- 10 Sep 2020
- 186
- 5
А защо пък не преместим и НИМ в хижа „Алеко” ?Всичко започна гръмко и неубедително в самия край на 2009 г. За мен по-конкретно – на 31 декември, когато във в. „24 часа” видях снимки на министър Вежди Рашидов сред боклуци зад Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ). Статията на цяла страница обясняваше идеята на министъра да създаде български Лувър, като премести в съседната сграда Националната художествена галерия (НХГ), а дворът с боклуците се превърне в скулптурна експозиция. На този етап се усмихвах невярващо. Защото държавните и общински галерии като цяло са в окаяно състояние, от години нямат пари за откупки, в частност НХГ през последните две десетилетия е откупила само 2 (две!) произведения. И на всичко това отгоре – Лувър!?
<p>Спрях да се усмихвам в края на статията, където се обясняваше, че опразненият от НХГ княжески дворец ще се превърне в музей на българските съкровища. И министърът се надявал, че директорите на музеите в страната няма да имат нищо против да им вземат най-ценните съкровища. Как ли пък не!? Та нали само преди няколко години си ги „извоюваха” обратно с аргумента, че и техните музеи трябва да имат какво да показват на населението и туристите в градовете си...</p>
<p><strong>Каруцата пред коня – както обикновено</strong></p>
<p>Поредният медиен шум, създаващ впечатление за активност – това си мислех в началото на януари. Две седмици по-късно колеги ми изпратиха 20-ина страници текст, озаглавен „Концепция за водещи музеи в София” на Министерството на културата. Част от нея предвижда създаването на гореспоменатия Лувър. В двореца обаче трябва да се премести Музеят за история на София (МИС), а освободената от него сграда на Централна баня ще се върне към „вековните си термални функции”. Концепцията предвижда още създаването на музеен комплекс „Арсенала”, състоящ се от музея „Земята и хората” и бъдещия музей за съвременно изкуство. Отделно в сградата на КАТ в Дървеница се предвижда създаването на музей на тоталитарното изкуство. Остава неясна съдбата на Етнографския музей, който понастоящем е заедно с НХГ в двореца, и на Националния исторически музей (НИМ), за който пък се търси място в центъра на София.</p>
<p>От пръв поглед бе ясно, че тази концепция е правена от архитекти. В нея се мисли за сгради, ремонти, реконструкции, квартали, парцели, квадратни метри, но липсва най-важното – самите музеи! Те се местят като пионки по картата на столицата, без да се отчита тяхната специфика, съдържание и функции. „Отново каруцата е пред коня и разбъркването на музейната карта, обединяването на институции, смесването на колекции се обсъжда, без да са изяснени главните цели” – отбелязва в блога „Окръжно” Мария Василева.<br />Факт е, че има нужда от концепция за музеите. След десетилетия на забвение е добре да се огледа какво тези институции имат, какво правят, как могат да се „оживят” и осъвременят, като се има предвид и световната практика в това отношение. Механичното местене и сливане тук няма да помогне – необходима е концепция и стратегия, изработена от музейни експерти и специалисти в областта на културата и изкуството. В цивилизованите страни те предхождат архитектите в проектирането и реформирането на музеите. У нас все по-често става обратното: приспособява се музей към сграда, а не се прави сграда за музей... Е, утешавах се аз, вероятно този текст тепърва ще се обсъжда от специалистите, които ще преценят качествата му и ще коригират недостатъците му. Все пак това са твърде грандиозни промени, за да се предприемат така лекомислено.<br />Нищо подобно не се случи. Напротив – концепцията бе придвижена главоломно. На 5 февруари тя е била представена, тоест сведена до знанието на музейните директори. А на 10 февруари вече беше приета за изпълнение от Министерския съвет.</p>
<p>Защо е това бързане, бе логичният въпрос, който разбуни духовете на изкуствоведи, музейни експерти, културолози, архитекти, художници и няколко журналисти, успели да прозрат отвъд миража на „българския Лувър”. Съвсем естествено беше спешното приемане на концепцията да предизвика съмнения за задкулисни сделки и интереси, за апетити към определени сгради или парцели. Иначе защо някой ще бърза да прокара този грандиозен проект, без дори формално да го подложи на обсъждане?<br />Напред-назад – с автомобила на Фердинанд</p>
<p>Дискусия все пак имаше – на 19 февруари. Но тя бе организирана не от Министерството на културата, а по-скоро се „самоорганизира” от разтревожените интелектуалци в рамките на конференцията на сп. „Абитаре”. И на нея най-сетне се заговори за самите музеи, за техните функции и съдържание. В частност и в съвсем конкретни параметри, като например, че НХГ има над 30 000 произведения, СГХГ – 8000 произведения, МИС има над 120 000 музейни единици, НИМ има над 650 000 предмета. Тоест става дума за преместване на стотици хиляди музейни ценности – най-малкото заради това грандиозните реформи би следвало да са добре обмислени.<br />Концепцията е „централистка, тоталитарна и недемократична”. Тя предвижда „окрупняване на музеи”, което е точно обратното на световната практика. Правена от архитекти, концепцията не може да реши някои от фундаменталните въпроси на музеите днес. Например какво е „културна ценност” и как се формулира понятието „културно наследство”, отбеляза Александър Кьосев. Какво ще има в тези музеи и каква е стратегията за превръщане на изкуството в „културна ценност и елемент от наследството”, продължи Яра Бубнова. Според нея концепцията е алиби за липсващата културна политика в страната. И т.н.</p>
<p>В хода на обсъждането излязоха и куриози. Например че Централната баня няма как да се върне към „вековните си термални функции” (които съвсем не са вековни), включително и поради липса на... достатъчно вода. Че пространствата й са пригодени за експозицията на МИС, която е пред откриване, а концепцията обрича този музей на ново дългогодишно забвение – и на започване „от нулата”, но вече в двореца. Че преди 12 години, за да вкарат колата на Фердинанд, са разрушили цяла стена на Централната баня, която после е изградена отново, а сградата – реставрирана...<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Парите стигат – или пък не</strong></p>
<p>Излиза, че заради тях е цялото бързане. „Осигурени са някакви пари и затова трябваше концепция”, спомена арх. Тодор Кръстев, чийто екип е изработил концепцията за музеите по поръчение на Министерството на културата. И спомена, че за проекта са осигурени 30 милиона лева от държавата и 8 милиона лева от Европа. За какво и докога ще стигнат тези пари, бе тревожният въпрос. Който става още по-тревожен поради факта, че никъде не се споменава за етапи в тези грандиозни реформи – отбеляза Ирина Генова. И действително, това са дългосрочни проекти, които ще трябва да реализира поне още едно следващо правителство. Дали след 4 години няма да се окаже, че парите са свършили, но музеите са разтурени, а ремонтите – недовършени. И няма да имаме дори това, което имаме днес...</p>
<p>Въпросът е много важен, защото – както припомни някой на дискусията – преди 10 години преместването на НИМ от Съдебната палата в Бояна е струвало 6,5 милиона лева. Само преместването! Днес Министерството на културата решава да го прехвърли обратно в центъра (например във Военната академия), за да е по-достъпен за туристите. Което значи още поне 6,5 милиона лева. И то само за преместването на един музей. А концепцията предвижда местене на още 3 или 4 от вече съществуващите музеи в София...</p>
<p><strong>Новите музеи – за какво изкуство все пак</strong></p>
<p>Концепцията предвижда създаването на музей за съвременно изкуство в сградата на Арсенала, който всъщност е миналогодишна тежка драма. При него отново се започна с усвояване на пари чрез архитектурен проект – с 85% норвежко и 15% наше финансиране. Музеят трябва да се открие догодина, а все още няма концепция. Няма и екип от специалисти, които да я изработят. И не е ясно какво съвременно изкуство ще събира музеят, колко съвременно ще е то, как ще се съотнася българското с международното изкуство, в какви посоки и какви дейности ще се развиват и т.н. Министерският замисъл предвижда създаването и на музей на тоталитарното изкуство. Мястото му е ясно – в Дървеница, но съдържанието му е съвсем смътно. Привижда се ту като „музей на тоталитарното изкуство”, ту като „музей на изкуството по време на тоталитаризма”. И сякаш в министерството не осъзнават, че това са две съвсем различни концепции за музей...</p>
<p>„Жан Нувел харесал концепцията за музеите”, прогласи тържествено в. „Труд” на 20 февруари вечерта, цитирайки дописката от сайта на Министерството на културата. Всъщност световноизвестният архитект, пристигнал в София на 19 февруари, е имал среща с министъра на културата на 20 февруари. На тази среща министърът го е запознал с концепцията за музеите и Жан Нувел бил „силно впечатлен” от големия и амбициозен проект.</p>
<p>Така е, всеки би се впечатлил от него. Аз също. И пак така силно бих се впечатлила, ако следващото правителство реши да премести НИМ в хижа „Алеко” например, за да съчетае планинския с културния туризъм...</p>
