Магията на паралелните светове и човешкото битие

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46627_Daiy2G2zXxQOxEhc6cdbvEXeRXu0Dv.jpg" style="height:449px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Това не са фантастични сюжети, а истински вероятности, предвидени от физиците в средата на миналия век. Паралелните светове са възможни, множествеността на вселената става общоприета аксиома за квантовата физика. Споровете са дали паралелните светове си взаимодействат или не.</p> <p>За първи път американският физик Хю Еверет през 1950г. публикува теория за такива светове, с което иска да обясни невероятните резултати от експерименти в областта на квантовата физика, за която по онова време се водели разгорещени спорове. Според вселената на Еверет всяко ново събитие може и довежда до разделяне на вселената. Броят на възможните алтернативни резултати е равен на броя на световете.</p> <p>Еверет достига до извода, че квантовата теория е приложима не само в света на атомите, но и към всичко в макрокосмоса и човешкото всекидневие. Според &bdquo;Интерпретацията на многото светове&ldquo; светът на големите неща е абсолютно същият като света на атомите, тоест ние и всичко около нас може да съществува на различни места едновременно. Според тази теория съществуват множество реалности, където има безкраен набор от наши версии, живеещи в паралелни измерения.</p> <p><span style="font-size:18px">Призрачната амалгама от възможности</span></p> <p>Всичко съществува като призрачна амалгама от възможности дотогава, докато моментът на наблюдение не отдели един вариант, който трябва да придобие плътност и оттам да стане реалност.</p> <p>В средата на миналия век младият тогава физик Хю Еверет, работещ в един от най-престижните университети в САЩ - Принстън, публикува труд с названието: &bdquo;Формулировка на квантовата механика посредством понятието &bdquo;съответствено състояние&#39;&ldquo;. В началото този негов труд произвежда сред физиците нещо като гръм от ясно небе. И досега теорията на Еверет се смята за най-радикалната хипотеза в научния свят, която не може да бъде опровергана. Нещо повече. Теорията на Еверет е била анализирана от неговия учител Джон Уилер, от лауреата на Нобелова премия Нилс Бор. Гинзбург, Де Вит, Пригожин, Шкловский и други мастити учени са изучавали неговата теория и са достигнали до извода, че тя е безпогрешна.</p> <p>Но като цяло академичната общност на физиците гледа скептично на предположенията на Еверет. За него се носят вицове и фактически го изолират от сериозните научни кръгове. Хю Еверет се пропива и умира млад, огорчен и неразбран от повечето си съвременници. Теорията е била призната за фантастична и забравена. Още повече че умозаключенията на Еверет са основани на извънредно сложен математически апарат .</p> <p>Но неочаквано в Оксфорд по време на математическо проучване е установено, че Еверет е бил на прав път. Екип от учени под ръководството на Дейвид Дойтшот от Оксфод направил откритие в областта на математиката. Паралелните светове действително съществуват и няма никакви противоречия в неговите изчисления.</p> <p>Същността на неговата теория е следната:</p> <p>В ортодоксалната механика се смята, че събитията протичат независимо от наблюдателя. Айнщайн е първият, който внася корекция в това разбиране &ndash; взима се предвид скоростта на наблюдателя. Еверет отива още по-далече от Айнщайн. Основавайки се на сложни математически модели, той доказва, че процесът на наблюдение върху който и да е външен обект оказва двустранно взаимодействие, което изменя състоянието както на наблюдавания обект, така и на наблюдателя.</p> <p><span style="font-size:18px">Променяме света, когато го наблюдаваме</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46627_sqQVY6ZnTJrWYGcCfYHiODUCrSmQFL.jpg" style="height:213px; width:398px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>От тази гледна точка всичко във вселената е взаимосвързано с всичко. Човек, който наблюдава микрочастица или клетка, се подлага на нейното въздействие и едновременно с това изменя и нея в процеса на наблюдението. Същото се отнася и по отношение на макрообектите и каквито и да е физически явления.</p> <p>В традиционната квантова механика се имат предвид само измененията на външния обект. В квантовата механика на Еверет се изменя състоянието на всеки член от двойката: на обекта и на този, който наблюдава този обект. Затова резултатът от дадено изследване зависи не само от обекта, но и от наблюдателя. Това означава, че резултатите от даден експеримент, които получава гениален учен, не са същите, които получава студент или някой обикновен човек при едни и същи условия на експеримента.</p> <p>Едно от основните положения на новата теория е аксиомата за разклоненията или разцеплението, които стават при взаимодействието между обекта и наблюдателя.</p> <p>При всяко изменение вселената, колкото и шокиращо да звучи, се разклонява на редица други успоредни вселени. В тези точки на разклонението възникват нови вселени двойници. Те дублират предходната вселена, но с малка поправка върху съзнанието на наблюдателя.</p> <p>Целият свят по този начин не е нищо друго освен каскада от безчислени причинно-следствени вариации, от които се образуват безкрайно много еверетовски вселени. И най-непостижимото в теорията на Еверет е, че вероятността засяга не само бъдещето, но и миналото. Така се въвежда и понятието &ldquo;психологическо време&rdquo; за всеки наблюдател. С други думи, историята реално може да се променя в зависимост от онзи, който я пише и анализира.</p> <p>В днешно време теорията за множествената вселена намира все повече привърженици и се превръща в аксиома в света на физиката.</p> <p>Дали онзи поет и мъдрец от древните Упанишади е знаел колко буквално е прав, когато е възкликнал:</p> <p><em>&bdquo;О, Слънце, което блестиш с неувяхваща слава,</em></p> <p><em>аз съм този, който те прави това, което си.&ldquo;</em></p> <p>Докосването на паралелните вселени</p> <p>Еверет още докато творял своята теория, разсъждавал върху проблема: защо ние не виждаме, не усещаме другите паралелни вселени, в които съществуваме? Смятал, че паралелните светове не се докосват и не си взаимодействат. Всъщност ние не можем да бъдем сигурни дали винаги сме свидетели само на единия от световете, смятал той.</p> <p>В света на масивните обекти царуват класическата механика и теорията на относителността на Айнщайн, докато микроскопичните обекти &ndash; като елементарните частици, се подчиняват на законите на квантовата механика.</p> <p>Този разкол на науката отдавна вълнува физиците, които постоянно предприемат опити да формулират така наречената теория на всичко, за да отворят вратите към света на новата физика.</p> <p>Сега група теоретици са формулирали необичайна хипотеза, която би могла да обясни хармонията на класическата и квантовата физика &ndash; множествени паралелни светове, всеки от които работи по законите на обикновената механика, периодично се докосват и тук възникват квантови явления.</p> <p>Според измерването частиците заемат неясна &bdquo;суперпозиция&quot;, в която те могат да бъдат едновременно в горния или долния край (спин) или да се появяват на различни места в едно и също време. Учените твърдят, че ние живеем само в един от множеството паралелни светове, но не и в единствения. Така например може елегантно да се обясни странното квантово явление, наречено суперпозиция, при което частицата може да приема две или дори няколко състояния едновременно, докато не се намеси наблюдател и не измери системата.</p> <p>&bdquo;Нашата хипотеза представлява фундаментален скок напред от предишните интерпретации на явленията от квантовия свят&ldquo;, казва водещият автор на изследването Хауърд Вайсман от университета Грифит в Бризбейн, Австралия.</p> <p>Според &nbsp;хипотезата на Еверет паралелните светове не се докосват и не контактуват помежду си. Според формулировката на Вайсман и колегите му съществуващите класически светове се намират в контакт един с друг и постоянно си взаимодействат.</p> <p>Вайсман казва, че според неговия сценарий, когато двата класически свята се приближават към енергийната бариера от различни страни, то един от тях ще се ускорява, а другият в крайна сметка ще отскочи назад. По такъв начин движещият се свят ще премине през непреодолимата бариера и отстрани това ще изглежда като квантово тунелиране на частици.</p> <p>Физиците описват няколко други примера на квантови явления, които също могат да бъдат обяснени с контакти на паралелни класически светове. Според техния модел 41 взаимодействащи свята могат да доведат до квантова интерференция, която се наблюдава в прочутия експеримент с двата процепа на Томас Юнг.</p> <p><span style="font-size:18px">На две места едновременно</span></p> <p>В хода на този експеримент частици светлина се пропускат към екран, като на пътя им има два процепа. Според идеята една неделима частица не може да се размножи и да премине през двата процепа едновременно, тя трябва да премине само през единия от тях.</p> <p>Точно така се случва, ако има наблюдател, който регистрира през кой процеп е преминал всеки фотон. Но ако няма наблюдател и детектор, то частиците светлина ще се държат като вълна и ще оставят на екрана интерференционна рисунка, характерна за вълната. Именно така била потвърдена квантовата двойствена корпускулярно-вълнова природа на светлината.</p> <p>&bdquo;Разбира се, не сме успели да отговорим на абсолютно всички загадки на квантовия и класическия свят, ние само твърдим, че някои квантови явления могат да бъдат обяснени с взаимодействието на паралелни класически светове. Нашата хипотеза още не може да обясни явлението квантово заплитане, но работим над това&ldquo;, разказва Вайсман в сп. &bdquo;Physical Review&ldquo;.</p> <p><span style="font-size:18px">Котката на Шрьодингер</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46627_LyuqQAUzBMogm4oTJ7k3ZpbK7QEvrV.jpg" style="height:291px; width:400px" /></p> <p><em>Шеговита рисунка на експеримента на Шрьодингер</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Експериментът се състои в следното:</p> <p>В затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва като суперпозиция (смесване) на две състояния &mdash; разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, следователно котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът трябва да види кое да е от двете състояния &mdash; &laquo;ядрото се е разпаднало, котката е мъртва&raquo; или &laquo;ядрото не се е разпаднало, котката е жива&raquo;.</p> <p>Въпросът е следният: кога системата престава да съществува като смесване на две състояния и избира едно конкретно. В тази статия Шрьодингер въвежда и термина &bdquo;преплитане&ldquo;.</p> <p>С други думи - когато кутията бива отворена, вселената се разделя на две отделни вселени. В едната наблюдателят гледа в кутия с мъртва котка, а в другата той гледа в кутия с жива котка.</p> <p>Едно от големите открития на квантовата физика е, че елементарните частици могат да се държат и като частица, и като вълна. Примерно ако се изстреля един електрон към екрана на изключен телевизор, когато той докосне фосфоресциращите вещества, покриващи стъклото, ще се появи миниатюрна светлинна точка. Това ясно разкрива типичната за частица страна на тяхната природа.</p> <p>Но това не е единствената форма, приемана от електрона. Той може да се разтвори в мъгляв облак енергия и да се държи като вълна, разпространяваща се в пространството. Когато един електрон се проявява като вълна, той може да върши неща, които никоя частица не може.</p> <p>Ако бъде изстрелян към бариера, в която са направени два процепа, той може да премине едновременно и през двата, като частицата се оказва на две места едновременно! При този прочут експеримент резултатът, че частиците минават и през двата процепа, е въз основа на модела на картината, която те образуват върху екрана от другата страна на преградата (наречен интерферентен модел). Всички резултати от безбройните повторения на този модел сочат към един и същи резултат &ndash; всяка отделна частица преминава и през двата процепа едновременно!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46627_RXpbnA7JAarzr47jRK1v8vYcZJQMNV.jpg" style="height:455px; width:608px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Тоест атомите, от които е изградено всичко &ndash; от звездите до човека, могат да бъдат на две места едновременно! Тази странна природа на атомите поставя физиците пред загадка. Днес те смятат, че елементарните явления не следва да бъдат класифицирани като само вълни или само частици, а като някаква отделна категория неща, които са винаги някак си и двете. Може би най-изумителното от всичко са наличните неопровержими доказателства, че единственото време, в което квантите се проявяват като частици, е когато ние ги наблюдаваме. Експерименталните открития показват, че когато, примерно, един електрон не е наблюдаван, той винаги е вълна (физиците са в състояние да стигнат до това заключение, тъй като са изнамерили хитроумни стратегии за проследяване как се държи един електрон, когато не е наблюдаван).</p> <p>Оттук следва, че лунатичното поведение на атома е възможно само до мига на неговото забелязване. В мига, в който човекът, провеждащ опита, сложи някакъв детектор близо до процепите, за да се опита да открие през кой точно минава частицата, тя взема решение и си избира един от тях. Според тази хипотеза атомите не могат да съществуват като ясно дефинирани, локализирани обекти, докато някой не ги погледне!</p> <p>&bdquo;Преставете си само какво значи всичко това! Звездите и галактиките стават реални едва когато светлината им е доловена от нашите телескопи. А Вселената е чакала именно нас &ndash; да се появим на сцената и наблюдавйки я, да вдъхнем живот на нейното минало и настояще!&rdquo;, казва&nbsp; Маркъс Чоун в книгата си &bdquo;Паралелната вселена&ldquo;.</p> <p>Още в средата на ХХ век големите учени Идлис, Уитроу и Дикс предлагат така наречения антропен принцип: &bdquo;За съществуването на вселената е необходимо на пределен етап в нея да се появят наблюдатели.&rdquo;</p> <p>Този принцип предполага, че всеки квантов обект (а целият свят се състои от квантови обекти) се намира в позицията на възможни състояния и само съзнанието на наблюдателя кара този обект да премине в едно по-определено, конкретно състояние.</p> <p>Tова изглежда повече като магия, отколкото като вид поведение, който ние сме свикнали да очакваме от природния свят. В &bdquo;Холографската Вселена&rdquo; от Майкъл Толбот четем:</p> <p>&rdquo;Да си представим, че имате топка за боулинг, която е топка само докато я гледате. Ако поръсите с талк цялата пътечка за боулинг и изтъркаляте такава &bdquo;квантова&ldquo; топка към кеглите, тя ще трасира единична линия през талка, докато я наблюдавате. Но ако мигнете, докато тя се търкаля, ще откриете, че за секунда или две, в които не я гледате, топката за боулинг престава да трасира линия и вместо това оставя широк вълнов шлейф, подобно на вълнообразните ивици на пустинна змия, докато се движи на верев по пясъка.&rdquo;</p> <p>Ситуацията с поведението на квантите става по такъв начин. Физикът Ник Хърбърт казва, че това понякога го кара да си представя, че зад гърба му светът е винаги &bdquo;една напълно неопределена и непрестанно течаща квантова супа&ldquo;. Но винаги, когато се обърне и се опита да види супата, неговият поглед мигновено я замразява и тя се превръща в обикновена реалност. Той смята, че това ни прави малко като Мидас, легендарния цар, който никога не познал усещането при допир на коприна или от ласката на човешка длан, защото всичко, до което се докоснел, се превръщало в злато.</p> <p>&bdquo;По същия начин хората никога не могат да изпитат истинската текстура на квантовата реалност &ndash; казва Хърбърт, &ndash; защото всичко, до което се докоснем, се превръща в материя.&ldquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>