Малкълм Магъридж (1903–1990 г.) е майстор на английската проза от равнището на Луис и Честъртън и (наскоро) Томас Хауърд. Приет е в Католическата църква през 1982 г. – на 79-годишна възраст. Главно като журналист и телевизионен водещ, той написва множество популярни и добре приети книги, сред които Преоткритият Иисус (1969 г.), Нещо красиво за Бога (1971 г.) – за майка Тереза, по същество представящ я пред Запада, Христос: Човекът, Който живее (1975 г.) и Изповеди на един поклонник от ХХ век (1988 г.).
<p>Надарен с по-ексцентричен ум и усет за сатира, от който и да е писател от ХХ век, Магъридж е прочут с наблюденията си върху слабостите и лудостите на модерния човек, напразно търсещ щастието отделно от Бога и от дълбоко установените истини за живота.</p>
<p>Уилям Ф. Бъкли описва Магъридж (преди покръстването му) като „вероятно най-убедителния англоезичен светски апостол на християнството” и „такъв журналист, равните на когото – ако въобще ги има – са малко”. „Уошингтън Поуст” пък поставя неговата автобиография, Хроники на изгубеното време (1973 г.), сред „най-прекрасните и забавни мемоари на нашето време”. Бележитият англикански евангелист Джон Скот го нарича „истински пророк на ХХ век … (и) глас на викащия в пустинята”.</p>
<p>------------------------------------------------------</p>
<p>Една оргия може да изглежда особено пленителна, наблюдавана през мъглата на праведното възмущение.</p>
<p>Лошият хумор е бягство от реалността; добрият хумор е нейното приемане.</p>
<p>Всичко случващо се, велико и незначително, е притча, с която Бог се обръща към нас, и изкуството на живота е да уловим посланието.</p>
<p>Малцина хора на действието са били способни да напуснат елегантно сцената в подходящото време.</p>
<p>Добър вкус и хумор е съчетание, което противоречи самò на себе си – нещо като непорочна блудница.</p>
<p>Той не беше просто бърборко – той бърбореше за Англия.</p>
<p>Историята ще гледа на рекламата като на едно от най-злите творения на нашето време. Тя подтиква хората непрекъснато да искат разни неща – да искат това, да искат онова.</p>
<p>Как аз разбирам, че порнографията покварява и развращава ли? Тя покварява и развращава мен самия.</p>
<p>Мога да кажа, че никога не съм знаел какво е това радостта, докато не престанах да преследвам щастието и да съм загрижен да живея, докато не избера да умра. За тези две открития съм задължен на Иисус.</p>
<p>Това бе едно меланхолично място, обитавано от брадясали шеги и безчувствен смях. Животът тук, както можах да схвана, нямаше никакво друго злочесто занимание, освен да кара англичаните да се смеят.</p>
<p>Моето мнение, убеждението ми, нараства неимоверно в силата и увереността си в минутата, когато го възприема вторият ми акъл.</p>
<p>Никога не забравяйте, че по течението плува само мъртвата риба.</p>
<p>Едно от многото удоволствия на напредналата възраст е отказването от вещите.</p>
<p>Един от специфичните грехове на двадесетото ни столетие, който сме развили до изключително високо ниво, е грехът на доверчивостта. Беше казано, че когато хората престанат да вярват в Бога, те престават да вярват в каквото и да било. Истината обаче е много по-лоша: те започват вярват във всичко.</p>
<p>Хората не вярват в лъжите, защото са принудени да им вярват, а защото го искат.</p>
<p>Сексът е религията ерзац или сурогат на двадесетия век.</p>
<p>Сексът е мистиката на материализма и единствената възможна религия на едно материалистичното общество.</p>
<p>Св. Тереза от Авила описва живота ни в този свят като нощ, прекарана в някой второкласен хотел.</p>
<p>Със сигурност славата на журналистиката е в нейната преходност.</p>
<p>Оргазмът е заместил кръста като фокус на копнежа и удовлетворението.</p>
<p>Преследването на щастието, на което американските граждани биват задължени, клони към замесването им в един процес на обезсмъртяване на настроенията, вкусовете и наклонностите на младежта.</p>
<p>Бедата с небесните царства на земята е, че те подлежат на отминаване, след което тяхната измамност става явна за всички. Това, от което се нуждаем е небесно царство на Небесата – дори само затова, защото не можем да си го представим.</p>
<p>Няма такова нещо като тъмнина – има само недостиг на виждане.</p>
<p>Тази погнуса от болката е по-скоро някакъв нисък инстинкт и … когато аз мисля за хората, които съм познавал, и за собствения си живот такъв, какъвто той е, не мога да си спомня за нито един случай, когато болката общо взето да не е обогатявала живота.</p>
<p>Разбира се, че пътуването стеснява ума.</p>
<p><em><strong>Превод: Борис Маринов</strong></em></p>