Автор: Паулиана Новакова, obache.bg
Картините на Петринел Гочев са изумително сетивни и чувствени, и едновременно с това заредени с духовни послания. Картини, сякаш разговори с бога за човешкото и вечното. Всеки може да превърне в свой разказ историите, които загатва с библейски привкус авторът: за смисъла на човека и човешкото, за копнежа към първичната чистота, за спотаените бесове скрити вътре в нас… Пастирът изпитателно наблюдава своето паство, в окото на малкото осле обаче дреме любопитството и непокорството, топлите южни багри и безкрайната шир на морето дават надежда за спасение…
Петринел рисува на пръв поглед детски образи но това не са просто деца и ако се взреш в зрелите и черти на лицата, откриваш, че го интересува детството като обобщено състояние, в което може да се огледа като под лупа човешката същност в първичната ѝ невинност, но където в зародиш можеш да откриеш кълновете на изкушенията и противоборството.
Ярките му образи, които изпълват платната му спират погледа за дълго, потапяйки те в откровения за тайните на битието през загатнатите кодове на културната ни история. Самият художнически маниер на подчертано подсилени обеми, ярко изразителни състояния и наситени багри ни повеждат към платата на ренесансовите майстори: Микеланжело, Перуджино, Гирландайо. В перспективата на заден план загадъчно надничат сякаш от вечността римски и тоскански пейзажи. Може би да ни подскажат, че няма нищо ново под слънцето, че човекът, като дете на Бога, но и дете на грехопадението, е обречен на както на своите страсти, възходи и падения, така и вечно да се бори с доброто и злото в себе си. Както и вечно да го тегли стремежът към красотата, към познанието на света, без да не може да разгадае докрай тайните на битието и да се помири с природата. Огледано в детството, природно човешкото е изведено в почти библейски мащаби.
Изумителна с внушението си е картината, назована не случайно „ Авел“, която ни кара да преобърнем библейския сюжет и да погледнем на него от друга гледна точка: не Кайн, а детето Авел седи с нож в ръка, отправило поглед уж към жертвения агнец пред него, но сякаш дълбоко в себе си. Ще извърши ли Авел жертвоприношението, изконно ли в човека дреме братоубийството, ще продължи ли вечно нескончаемата верига: престъпление възмездие…
За тази картина Петринел Гочев казва, че е вдъхновена от срещата му с творбата на Микеланджело – „Авраам и Исаак“ във Флоренция. тай я е изучавал в Академията но разказва как се е почувствал като ударен чук по главата следствие въздействието, което изпитал на живо пред от платнотона италианския ренесансов творец.
Неговата картина не ни удря с чук, но оставя да дълбае съзнанието ни с въпросите си на които все не намираме отговор.
Картините на Петринел можеш дълго да гледаш, те сякаш казват спри виж върни се в детството и през детските очи открий красотата и смисъла.
Едно момче вкопчило се в стола, стои на балкон а очите му вперени, ще изтекат, вторачени в морската шир. Друго- умислено на ръба на прозореца с гръб към морето. Наскоро присъствах на един смислен и креативен творчески разговор между двама видни литератори, Михаил Неделчев и Митко Новков, в който стана дума за една необговорена особеност на нашата литература и изкуство: за тази тъга и тяга по Юга- за образите на морето в литературата и живописта ни, в които сякаш ние сме и не сме съвсем в това средиземноморско пространство – зародиш на духовността и цивилизацията. И сякаш все ни тегли натам, но имаме и страх от него. Хем страх от необятността, хем обсебеност от нея.( Върбан Стаматов „Българинът строи къщите си с гръб към морето“)
В картините на Петринел я има също тази тяга и копнеж по морето като символ на вечното непреходното.
Жена се облича бавно, красиво. Няма еротика, но има история в голотата, има само живот, уловен в непосредствената му прелест – обличащата се без поза, без преструвка жена е самото опоетизиране на неотменимото женско нчало с цялата му топлота, отдаденост и самостойност.
А картината, която те посреща и изпраща изложбата е без човешко присътвие и сякаш е израз и ключ към останалите платна. Съвършената простота на красотата.
Ярки ириси на преден план, плодно дръвче в пролетен цъфтеж и едно развяващо се и в хармония със светлината и синевата на небето почти нереално пране.
Влизаш осветен и излизаш пречистен от преживяното в галерията.
Галерия NOVA art space ул.“Съборна“ 3
Петринел Гочев
Източник: obache.bg