Лешек Балцерович в Бургас

Проф. Балцерович изнесе открита лекция на тема "Фактори, определящи икономическия растеж" в Бургаския свободен университет и му беше връчено почетното звание Доктор хонорис кауза на университета. <strong>Публикуваме впечатленията на един от инициаторите на визитита на проф. Балцерович в България Роман Майевски.<br /></strong><br /><br /><img src="../../gallery/gallery/5/big/2d8cdc82993e.JPG" border="0" width="465" height="348" /><br /><br /> <p><strong>-&nbsp;&nbsp;&nbsp; Какво е това? &ndash; професорът задава поредния си въпрос.<br />-&nbsp;&nbsp;&nbsp; Някой е закъснял със строежа. Бумът свърши по-бързо, отколкото инвеститорът е очаквал. Сега сигурно има и неуредени кредити.</strong><br /><br />Гледката бе покрусителна. Всред прекрасна природа стояха изоставените скелети на българската надежда за възход и просперитет. Измежду ребрата проблясваше в обедното слънце Черно море.<br />Пътувахме от Варна за Бургас. По съвместна покана на Гражданска инициатива &bdquo;Справедливост&rdquo; и Посолството на Република Полша в София на тридневно посещение в страната пристигна професор Лешек Балцерович. Приемайки нашата покана, световноизвестният икономист трябваше да стане в 5 часа във Варшава, да хване самолет за Виена, да се прехвърли в самолет за Варна и да пътува с кола още час и половина до Бургас. Колко далече от Европа. Какъв жест, при положение че никой не му плаща.<br />За втори път организирам негово посещение в България. Този път &ndash; извън София, която обикновено дава грешна представа на чужденците за България и българите. Притесненията ми бяха сериозни. <br />Пътуването от Варна започна точно както си го представях. В продължение на час и половина бях бомбардиран от неспирен поток от въпроси, на които не винаги можех да дам смислен отговор. А аз се надявах, че ще взема интервю.<br /><strong><br />- Колко много птици. Какво правят?</strong><br /><br />Огромни ята като облаци се носеха ниско над земята.<br /><br /><strong>- Това са косове. Ядат изоставеното грозде по частните лозя. Събирането му тази година за много собственици се оказа губеща дейност.</strong><br /><br />Следват обяснения за структурата на българското селско стопанство. Особеностите на реституцията на земите, както и почти феодалните отношения по селата. Резултатът, с който ние всички вече сме свикнали, бе голяма изненада за госта.<br /><br /><strong>- Не е за вярване, че България се е превърнала в чист вносител на земеделска продукция. В Полша този сектор е много динамичен и печеливш, въпреки че съставлява само 3% от БВП. Полските земеделци спечелиха най-много от европейската интеграция. Бяха готови за нея, защото години преди това те вече работиха в условия на свободен пазар и гарантирана конкуренция без привилегии за никого от участниците на пазара. Именно създаването на тези условия беше основна предпоставка за днешните успехи. В Полша също имахме проблеми с миграцията на младите от селата в градовете. Неуредени социални въпроси по селата и редица други, които ни се струваха непреодолими, но когато създадохме условия за печалба от земеделие, тенденциите се промениха. Никой не бяга от печалба, а европейските средства само ускориха процеса&hellip; Значи купувате тука полско мляко?! Невероятно&hellip; а домати??</strong><br /><br />Продължихме с разговор за кризата и как тя влияе на икономиките в различни страни. Сравненията между Полша и България са неизбежни.<br /><br /><strong>- Професоре, неотдавна Вашата организация (FOR &ndash; &bdquo;Форум за гражданско развитие) пусна в центъра на Варшава голям билборд с калкулатор на публичния дълг. Изглежда сте разтревожен от неговото нарастване. В същото време полското правителство отбелязва само успехи. Полша служи за пример на много страни&hellip;</strong><br /><br /><strong>- Публичният дълг е много важен. Появява се навсякъде там, където правителствата вкарват бюджетите в дефицити. Той е показателен за това накъде отиват нещата. Контролът върху него трябва да бъде много стриктен. Полша мина през кризата относително лесно заради водената консервативна финансова политика. В Полша също имаше натиск за сваляне на лихвените проценти и с това да се генерира икономически бум. Ние наблюдавахме много внимателно какво се случва в строителния сектор и при признаци за прекалено бърз ръст забавяхме темпото чрез фискални инструменти. Кредитирането е като каране на автомобил. Има знаци за ограничаване на скоростта и те трябва да се спазват. В резултат получихме по-малък, но постоянен ръст. Вижте кои страни имат най-големите проблеми. Гърция, Испания, Ирландия, Прибалтика, България&hellip; Всички те изживяха силен бум. Изкачиха се много бързо и нависоко. Затова и падането е болезнено. В Полша избегнахме това, но също имаме проблеми. Нямам достатъчно данни за България, за да мога да дам по-пълна преценка, но това, което виждам, въобще не е толкова зле. Публичният дълг на България е едва 20% от БВП на страната. За сравнение, този на Гърция е 130%. В това отношение България има голямо предимство. Разбира се, да имаш предимство и да го използваш, са различни неща.</strong><br /><br />Наближаваме Бургас. Слизайки от планината, пред нас се открива една от най-красивите гледки. Блестящият бургаски залив, Слънчев бряг, Несебър и Созопол на хоризонта. Професорът е откровено впечатлен, а аз &ndash; силно поласкан, въпреки че нямах никаква заслуга за това. Продължих да обяснявам какво е било и как е сега. Преходът, приватизацията, олигархията, бедността&hellip; Професорът слушаше внимателно и бързо намери същността.<br /><br /><strong>- В началото на реформите в Полша основната задача, още преди приватизацията и законовите промени в посока свободен пазар, беше разбиването на държавните монополи и централизираната структура на икономиката. Това беше най-важното. Разбихме монополите и приватизирахме парчетата, които се превърнаха в обикновени стопански субекти, действащи в условията на свободен пазар и конкуренция. Законите на пазара много бързо направиха селекцията кой става и кой не. Резултатът е все по-здрава и динамична икономика. От това, което чувам от вас, излиза, че в България този процес не се е случил. Тук държавните монополи и фирмите с преобладаващ пазарен дял сте превърнали в частни монополи. Това е сериозна грешка. Резултатът никога няма да бъде свободен пазар, а конкуренцията ще бъде много малка. Такива монополни структури правят винаги едно и също. Използвайки своята тежест в икономиката, се борят, често с помощта на държавата, срещу свободната конкуренция. А именно конкуренцията е моторът на икономиката. Без нея няма движение, няма иновации, няма нужда от старание за по-добър и по-евтин продукт или услуга. Именно социализмът беше такъв. Неиновативен, неефективен, неспособен &hellip;<br /></strong><br /><strong>- В България като че ли преобладава друго мнение. Съществува много силен сантимент по онова време. Правителството завива все по-наляво, говорейки дори и за национализации&hellip; </strong><br /><br /><strong>- Това е заблуда. Не съществува нито един пример за богата социалистическа страна. През петдесетте години на миналия век БВП на Полша бе равен на БВП на Испания. След 40 години социализъм стана само 40% от испанския, и то при непрекъснат социалистически &ldquo;възход&rdquo;.<br />Щетите, които социализмът нанесе на всички страни от Източна Европа, са огромни. Развитието и растежът в тези страни бе задържан от изключително неефективно стопанство, грандомански инвестиции, необслужващи никого, и изкореняването на конкуренцията. В крайна сметка социализмът рухна заради заложените в него непреодолими идеологически противоречия и пълната икономическа нежизнеспособност. Социализмът умря и духом и тялом. Тези които го погребаха, тръгнаха напред. Тези, които не могат да се разделят с него, още дълго време ще имат проблеми. </strong><br /><br /><strong>-&nbsp;&nbsp;&nbsp; Дава се за пример Китай&hellip;<br /><br />-&nbsp; Китай отдавна не е социалистическа страна, просто не са го обявили официално. Частният сектор е доминиращ. Страната е много отворена към света и бързо се развива в тази посока. Нейната икономика няма нищо общо със социализма.</strong></p> <p>Пристигнахме в града с леко закъснение. Официалният обяд, даден от ГИС в чест на госта и на първия секретар на посолството на Полша, г-жа Анна Янишевска, бе съкратен. Жалко, защото щеше да бъде чудесно и полезно да поговорим с представители на почти всички регионални структури на ГИС от цяла България.</p> <p>Гостите са настанени в най-новата придобивка на Бургас, Гранд-хотел &ldquo;Приморец&rdquo;. Направи силно впечатление на човека, който обикаля непрекъснато най-добрите хотели в света. <br />Няма време за почивка. Скоро започва откритата лекция в Бургаския свободен университет. Инициативата за нея беше моя, но без активното съдействие на неговото ръководство едва ли щеше да се получи. Предоставиха прекрасна зала за 300 души в забележителната си сграда в центъра. Имахме сериозни притеснения дали ще се намерят достатъчно хора в Бургас, които се интересуват от подобна изява? Това беше най-голямото ми опасение при всеобщата апатия, обхванала страната. Дълбоката криза не помага. Ще има ли хора?<br />По пътя към университета звъни телефонът ми. Леко нервен глас ми съобщава: &bdquo;Залата е препълнена, хората са в коридорите, какво да правим?&rdquo;.</p> <p>Късно е за промени. Ще бъде както е. Лекцията започва.<br /><br /><br />Професорът бе посрещнат с овации. Представи го ректорът, проф. Васил Янков. След това проф. Балцерович започна, както той си знае.<strong><br /><br /><strong>- Ще говоря кратко. Ще представя моето виждане за това, което се случва в световната икономика, причините за него и какви са пътищата, за да се поправи. След това бих искал да отговарям на ваши въпроси, защото най ценното в такива срещи е дискусията. От вашите въпроси ще се ориентирам по-добре в българските проблеми, а моите отговори може би ще бъдат полезни за вас.</strong><br /><br /></strong>&nbsp;Следва описание и анализ на световната икономическа картина, представена на много достъпен и разбираем език въпреки видимото притеснение на преводачката. Това е истинска дарба. Толкова сложни неща, с няколко думи да ги направиш лесни и прости. Как американската криза става световна ?<strong><br /><br /><strong>- Американската икономика е най-голямата в света. Съставлява повече от една четвърт от световната икономика. Това, което става там, неизбежно влияе силно на всички отворени икономики. В миналото сме били свидетели на редица финансови кризи &ndash; в Япония, Корея, Индия и други, които не се превърнаха в световни. Това е една от причините. Взаимната отвореност на развитите икономики и тяхната обвързаност е другата причина. Но това е също и причина за икономически ръст. Днес говорим за кризата като за огромно зло, но забравяме за годините ръст, обезпечен именно от взаимните връзки между пазарите. Затворените икономики не се влияят така силно от кризите в света, но също така и не ползват облагите от &ldquo;добрите времена&rdquo;. Вижте Северна Корея. Там криза няма.</strong><br /><br /></strong>Присъстващите питат за краха на либералните виждания и нуждата от по-стриктна и активна държавна намеса във финансовия сектор, като лекарство срещу кризите на свободния пазар.<strong><br /><br /><strong>- Пълна заблуда е, че съществува свободен финансов пазар. Навсякъде по света финансовият сектор е най-силно регулиран от всички други сектори на икономиката. Който не вярва, нека опита да си регистрира банка или застрахователно дружество. Свободен финансов пазар няма. Той действа в една регламентна рамка създавана от политици. Когато тази рамка е изкривена, то съответно се изкривява и финансовият пазар. Да не забравяме, че кризата в САЩ започна от политически натиск за ускоряване на икономиката чрез евтини ипотечни кредити. Американската икономика тръгна на високи обороти, но беше ясно, че това не може да продължава вечно. Фискалните кризи във всеки режим, включително и на западния капитализъм, се дължат на политиците. Но в демокрацията политиката се дължи на избирателите. Така че в тези страни, ако изберат политиката на Дядо Коледа, това е много опасно. Никога не избирайте Дядо Коледа. Много е приятно да получавате подаръци, но всъщност в политиката няма безплатен обяд. Вие го плащате по-късно. И цената е кризата.</strong><br /><br /></strong>За мен тази лекция не беше новост. Знаех всичко това от доста време и затова бях повече зает с наблюдение на публиката. Колко разнородна, дори пъстра. Много студенти, но също и преподаватели, местният бизнес и просто любопитни. Стари и млади бяха запълнили залата до откат, но критици имаше доста. Думите на проф. Балцерович предизвикваха разнопосочни реакции. Личеше си &ldquo;старата гвардия&rdquo;, слушаща внимателно и навъсено. Инстинктът им подсказваше, че срещу тях се е изправил враг, който представлява всички опасности за удобния живот, създаван през последните двадесет години. Зад себе си чух нечий нервен, приглушен глас: &bdquo;Тоя, ако дойде тука, ще ни разкатае фамилията&rdquo;. Така говореха и в Полша през 1990 г. Днес, вече не.</p> <p>Лекцията приключи пак с овации и разписване в почетната книга на университета. В програмата бях заложил час и половина почивка за професора. Трябваше да го върнем в хотела, за да се подготви за официалната вечеря, домакин на която беше Посолството на Република Полша. Планирал бях всичко възможно най-точно. Уви.</p> <p><strong><strong>- Нямам време за почивки. Искам да видя Бургас. Хайде на разходка.</strong><br /><br /></strong>Решителният тон на професора не даваше възможности за дискусия. Обзе ме паника. В началото на ноември Бургас не е особено привлекателен. Хладната вечер, мъгла, пусти улици, по които се мотаят всякакви типове, разкопан център и това странно жълто осветление, в което всичко изглежда почти сюрреалистично, ме караха да мисля трескаво над авариен план. Беше трудно, защото имахме да убием час и половина. За сядане някъде и дума не можеше да става. Опитах да го залъжа с паметника на Адам Мицкевич в Морската градина, но след минута гледане на камъка в мъглата, професорът с бодра крачка тръгна към града. Срещу входа на градината започва &ldquo;Главната&rdquo;. Съчетание от две улици &ndash; &bdquo;Богориди&rdquo; и &bdquo;Александровска&rdquo;, &ldquo;Главната&rdquo; представлява бургаската &bdquo;Витошка&rdquo;. Световният финансист навлезе в бургаският търговски център по-голямата част от който, вече беше затворен.</p> <p><strong><strong>-&nbsp;&nbsp;&nbsp; Колко струват тези обувки ? О-о-о&hellip;това е добра цена.<br />-&nbsp;&nbsp;&nbsp; Колко е този костюм? 250 лв.? Това е&hellip; евро&hellip; злоти&hellip; това е скъпо!<br />-&nbsp;&nbsp;&nbsp; Колко е дюнерът? Нормално&hellip; като в Полша.<br />-&nbsp;&nbsp;&nbsp; Това къде е произведено? Тук?&hellip; Много добре!</strong><br /><br /></strong>Изумително. Професорът гледаше цените и беше силно заинтересуван от тези малки магазинчета. Търговските центрове и моловете не му бяха интересни.</p> <p><strong><strong>- Когато започнахме реформите в Полша, аз наблюдавах пазара на микрониво. Макроикономическите промени създават рамката на действие за пазара, но промените там действат непосредствено на микрониво. Спряхме хиперинфлацията, ликвидирахме регулациите и забраните и това веднага си пролича. Чувството за дългосрочна стабилност накара много хора да поемат риск и да инвестират. Буквално за седмици изчезнаха повечето дефицити. Наблюдавах магазините и гледах как се запълват със стоки. Търсенето ставаше все по-голямо и търговията се завъртя. Имахме наченки на работеща икономика. Малките и средните фирми са най-чувствителни към промените в конюнктурата. Наблюдавай внимателно тях и ще знаеш какво се случва.</strong><br /><br /></strong>Въпреки това оставаше още време. Тръгнахме с колата на посолството на обиколка из града. Кой би помислил, че кварталните магазинчета и строежи ще се окажат толкова интересни? Започнах да гледам на своя град с други очи. Може би това е основното значение на посещението на професора тук? Неговият неограничен оптимизъм и вяра в по-доброто бъдеще са силно заразителни, но все пак кризата в България се чувства все по-силно. Какви мерки би трябвало да се вземат?<br /><strong><br /><strong>- Страните, в които има валутен борд, трябва задължително да спазват стриктна бюджетна дисциплина. Затова ниското ниво на задължения трябва да се поддържа. И опитът, и изследванията, и науката, и практиката са показали, че когато бюджетният дефицит нараства, това веднага трябва да спре. Как да стане това? С ограничаване на разходите и в никакъв случай с вдигане на данъците. Защото вдигането на данъци изобщо не помага на икономическия растеж. Имате плосък данък и тази система трябва да се поддържа. В по-голямата част от европейските държави &ndash; Германия, Франция, Полша, предполагам, че и у вас, смятате да направите така, вече се въвежда една много добра мярка за ограничаване на бюджетния дефицит &ndash; вдигане на пенсионната възраст. Особено когато страната е със застаряващо население. Въпреки протестите, които гледаме във Франция, това е една изключително важна и наложителна реформа. В съвременния свят хората живеят по-дълго, следователно и по-дълго могат да работят. България не е изключение от всички останали държави в ЕС. Щом като богати държави си позволяват и го правят, това засяга и България и тя го прави. В моята страна &ndash; Полша, това също рано или късно ще бъде въведено. Мисли се и се говори в тази посока. Освен това тази реформа не е просто и само такава, която ограничава бюджетния дефицит, а дава възможност за увеличаване на работните часове. А това помага държавата и икономиката й да се развиват и подобряват.&nbsp; </strong><br /><br /></strong>Стана време за вечеря. Темата &ndash; черноморски риби и българско вино. Професорът беше възхитен.<strong><br /><br /></strong>На следващия ден се проведе церемонията по удостояването на Лешек Балцерович с титла доктор хонорис кауза от университет &ldquo;Проф. д-р Асен Златаров&rdquo;. <strong><br /><br /><img src="../../gallery/gallery/5/big/50c7fabf48b8.JPG" border="0" width="185" height="264" /></strong></p> <p>Тържественото заседание на академичния съвет бе открито от ректора, проф. Петко Петков и се проведе в официалната зала на Факултета по обществени науки на първия в Бургас университет. Това е първата такава титла за професора в България.</p> <strong><br /><br /><img src="../../gallery/gallery/5/big/679bfb8fbcf7.JPG" border="0" width="327" height="242" /><br /><br /><br /></strong>В края на програмата, Лешек Балцерович бе приет от кмета на града, г-н Димитър Николов. Силните впечатления за Бургас бяха потвърдени от енергичния млад кмет, който в много интересен разговор описа действията на администрацията и амбициозните планове за бъдещето. Този разговор продължи и по време на прощалния обяд, даден от властите на града. Програмата пак беше съкратена с около час. Предният ден, професорът забеляза, че се стъмва вече около шест. Имайки предвид пътуването с кола до София, той си направи бърза сметка, че за да стигне по светло, трябва да тръгне по-рано.<br /> <p><strong><br />- Искам да видя България.</strong><br /><br />И тръгна. Световноизвестният финансист, &ldquo;докторът&rdquo; на болните икономики, реформаторът революционер напусна Бургас. Дали ще дойде пак, не знам. Но най-голям шанс да го видите има на някое световно летище. Висок, строен мъж. Много енергичен и младолик. Пътува с черен костюм и една чанта. Ако го видите, поздравете го от Бургас.</p>