Лев Толстой отлъчен от Църквата заради безбожие, погребан в неосветена земя

<p>След раждането си Лев Толстой е кръстен в православната вяра, но в младостта си е равнодушен към религията. Едва към средата на 1870-те години проявява повишен интерес към християнското учение и богослужението на Православната църква.</p> <p>След като &quot;прочетох всичко, което можах, за учението на църквата, ... строго следвах в продължение на повече от година всички предписания на Църквата, спазвах всички пости и посещавах всички църковни служби&quot;, последва пълно разочарование от религиозната вяра.</p> <p>Повратна за него става 1879 г. През 1880 г. той застава на позицията на еднозначно критично отношение към църковното вероучение, духовенството и официалната църковност.</p> <p>Публикуването на някои произведения на Толстой е забранено както от духовната, така и от светската цензура. През 1899 г. излиза романът &quot;Възкресение&quot;, в който е пресъздаден животът на различни социални слоеве в тогавашна Русия: духовенството е изобразено с набързо изпълняваните обреди, а хладният и циничен Топоров е възприет за карикатура на К. Победоносцев, оберпрокурора на Светия синод.</p> <p>Писателят критикува сурово Църквата, защото поставя своите интереси по-високо, отколкото изначалните християнски идеали.</p> <p>Толстой ясно показва във &quot;Възкресение&quot;, че не приема редица най-важни догми в Православната църква.</p> <p><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33583_zSTmC6OlYOOYZD6th401eIt3iL7MxN.jpg" style="height:404px; width:500px" />Разпространява брошури с описване на собственото си разбиране на християнството, твърде далеч от ортодоксалното православие.</strong></p> <p>Той отхвърля учението за Света Троица, непогрешимия авторитет на Вселенските събори, църковните тайнства, догмата за непорочното зачатие, действителността на възкръсването на Исус Христос и неговата божественост.</p> <p>Редица църковни йерарси още в края на 1880-те години се обръщат към Синода и към император Александър ІІІ с призив да накажат Лев Толстой и да го отлъчат от Църквата, обаче императорът отговаря, че не иска да прибавя към славата на Толстой мъченически венец.&nbsp;</p> <p>Когато през зимата на 1899 г. графът сериозно заболява, Светият синод издава секретно писмо, в което се отбелязва, че той решително е отпаднал от общуването с Църквата и според църковните канони</p> <p><strong>в случай на смърт не може да бъде погребан с православен обред,&nbsp;</strong><strong>ако преди смъртта си не възстанови общението си с нея чрез тайнството на изповедта.</strong></p> <p>Както всички определения на Синода, така и решението относно Толстой, предварително е докладвано от оберпрокурора на императора. То е подписано от митрополит Антоний и от шестима други висши йерарси.</p> <p><strong>Извадки от определението на Светия синод:&nbsp;</strong></p> <p>&quot;Отначало Христовата Църква търпя хули и нападения от многобройни еретици и лъжеучители, които се стремяха да я низвергнат и разколебаят съществуването на нейните основи, утвърждаващи се на вярата в Христа, Сина на Живия Бог.</p> <p>Но всички сили на ада не можаха да преодолеят светата Църква, нека пребъде навеки.</p> <p>И в наши дни се яви нов лъжеучител, граф Лев Толстой. Известен в света писател, руснак по рождение, православен по кръщение и своето възпитание, граф Толстой, прелъстен от гордия си ум, дръзко въстана против Господа и неговия Христос и на неговото свято достойнство, явно пред всички отрекъл се от отгледалата го и възпитала негова Майка, Православната църква, и посвети своята литературна дейност и дадения му от Бога талант за разпространение сред народа на учения, противни на Христа и Църквата, и на изтребване в умовете и сърцата на хората на родната религия, вярата православна, която утвърди вселената, с която живяха и се спасяваха нашите предци и която досега се държа и крепка беше святата Рус.</p> <p>В своите съчинения и писма, в множество разсейвани от него и неговите ученици по света, особено в пределите на скъпото наше Отечество, той проповядва, с ревността на фанатик, низвергване на всички догми на православната църква и самата същност на християнската вяра;</p> <p><strong>отхвърля лично живия Бог, в името на Света Троица прославен, Създателя на вселената, отрича Господа Исус Христос &ndash; Богочовека, Изкупителя и Спасителя на света</strong>,</p> <p>пострадал заради нас хората и заради нашето спасение и възкръснал от мъртвите, отрича безсеменното човешко зачеване на Христа Господа и девството до раждането и след раждането на Пречистата Богородица Мария, не признава задгробния живот и отсъждане според делата, отхвърля всички тайнства на Църквата и благодатното въздействие в тях на Светия дух, и осквернявайки най-свещените предмети на вярата на православния народ, не трепнал да подложи на гавра най-голямото от всички тайнства, светата Евхаристия.</p> <p>Всичко това е проповядвано от граф Толстой непрекъснато с устно и писмено слово, към съблазън и ужас на целия православен свят, явно пред всички, съзнателно и нарочно отхвърля сам себе си от всяко общуване с Православната църква.</p> <p>Опитите за неговото вразумяване не се увенчаха с успех. Затова Църквата не го счита за свой член и не може да го счита, докато той не се разкае и не възстанови общуването си с нея.</p> <p>Сега за това свидетелстваме пред цялата Църква към вразумяване от заблужденията на граф Толстой.</p> <p>Мнозина от неговите ближни, хранещи вяра, със скръб виждат, че той в края на своите дни ще остане без вяра в Бога и Господа Спасител наш, отхвърлил благословията и молитвите на Църквата и от всякакво общение с нея.</p> <p><strong>Затова свидетелствувайки за отпадането му от Църквата, заедно се молим да му помогне Господ в покаяние на разума към истината. </strong></p> <p>Молим ти се, милосърдни Господи, не искай смъртта на грешника, чуй и помилуй и го обърни към святата Твоя Църква. Амин.&quot;</p> <p>В &quot;Отговор до Синода&quot; Толстой потвърждава своя разрив с Църквата.</p> <p><strong>&quot;Това, че се отрекох от църквата, наричаща се православна, е съвършено справедливо. Но аз се отрекох от нея не защото въстанах против Господа, а напротив &ndash; само защото с всички сили на душата си искам да му служа&quot;.</strong></p> <p>Обществената реакция на Определението на Синода е разнопосочна: не малко писма, получени от писателя, съдържат проклятия, увещаване, призиви да се покае и да се помири с църквата, има даже и закани. Други писма и телеграми изказват на писателя съчувствие и подкрепа.</p> <p>Лев Толстой умира сутринта на 20 ноември 1909 г. на една железопътна гара от възпаление на белите дробове по време на път, докато бяга от съпругата си. &nbsp;</p> <p>Погребан е в Ясна поляна на 23 ноември 1910 г. в гората, на края на един овраг, където в детството си търсил билка, с която да направи всички хора щастливи.</p> <p><strong>Погребан е не според православния обред &ndash; без свещеник и молитви, без свещи и икони. На 12 декември 1912 г. в нарушение на забраната на Синода тайно е опят от свещеник Григорий Калиновски.</strong></p> <p>В полицейските рапорти е отбелязано, че церемонията преминава мирно при спазване на пълен ред.&nbsp;</p> <p>В края на февруари 2001 г. правнукът на графа Владимир Толстой, управляващ имението-музей на писателя в Ясна поляна, изпраща писмо до патриарх Алексий І с молба да бъде преразгледано синодалното Определение.</p> <p>В отговор от Московската патриаршия заявяват, че решението за отлъчването на Лев Толстой не може да бъде преразгледано, защото не би могло да се прави в отсъствието на човека, върху който се разпростира действието на църковния съд.</p> <p>&nbsp;</p>