От Марко Поло до интернет. Защо загубихме удивлението?

<p>Някой бе изразил съмнение, че Марко Поло наистина е бил в Китай, защото не споменавал Великата китайска стена, нито чая или превързаните женски стъпала. Но можеш да прекараш много години в Китай, без да отчетеш какво се пие там, без да забележиш стъпалото на една жена, най-много да ти направи впечатление, че дамите там ситнят; години без да минеш покрай Великата китайска стена или ако минеш, да я помислиш за най-обикновено укрепление.<br /><br />Това ни показва, че до миналия век изкуството и цивилизациите на другите народи са твърде слабо познати. От друга страна&nbsp; виждаме прекрасните китайски гравюри на отец Атанасиус Киршер: много е трудно от тези визуални реконструкции (правени според устните описания на мисионерите) да се разпознае една пагода. Колко художествени творби от собствената си съкровищница виждаше един французин до ХІХ век? Несъмнено достъпът до частни колекции и дори до музеи бе запазен за един елит, при всеки случай &ndash; един градски елит. Преди изобретяването на фотографията, за да се узнае каква е била една творба, да речем, съхранена във Флоренция, се прибягва до гравюри &ndash; ах, тези великолепни книги на Лакроа, в които мадоните от което и да е столетие (били те византийски или ренесансови) имат лика на девойките, населяващи историческите разкази от епохата на романтизма. Да си спомним, че една от етимологиите на Кич &ndash; хипотезите са много &ndash; е Скеч, скица, рисунка, нахвърляна набързо: в големия си поход в Италия английските джентълмени, за да запазят спомен от посетените паметници и галерии, искали от уличните артисти да им направят една скица, често много набързо, на нещо видяно едва веднъж. Така и споменът от непосредственото художествено преживяване е бил предаван от несигурни интерпретации. Би могло да се каже, че с изобретяването на фотографията нещата не са се подобрили кой знае колко. Достатъчно е да се консултираме с някой прочут учебник по история на изкуството от първата половина на ХХ век &ndash; тоест преди да бъдат възможни цветните репродукции.<br /><br />Това, което се случва при визуалните изкуства, става и в света на спектакъла. Известна е онази прекрасна новела на Борхес, в която Аверое в напразния си опит да преведе Аристотеловите термини &bdquo;трагедия&ldquo; и &bdquo;комедия&ldquo; (тъй като тези художествени жанрове не съществуват в мюсюлманската култура) разказва за странно събитие, на което пътешественик, присъствал в Китай &ndash; хора, качени на подиум, маскирани и преоблечени като персонажи от други времена, действат по неразбираем начин. Така му разказва що е то театър, но той не проумява за какво става дума.<br /><br />В съвременния свят ситуацията е наопаки. Преди всичко хората пътуват, пътуват дори много с риск да видят същото място, същите хотели, супермаркети и летища, еднакви &ndash; каквито в Сингапур, такива и в Барселона. Много е казано относно проклятието на &bdquo;не-местата&rdquo;.<br /><br />Но във всеки случай нещо хората виждат и пак не е изключено един французин да е виждал Пирамидите и Импайър Стейт Билдинг, но не и Гоблените на Байо (донякъде като при средновековния селянин). Музеят, който преди бе запазен за образованите, днес е обект на непресъхващи потоци посетители от всеки социален слой. Може мнозина да гледат, а да не виждат, но във всеки случай придобиват информация за изкуството на различни култури. Освен това и музеите пътуват, и произведенията на изкуството се движат. Организират се разкошни изложби на екзотични култури &ndash; от Египет на фараоните до скитите, играта на двустранни заемания на артефакти се вихри шеметно, понякога опасно.<br /><br />Същото може да се каже и за спектаклите. Естествено, жителят на един град, дори второстепенен, има по-голяма възможност да види спектакъл на Берлинер ансамбъл или на японския театър Но от тази, която са имали родителите му. Добавя се и виртуалната информация &ndash; не казвам киното или телевизията, които направиха посещението на Лос Анджелис почти безпредметно &ndash; той се прекосява по-добре чрез екрана, отколкото чрез мъчителни престроявания от магистрала на магистрала без и миг отсядане в жилищен квартал. Имам предвид интернет, който днес ни предоставя експозициите на Лувъра, на &bdquo;Уфици&rdquo; или на Националната галерия в Лондон. Че това довежда до интернационализация на вкуса, се доказва от преобладаващото преживяване на контактувалите с артистичния свят на Китай &ndash; излезли наскоро от ситуация на почти абсолютна изолация, китайските художници произвеждат неща, трудно различими от експонатите в Париж или Ню Йорк. Помня една среща между европейски и китайски критици, на която европейците мислеха, че ще заинтригуват своите гости, показвайки им творби &ndash; плод на различни европейски художествени търсения, а китайците искрено се забавляваха, защото познаваха тези неща по-добре и от нас. И накрая, като помислиш колко младежи от всяка страна познават леката музика само ако се пее на английски... Върви ли се към един генерализиран, всеобщ вкус, за който китайският поп певец ще бъде неразличим от американския изпълнител? Или се очертават форми на креолизация*, за които различните култури ще произвеждат различни интерпретации на същия стил или художествена програма? Разбира се, нашият вкус ще бъде белязан от факта, че вече изглежда невъзможно да изпаднем в удивление (и неразбиране) пред неизвестното. В утрешния свят неизвестното, ако още го има, ще бъде само отвъд звездите.<br /><br />Към какво ще отведе тази липса на удивление (и на отхвъряне) &ndash; към по-добро разбиране между културите или към загуба на идентичността? Изправени пред предиззвикателства, не си струва да бягаме: по-добре е да засилим обмена, хибридизациите и кръстосването. В ботаниката присадките благоприятстват културите. Защо да не е така и в света на художеството?<br /><br /><br /><em>* Креолизация, кръстосване, хибридизация &ndash; термини, които обозначават реалности, образувани от различни съставки, ползвани като инструменти за анализ на динамиките в промените и трансформациите, резултат на контакти и обмяна, не като феномени на разпада на културната индивидуалност, а като дълбоко измерение на всяка културна и човешка реалност &ndash; б.пр.<br /></em><br /><strong>В. &bdquo;Република&rdquo;, 2 януари 2010</strong><br /><em><strong><br />Преведе от италиански Аве Иванова</strong></em></p>