Петринел Гочев и библейските му инвенции

Петринел  Гочев и библейските му  инвенции

Автор: Паулиана Новакова, obache.bg

Картините на Петринел  Гочев са изумително сетивни и чувствени, и едновременно с това заредени с духовни послания.  Картини, сякаш разговори с бога за човешкото и вечното.  Всеки може да превърне в свой разказ историите, които загатва с библейски привкус авторът: за смисъла на човека и човешкото,  за копнежа към  първичната чистота, за спотаените бесове скрити вътре в нас… Пастирът  изпитателно  наблюдава своето паство, в окото на малкото осле обаче дреме любопитството и непокорството,  топлите южни багри и безкрайната шир на морето дават надежда за спасение…

Петринел рисува на пръв поглед детски образи но това не са просто деца и ако се взреш в зрелите и черти на лицата, откриваш, че го интересува  детството като обобщено състояние, в което може да се огледа като под лупа човешката същност  в първичната ѝ невинност, но където в зародиш  можеш да откриеш кълновете на изкушенията и противоборството.

Ярките му образи, които изпълват платната му спират погледа за дълго, потапяйки те   в откровения  за тайните на битието през загатнатите кодове на културната ни история. Самият художнически маниер на подчертано подсилени обеми, ярко изразителни състояния и наситени багри ни повеждат към платата на ренесансовите майстори: Микеланжело, Перуджино, Гирландайо. В перспективата на заден план загадъчно надничат сякаш от вечността римски  и тоскански пейзажи. Може би да ни подскажат, че няма нищо ново под слънцето, че човекът, като дете на Бога, но и дете на грехопадението,  е  обречен на както на своите страсти,  възходи и падения, така и  вечно да  се бори  с доброто и злото в себе си.  Както и  вечно да го тегли стремежът към красотата, към  познанието на света, без  да не може  да разгадае докрай тайните на битието  и да се помири с природата. Огледано в  детството, природно човешкото е  изведено в почти библейски мащаби.

Изумителна с внушението си е  картината,  назована  не случайно „ Авел“, която ни кара да преобърнем библейския сюжет и да погледнем на него от друга гледна точка:  не Кайн, а  детето Авел седи с нож в ръка, отправило поглед уж към жертвения агнец  пред него, но сякаш дълбоко в себе си.  Ще извърши ли Авел жертвоприношението, изконно ли в човека дреме братоубийството, ще продължи ли вечно нескончаемата верига: престъпление възмездие…

За тази картина Петринел Гочев казва, че е вдъхновена от срещата му   с творбата на Микеланджело – „Авраам и Исаак“  във Флоренция. тай я е изучавал в Академията но разказва как се е  почувствал  като ударен чук по главата следствие въздействието, което изпитал  на живо пред от платнотона  италианския ренесансов творец.

Неговата картина не ни удря с чук, но оставя да дълбае съзнанието ни с въпросите си на които все не намираме отговор.

Картините на Петринел можеш дълго да гледаш, те сякаш казват спри виж върни се в детството и през детските очи открий красотата и смисъла.

Едно момче вкопчило се в стола, стои на  балкон а очите му вперени, ще изтекат, вторачени в морската шир. Друго- умислено на ръба на прозореца с гръб към морето. Наскоро присъствах на един смислен и креативен творчески  разговор между двама  видни литератори, Михаил Неделчев и Митко Новков, в който  стана дума за една необговорена особеност на нашата литература и изкуство: за тази тъга и тяга по Юга- за образите на морето в литературата и живописта ни, в които  сякаш ние сме и не сме съвсем в това средиземноморско пространство – зародиш на духовността и цивилизацията. И сякаш все ни тегли натам, но имаме и страх от него.  Хем страх от необятността, хем обсебеност от нея.( Върбан Стаматов „Българинът строи къщите си с гръб към морето“)

В картините на Петринел я има също тази тяга  и копнеж по морето като символ на вечното непреходното.

Жена се облича бавно,  красиво.  Няма еротика, но има история  в голотата, има само живот, уловен в непосредствената му прелест – обличащата се без поза, без преструвка жена е самото опоетизиране на  неотменимото  женско нчало с цялата му топлота, отдаденост и самостойност.

А картината, която те посреща и изпраща изложбата е без човешко присътвие  и сякаш  е израз и ключ към останалите платна. Съвършената простота на красотата.

Ярки ириси на преден план, плодно дръвче в пролетен цъфтеж и едно развяващо се и в хармония със светлината и синевата на небето почти нереално пране.

Влизаш осветен и излизаш пречистен от преживяното в галерията. 

 

Галерия NOVA art space  ул.“Съборна“ 3 

 

Петринел Гочев

 

Източник: obache.bg

 

Коментари

  • Delius

    22 Sep 2024 13:57ч.

    Трогателно и много човешко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Delius

    22 Sep 2024 13:59ч.

    Само в заглавието има една думичка, дето боде очите. Съвсем добронамерена забележка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Багратион

    22 Sep 2024 21:55ч.

    Откровения звучи по-добре от инвенции. Остава утешението, че Петринел не е заковал думата инвенции.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Интересен стил.

    22 Sep 2024 15:38ч.

    Но женичката с малко детска физиономия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • жорката

    22 Sep 2024 17:52ч.

    Момчето с ножа и агънцето е разтърсващо

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Да, а невинното агънце

    22 Sep 2024 20:38ч.

    е като току що родено. Майстор е! Фотографският ренесанс ряпа да яде! Тука има философия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • децата приличат

    22 Sep 2024 22:36ч.

    на клинични олигофрени. Мрази детството си. По добре да рисува платна като това с ирисите и цъфтящото дърво

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър

    22 Sep 2024 22:45ч.

    Ама пък магарето гледа като Цезар. Ужасни са!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър

    22 Sep 2024 22:43ч.

    ужасни са, съжалявам, технически и тематично, и има нещо отвратително и нездраво в тях ужасен художник

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • dabedabe

    22 Sep 2024 23:20ч.

    Ша зема да фана четката и аз. Имам талант, ама е заровен дълбоко. Ша зпочна с голо женско тяло. Там гънките и сексапилат са тънкостите. Ботичели, да ма извини, май не е виждал гола жена.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • bg-to

    22 Sep 2024 23:22ч.

    Всички деца от рисунките са с големи глави и гледат тъжно и болнаво. Тия рисунки ми създават болка в душата докато ги гледам. Има нещо изкривено в тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Художникът

    22 Sep 2024 23:32ч.

    определено има характерен стил. Не е задължително всички да го харесват. Картините му навеждат на размисъл.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • доц. Карачибук

    23 Sep 2024 0:10ч.

    Петринел впечетлява със суровите, остри черти на лицето си. Нявярно и характерът му е такъв - чепат и сприхав. Много прилича на няколко мои познати, чиито корени са от северозапада. Сякаш го е дялкал някой лапидарен каменоделец. Сурови и намръщени са и лицата на повечето момчетата от картините му, публикувани в дописката. Особено се отличава умислено момче на ръба на прозореца, загърбило морето. Нищо чудно в тях художникът да е портретувал самия себе си. На Петринел прилича и момчето с агънце и нож в ръка - същински Каин, подготовещ се да извърши отреденото от Стария завет братоубийство. Според библиятаби трябвало половината човечеството да носи следи от Каинското ДНК. В тази картина има нещо и от стила на креватната живопис, tafel maler. Сигурно е търсен ефект. Картината е напомня характерно изображение върху табла на креват. В леглото се спи, пърди, а понякго се правят деца. Типична креватната табла с библейски сюжет - момчето Каин с нож и агънце, подготвящо се отрано за отреденото му старозаветно братоубийство. На мен ми се понравиха три картини. Бавно обличащата се жена с космати бедра и момченците, което поднася кофа с мастило на малко магаренце. А най ме впечатли с багрите си и не на на шега просторъта с пране, опънат между цъфнали джанки и ириси.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Огледах пак картинките.

    23 Sep 2024 8:33ч.

    Магаретата добре са докарани. А на децата може да се погледне под друг ъгъл. Това са едни изтерзани създания, отрастващи при социализма и невиждащи никаква перспектива. Затова са замислени и намръщени. Щото не могат да си отговорят на въпроса да бъдат ли, или да не бъдат. Авторът - цял Езоп. Мдаа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Богдана Тотева 2

    23 Sep 2024 8:43ч.

    Картини за илюстрации на детски книжки! Това не е сериозна живопис.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи