Николай Бердяев: Трагизмът на човешкия живот е не в конфликта на доброто и злото, а на положителните ценности

<p>Човешкият живот е запълнен със средства за живот, превърнали се в самоцел. Подмяната на жизнените цели със средства е много характерен процес в човешкия живот, който обяснява доста неща. Но икономиката безспорно трябва да отнесем към средствата, а не към целите на живота. Средствата винаги са белег за духа на хората, за духа на свобода или на робство, на любов или на омраза. Осъществяването на някоя цел с цената на всичко крие опасности.</p> <p>Принципът &bdquo;целта оправдава средствата&rdquo; не е от днес. Навремето са го приписвали на йезуитите, но са го прилагали мнозина. И най-важното в случая е дори не това, че средствата са аморални, жестоки, че те по нищо не приличат на възвишените идеали. Най-важното е, че когато биват прилагани долни, противоположни на целите средства, тогава никога не се стига до целта, средствата заместват всичко и за целите изобщо се забравя или те се превръщат в чиста реторика.</p> <p>Въпросът за ценностите е изместен от борба за елементарни блага, за самата възможност да се живее и оцелява. По върховете на цивилизацията се извършва елементаризация, която само се представя за сложна.</p> <p>За темата, отнасяща се до йерархията на ценностите, огромно и фатално значение е имало признаването на икономиката за предпоставка на целия човешки живот. Икономиката е само необходимо условие и средство за човешкия живот, но не и негова цел, нито върховна ценност или определяща причина. Не мога да се занимавам с философия, ако нямам храна, дрехи и покрив над главата си. Но философията ни най-малко не се определя от тези условия&hellip; Висшите цели на живота не са нито икономически, нито социални, а са духовни.</p> <p>Създаването на духовна култура винаги означава спазване на ценностната йерархия, единствената йерархия, която може да бъде оправдана. Това ни довежда до сблъсъка на две ценности &ndash; на справедливостта и на свободата, основна тема на съвременния свят. В днешно време много обичат да противопоставят ценността на социалната справедливост и ценността на свободата, като предлагат да се направи избор между двете.</p> <p>Тези основополагащи ценности в обществения живот ги разполагат географски по следния начин: Съветска Русия е за социална справедливост, Америка &ndash; за свободата. Поради това конфликтът се смята за неизбежен. Лично мен сега ме интересува не политическата злободневност, а вечният въпрос за справедливостта и свободата. Свободата е нещо много по-изначално от справедливостта. Преди всичко справедливостта (юстиция) съвсем не е християнска идея, а законова и безблагодатна.</p> <p>Християнството създава и издига не идеята за справедливостта, а идеята за правдата. Насилственото осъществяване на правдата &ndash; справедливост с цената на всичко, може да бъде много неблагоприятно за свободата, също както утвърждаването на формалната свобода може да поражда грандиозни несправедливости. В това се проявяват противоречията на човешкия живот.</p> <p>Същото противоречие и конфликт може да има между свободата и любовта, между любовта и справедливостта и т.н. Трагизмът на човешкия живот е не толкова в конфликта на доброто и злото, а в конфликта на положителните ценности. В името на свободата човек може да пожертва любовта, в името на социалната справедливост &ndash; да пожертва свободата и т.н&hellip;</p> <p>Съществува свобода, от която човек няма право да се отказва, ако иска да запази своето човешко достойнство &ndash; такава е свободата на съвестта, също и свободата на духа. Отчуждаването на съвестта не може да бъде търпяно под никакъв предлог. На нея &ndash; съвестта &ndash; принадлежи първенството. Никаква социална справедливост не може да поставя това изискване.&rdquo;</p>