- Автор: Виктор Ерофеев, „Ди Велт”, Германия
- 10 Sep 2020
- 175
- 15
Малко е вероятно в Русия да се намери човек, който поне веднъж да не е сънувал Путин. Даже има специална страница в интернет, където се споделят сънища с личното участие на Путин или около него. Всеки е готов да излее душата си, да поговори откровено с него като мъж с мъж. На един му се присънило как той заедно с Путин се спуска по пързалката; друг води с него дълбокомислена беседа за смисъла на живота; трети се радва на това, че Путин отива при Господ и се покръства; четвърти го вижда като велик чекист, винаги готов да защити Русия от враговете; петият, или по-добре да се каже петата, му се отдава в съня; шести го призовава от комунистическото минало; седми свързва с него надеждите за бъдещето.
<p>На мен също ми се присъни Путин. Попитах го защо руската интелигенция изчезна от телевизора. Той замислено поклати глава, беше му болно, че руската интелигенция е изчезнала.</p>
<p>Путин е царят на руския сън. Това е основната причина за неговия успех. Той съществува в руснаците на подсъзнателно ниво. На всеки обещава това, от което има особена нужда.</p>
<p>Откъде идва тази особена подсъзнателна привлекателност на Путин? Дали не затова, че е празен като артист, който може да изиграе всякаква роля, оставайки към нейното съдържание съвършено безразличен? Във всеки случай не бива да обясняваме този общоруски феномен с всеобща вяра в актьорското майсторство на Путин, свързано с професионалното му минало на провинциален петербургски шпионин, инжектиран по брежневско време с цинизъм и извратен морал.</p>
<p>В края на краищата Путин нищо и не е изиграл, не е бил нито Хамлет, нито Фауст, нито Дон Кихот. По-скоро той всъщност е играл Празнотата, която всеки от нас е можел да запълни със своите чувства. Той изигра драмата на отсъствието, на самото него, като остави празнота и в миналото, която всеки можеше да запълва със своите фантазии. Путин – именно това е Празнотата, една космическа дупка, очакваща да се запълни. По-успешен кандидат за президент човек трудно може да си представи.</p>
<p>По време на първия период на своето президентстване той искрено отработваше своята предопределена Празнота, той практически нито за миг не я запълни със свое собствено съдържание, а търсеше със завидно постоянство сила отвън. Този морален вакуум напълно отговаряше на реалното положение на нещата в Русия, която, намирайки се на границата между Изтока и Запада, исторически не е имала своя собствена физиономия.</p>
<p>Путин не е изключителен актьор: всеки път, когато му се налагаше да изиграе съответната роля, било свързана с подводницата „Курск”, било с конфликта около Ирак или войната в Чечения, той винаги очакваше появата на режисьор, който може да му обясни какво точно поведение да следва. Не бива да се мисли, че този режисьор би могъл да е Буш или обединена Европа или ислямският свят. Всички тези нямат възможност да представят Путин като актьор. Те виждаха в него признаци на политически деец, какъвто той никога не е бил.</p>
<p>На Путин му се наложило да се учи да играе, изхождайки от собственото си разбиране за действителността. Празнотата била длъжна да играе по законите на Празнотата.</p>
<p>След Съветския съюз с неговото империалистическо заиграване, след патоса на перестройката и волунтаризма на Елцин Пустотата на Путин изпълнила душата на мнозина. Започнали да я асоциират с руската стабилност, националната продуктивност и определено сбъркан неутралитет.</p>
<p>Путин не е обещавал нищо друго освен собствената си празнота. Някои го смятат за слаб, други – за силен президент. Путин рядко гледа някого в очите, най-малкото - жените. Очевидно се страхува, че неговият празен поглед може да стане публично достояние.</p>
<p>Има такъв въпрос: а може би Русия се нуждае от Празнотата? Аз не бих отговорил на това питане напълно отрицателно. Празнотата като философска категория е приятна за източната душа на руснака. Тя изразява презрение към западняшката деятелност. От друга страна, Празнотата означава възможност да се съпротивлява на активните елементи на руското общество: от олигарха до комуниста, от демократа до екстремиста. Празнотата на Путин неволно навява страх. Тя те поглъща. Това усеща руският народ, той никога не би реагирал на патетични речи. Но студът на Празнотата те отрезвява и изисква концентрация.</p>
<p>Празнотата на Путин не вярва в силата на думите или лозунгите. Тя не търпи никакво съпротивление. Това е всепоглъщаща самодостатъчна дупка.</p>
<p>Действията на Путин срещу свободата на словото от гледна точка на руската история са по-скоро незначителни. Аз и досега не знам името на вътрешния министър, името му за мен не означава нищо. Аз възприемам това като успех на Путин. Признавам, свободната руска телевизия беше твърде пренаселена с бедствия и това едва ли отговаря на философията на Празнотата, от тази гледна точка то е твърде патетично. Сега телевизията е куха като самия президент.</p>
<p>Може би тази празнота може да охлади някои твърде горещи глави? Може би тя е нужна на Русия? Но нека сравним Путин с неговите предшественици.</p>
<p>Сега Елцин е кралят на вицовете. Но тези, които са работили с него през 90-те години, разказват това, което самите те повече от всичко биха искали да чуят: той бил епичен богатир, всеки негов жест откривал невиждани възможности за процъфтяването на страната. Тези възможности обаче в онези времена се оказаха безсмислени, защото не доведоха доникъде. Той олицетворяваше духа на реформаторството, ненавистта към комунистическото минало, руската щедрост към всемирните запои, за които всеки път пресата съобщаваше с удоволствие.</p>
<p>Препивайки със свободата, Елцин предпочете да извади от своите многочислени поданици точно това, което му се струваше целесъобразно – Празнотата.</p>
<p>Така той фактически осигури на Путин популярност, даде му безгранични възможности, опитвайки се да бъде не актьор, а режисьор.</p>
<p>Това е проблемът на проблемите: парламентът – послушен, правителството – подчинено, регионите скандират „Приветстваме те, нови Наполеоне!”. Днешна Русия обаче не е способна да се справи с нито една идея, била тя и миниатюрна, включително идеята за националното възраждане.</p>
<p>Възможностите на Путин да маневрира са ограничени от руския съзерцателен начин на живот. Въпреки това в Русия, тъй или иначе, съществува пазарна икономика, както тероризъм и други очевидни неща. От друга страна, никой от тези, които са близо до Путин, не изпитва към него особено доверие. На въпроса дали утре няма да затвори държавната граница, отговор няма, макар че би било абсурдно да се затвори за Украйна, Беларус или Казахстан, от Америка или Германия. Путин би предал сам себе си, ако се отрече от собствената си Празнота.</p>
<p>Такова предателство би било възможно, ако Празнотата на президента се вслуша в гласовете на силовите министри, мечтаещи за непобедимата Русия. Тяхната роля безусловно стана по-важна, те вече са навсякъде. Руският бизнес отдавна се контролира от силовите структури, а не от отделни бандити от тертипа на 90-те години. Може само да се надяват, че ще остане верен на себе си.</p>
<p>И в това искам да подкрепя руския президент, за когото няма да гласувам, както ми подсказва моята собствена Празнота. Иска ми се Путин да си остане герой на националните съновидения. Може би това е по-добре не само за подема на руската икономика. Може би при това положение, без да гледаме огромния потенциал на руските учени, Русия отново ще си остане пред портата на световното развитие и всъщност по естествен начин ще престане въобще да съществува.</p>
<p>Но аз предпочитам естественото развитие повече, отколкото истеричните вопли. Смятам за лошо, че имаме скапано здравеопазване, че в много от провинциалните болници няма канализация, че войниците в армията ядат лайна, а думата „образование” предизвиква прозявки.</p>
<p>Смятам за лошо, че интелигенцията остана в миналото, че малцина могат да кажат стихове на Пастернак наизуст, че в руските класации на бестселъри на практика няма нито един истински писател. Но това е като жалейка за отминалата младост. Путин намери националната идея на съвременна Русия, блестящо олицетворявайки нейните собствени персони: тази Празнота по-добре да не се пипа.</p>
<p>Но ако Путин е Празнотата, съществува ли той изобщо?</p>
<p>Превод: Рени Нешкова</p>
<p> </p>
<p> </p>
