.</p>
<p>Когато обаче Шостакович, който мрази празните приказки, а още повече – словоохотливите ласкателства, подписва някакви си там документи, върху главата му се стоварват какви ли не обиди и обвинения… Важно и интересно е да се знае: Шостакович не е навредил никога на никого със своите действия. Повечето документи, подписани от него, са молби. Различни молби да се помогне на някого.</p>
<p>Има и версия, че нарочно са фалшифицирали подписа му, без да го питат… Така и не можах да разбера истината от него лично. През последните години на живота му той изглеждаше стар, болен, напълно разбит човек. Така и ми казваше: че се чувства, сякаш е направен от стъкло…</p>
<p><strong>– Между другото – да поговорим защо едни ги набеждават, че са конформисти, а други, напротив: насърчават ги именно заради ясно изявен конформизъм. Вие познавахте Лиля Брик <em>(ексцентрична и много талантлива руска писателка с френски корени, любовница на Владимир Маяковски; омъжена за филолога журналист Осип Брик – тримата: Лиля, Осип и Маяковски живеят под един покрив от 1918 г.; Лиля Брик е родена 1891 г., починала през 1978 г. – бел. ред.)</em> и сте разговаряли с нея, нали?</strong></p>
<p>– Разговарял съм…</p>
<p><strong>– Ами кажете, как си обяснявате защо, знаейки за тесните ѝ връзки с органите на сигурността и политическите ѝ контакти лично със Сталин, либералната интелигенция благоговее пред нея?</strong></p>
<p>– Мога да разкажа за нея като човек, който никога не е имал връзки с тези органи. Което ми дава право да бъда абсолютно обективен и спокоен. Да, има недвусмислени доказателства, че и Лиля, и Осип Брик са сътрудничили на органите. Но аз седнах и направих списък. Зошченко е бил милиционер; Андрей Платонов е работил за ЧОН <em>(това са т.нар. „комунистически дружинки“, „военно-партийни отряди“ – създавани към заводските партийни организации, районните, градските, окръжните и областните комитети на комунистическата партия на основание на постановление на ЦК РКП (б) от 17 април 1919 г. „за оказване на помощ на органите на съветската власт в борбата ѝ с контрареволюцията, охрана на особено важни обекти и т.н.“ – бел. ред.) Още много имена мога да изредя, но те се знаят. Бабел и въобще… (Исак Бабел е руски и съветски новелист, драматург и сценарист. Описва живота на еврейската общност в родния си град Одеса в началото на ХХ в. и през Октомврийската революция, както и през Гражданската война. Първите разкази на Бабел, които Горки публикува в списанието си „Летописи”, са с герои евреите в Одеса. Разстрелян е след съдебен процес срещу него по време на сталинската Голяма чистка – бел. ред.)</em></p>
<p><img src="/uploads/editor/Lilya_Brik_1924.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>Лиля Брик - жена и на Маяковски, и на съпруга си Осип Брик. Живели заедно в една квартира</strong></em></p>
<p>Интересното е, че всичките тези сведения ги имаме лично от споменатите хора. Те не крият, че са служили на тези т.нар. „правоохранителни органи“. А няма как да стъпиш в тях без съответните анкети и проверки.<br />Някой мен да беше ме накарал да работя за милицията… Не, не мога. А тези хора явно са притежавали нещо важно, подходящо. И не ги съдя, разбирам ги. Това просто им е било нужно. Всеки има своите представи за живота, смъртта, честта. Да не дълбаем в неща, които несправедливо можем да превърнем в клишета.</p>
<p><em><strong><img src="/uploads/editor/S_VOZNESENSKI_I_EVTUSHENKO.jpg" alt="" /></strong></em></p>
<p><em><strong>Андрей Вознесенски, Соломон Волков, Евгений Евтушенко, Ню Йорк, 1991 година</strong></em></p>
<p><strong>- Но можем ли да кажем, че Бабел е бил енкаведист <em>(има предвид – да е бил служител на НКВД, абревиатура на Народен комисариат по вътрешните работи – бел. ред.)</em>?</strong></p>
<p>- Не, разбира се. Що се отнася до Осип Брик, излезе том с документи, озаглавен „Лубянка“. От тях става ясно, че Брик е бил изгонен от органите (един дявол знае с какво се е занимавал там), защото не е могъл да се приспособи…</p>
<p><strong>- В книгата си за Шостакович пишете: „Даже Сталин не се е родил сталинист“. Кажете, какво е превърнало Сталин в сталинист?</strong></p>
<p>- Сталин става сталинист, решавайки, че единствено неговите сталинистки методи могат да превърнат Съветския съюз в щастлива държава. Народът ѝ – в щастливи хора. Той така е смятал…</p>
<p>Сталин наследява от Ленин една абсурдна държава и е принуден в отсъствието на Ленин – когото впрочем дълбоко уважава – да реши какво да прави с нея. Не е имал никакви рецепти. Когато вникнеш в ситуацията, си даваш сметка как е маневрирал този човек, как се е опитвал да се опре ту на болшинството, ту на някаква необходима за каузата му (повтарям, както той я разбира!) в даден момент група от хора. Виждаш как за определен период такава група е интелигенцията. Виждаш и как после той разбира, че интелигенцията изобщо не му е нужна.</p>
<p><strong>- Защо?</strong></p>
<p>- Разочарова се от нея.</p>
<p><strong>- А не ви ли се струва, че Сталин е ревнувал и завиждал – толкова, доколкото самият той е бил неосъществен поет. Не е изключено творческата интелигенция да го е дразнела с амбициите си</strong>.</p>
<p>- Не мисля, че са му останали поетически амбиции. Ако беше така, нищо не му е пречело да издаде стиховете си по-късно, както го направи Мао. Преди време една умна жена ме запита: „Нима смяташ, че Сталин би могъл да напише нещо сам?“. Отвърнах ѝ: „Да, написал е 13 тома!“. Аз разбира се, не познавам Сталин, както го е изучавал, да речем, Рибаков (Анатолий Рибаков, руски писател 1911–1998г.; автор на култовия роман „Децата на Арбат“, по който е заснет и много добър филм сериал; репресиран и гонен по времето на сталинизма, реабилитиран през 1960 година. През 1995 г. излизат събраните му съчинения в седем тома. Книгите му са издадени в 52 страни с тираж над 20 млн. екземпляра. Много от произведенията на Рибаков са екранизирани – бел. ред.), но внимателно съм прочел достатъчно. Просто трябва да свикнеш със стила му, който безспорно е грапав и тромав…</p>
<p><strong>- О, докато не съм забравила… Според вас Сталин е бил антисемит – правилно ли съм разбрала?</strong></p>
<p>- Не. Бил е прагматик. Между другото. Не е бил антисемит – просто еднакво силно е ненавиждал цялото човечество. Това е същността на Сталин. Ако преценява, че в даден момент грузинците представляват опасност за него, готов е да ги унищожи. Ако реши, че заплахата идва от арменците – с тях е свършено. Сталин не е имал лична фобия от никоя нация или социална класа. На всеки следващ етап за него главното е било да остане на власт и да продължи да осъществява дългосрочния си курс на управление. Бил е идеалният политик и безусловен идеологически фанатик.</p>
<p><img src="/uploads/editor/S_ANNA_AHMATOVA1.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>С Анна Ахматова</strong></em></p>
<p><strong>- Идеологически фанатик казвате. В името на каква идея?</strong></p>
<p>- Идеята за построяването на комунизма. Извън всякакво съмнение. Бил е убеден, че тази идея ще сработи. А по какъв начин – това го е приел като житейска мисия, а себе си – като месия. Умирайки, е бил сигурен, че е изградил велика и мощна държава и че в недалечно бъдеще руският език ще бъде международен. Затова и нещо като хоби му е било да се занимава с езикознание.</p>
<p><strong>- Соломон, какво става? Да не би да сте сталинист?</strong></p>
<p>- Не, не съм сталинист. Но тази личност ме привлича неудържимо, занимава ме… Струва ми се, че приемам логиката на неговите решения и това ми е много интересно. Особено интересно ми е да вникна в детайли в отношенията на Сталин с хората на културата. Емоционално и психологически, естествено, се поставям на тяхно, а не на негово място… Като цяло ме интересуват взаимоотношенията между творческите личности и властта.</p>
<p><strong>- Вие сте изумителен човек. Изключително наблюдателен, но никога категоричен…</strong></p>
<p>- Старая се. Но ние с жена ми Маряша сме ужасни слабаци. (Става дума за съпругата на Волков Марианна Тийснекка-Волкова, известна като брилянтен фотограф, макар да е завършила „форте пиано“ в Ленинградската консерватория. След като през 1976-а емигрира в САЩ с мъжа си, авторските ѝ фотоси са на почит в издания като „Ню Йорк Таймс“, „Нюзуик“, „Шпигел“, „Еуропео” и др.) И доста завиждаме на силните хора. И най-малкият житейски капан е в състояние да ни извади – мене и нея – от релси.</p>
<p><strong><img src="/uploads/editor/S_ANDREY_BITOV1.jpg" alt="" /></strong></p>
<p><em><strong>Андрей Битов (вляво), Соломон Волков и Мариянна Волкова</strong></em></p>
<p><strong>- В психиатрията това се нарича „травматично съзнание“. Можеш 90% да се чувстваш великолепно, но една-единствена обида – и зацикляш…</strong></p>
<p>- Довлатов беше такъв. Аз не бях сред най-близките му приятели, но Марианна направи книга с него – „Не просто Бродски“, с фотографии на Марианна и приказки от Довлатов. Оттогава започнахме да се виждаме доста по-често. Не познавам друг такъв невротик като него. Беше в състояние да превърне всяка прекрасна ситуация в кошмар само защото е решил, че някой го е обидил или пък че са го погледнали по-особено. Ужас, ужас! А беше толкова здрав и красив, ползваше се с огромен успех…</p>
<p><strong>– Как си обяснявате поведението му?</strong></p>
<p>– Чувстваше се страшно неуверен в себе си. И попиваше всичко с алкохол… Беше си внушил, че като излезе от поредния запой, всичко ще се оправи от само себе си. А не става така…</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
