- 10 Sep 2020
- 113
- 2
Чакахме и дочакахме! Когато белокосият патриарх запя: "Христос воскресе", сякаш тежко бреме падна от душите ни. Почувствахме се като ангели, сякаш самите ние възкръснахме! Веднага от всички страни се разнесоха виковете на народа, подобни на бучене на бурни води:
отдолу, откъм Гроба, отгоре, откъм Голгота, откъм галерията, откъм колонадата, откъм первазите на прозорците: навсякъде, където имаше място дори колкото само за едно човешко стъпало, се тълпяха хора.
<p>Тъй изразяват радостта си нашите африкански и азиатски братя: за нас европейците това е необичайно, но такива са хората на Изток. Страдание до изстъпление и радост до изстъпление. През Страстната седмица те ридаеха на глас до Гроба Господен, целуваха Гроба, притискаха лица и ръце до него, биеха се в гърдите, нареждаха. А на сутринта – викове на буйна радост. Те са искрени и непосредствени като деца, но нима не на децата е обещал Господ Царството Небесно? Чувал съм от един копт, че европейците могат да се смеят, но не умеят да се радват. Радостта на източните хора без смях е особено възвишена, духовна радост.<br /><br />"Да воскреснет Бог и расточатся врази Его", пее патриархът. "Христос анести", пеят гърците. Гробът се превърна в рай, мястото на мъченията – в извор на радост. Всички държим свещи в ръцете си, но душите ни са по-сияйни от свещите.<br /><br />"Христос воскресе", пеят руснаците. Чудесно и нежно, меко като коприна, както само руснаците умеят.<br /><br />Ала в този миг и на това място и най-лошото пеене изглежда пленително, и най-грозното лице – прекрасно. В светлината и радостта на Възкресението всичко се променя, всичко се преобразява: и гласовете, и лицата, и предметите. Всичко около нас е прекрасно, всичко е чисто, всичко е свято, всичко е като в рая.<br /><br />"Христос воскресе", пеят арабите, танцувайки и пляскайки с ръце. Сълзи текат по лицата им и блестят в светлината на хилядите свещи и кандила. Сълзите, израз на скръб, изразяват радост. Ах, колко велика е човешката душа в своята искреност! По-велик е само Бог и Неговите Ангели!<br /><br />"Христос воскресе", пеят сърбите, коптите, арменците, българите, етиопците – всеки на своя език и по своя си начин. Но всички пеят прекрасно. Знаете ли, всички хора около нас изглеждат прекрасни и добри като ангели. Това е чудо, каквото само възкръсналият Христос може да извърши. И това е единствената основа за братството между хората – да виждаш всички хора прекрасни и добри.<br /><br />След като всички народи изпяха пасхалния тропар, край Гроба Господен тръгна литийно шествие. Азиатци с фесове, африканци с чалми пееха някаква своя песен, пляскайки в такт с ръце и крака: "Една е истинската вяра, православната вяра!".<br /><br />След това започна канонът и литургията. Но всички четения и песнопения се заглушаваха от все същата победоносна песен: "Христос възкръсна от мъртвите!".<br /><br />На разсъмване пасхалната служба завърши в храма, но продължаваше в душите ни. Гледахме на всичко около нас в светлината на Христовото възкресение и слава, и всичко изглеждаше по-друго от вчера: по-хубаво, по-тържествено, по-величаво. Само в тази пасхална възкресна светлина животът придобива смисъл.<br /><br />По пладне служеха Антипасха – тържествено литийно шествие през целия Свети град и четене на Евангелието на много езици. След това гледахме как арабите играят с мечове и носят на ръце патриарха. Искаше ни се да слезем до руската църква "Света Магдалина" в Гетсимания, където ни бяха поканили милите руски сестри. Тръгнахме отново по кръстния път на Господа. Но виж ти: сега той е съвсем друг – красив и светъл. Колко леко е станало в душата ни. Христовата победа погълна смъртта, а с нея и мъката и страданието. Тъй силен е блясъкът на възкресната светлина, че не виждаме нищо освен нея.<br /><br />Воистину, воистину възкресе Христос!<br /><br /><strong>Из "Мисионерски писма"</strong><br /><br /><em>Превод: Андрей Романов</em></p>
