Картини на Майстора има дори в Белия дом, десетки са в неизвестност по света

<p>През 1924 г. Владимир Димитров сключва договор с тогавашния пълномощен министър (т.е. посланик) на САЩ в Чехословакия Джон Крейн.</p> <p>Срещу 40 хил. италиански лири, солидна сума за онова време, видният американски меценат&nbsp;предварително откупува всичко, което Майстора щял да нарисува през следващите четири години (над 200 картини).</p> <p>Съдбата на повечето от тези картини се губи във времето и между границите на различни държави, но поне някаква част от тях са върнати на България от фамилия Крейн и към момента се намират в НХГ в София и в Кюстендилската галерия.&nbsp;</p> <p>&quot;Вероятно има картини на Майстора, които все още са собственост на наследниците на Джон Крейн, но няма кой да каже. Може и вече да са продадени&quot;, смята Анелия Николаева от Националната художествена галерия.&nbsp;</p> <p>Това е лоша сделка за България, но щастлив шанс за Майстора.&nbsp;</p> <p>&quot;Сделката е много лоша, защото създаденото от Майстора не е наше притежание, не е в България, коментира Зоя Крутилин, изкуствовед от БАН и дъщеря на Донка Паприкова, племенница на Владимир Димитров.&nbsp;</p> <p>От друга страна, точно това сътрудничество е дало възможност на Майстора да твори и да се развива.&nbsp;</p> <p>&quot;Той е живял в много смутни времена, във времена на криза, преживял е две войни. Жалко е, че някой отвън, че чужденец е трябвало да се появи, за да може Майстора да продължи да рисува&quot;, разказва внучката на твореца.&nbsp;</p> <p>&quot;От гледна точка на историята на българското изкуство този договор ни лишава от много ценни образци от ранното и модернистично творчество на Майстора&quot;, казва и Анелия Николаева от НХГ.&nbsp;</p> <p>&quot;Но от гледна точка на живота на художника благодарение именно на договора с Крейн между 1924 и 1928 г. той&nbsp;не е имал финансови затруднения, можел е да рисува свободно и да пътува до Италия, Цариград и САЩ.</p> <p>Такъв е бил изборът на Владимир Димитров и тогава &ndash; в едни много бедни за него години &ndash; това е бил щастлив шанс, за да може да твори&quot;, допълва Николаева.&nbsp;</p> <p><strong>Защо фамилия Крейн се интересува от Майстора?&nbsp;</strong></p> <p>В колекцията на американската фамилия Крейн творбите на Майстора се нареждат до картини на Врубел, Репин, Верешчагин, Рьорих, Муха.&nbsp;</p> <p>Майстора се среща с щатския меценат със славянска жилка Джон Крейн през 1922 г. по време на участието си в годишната изложба на римските художници в Италия.</p> <p>Колекционерът откупува наведнъж 30-те му рисунки с туш и две години по-късно Владимир Димитров заминава за Ню Йорк.&nbsp;</p> <p>През 1928 г. поради световната икономическа криза и финансовите затруднения на фамилия Крейн договорът се прекратява по инициатива на Крейн, тъй като повече не могат да си позволят меценатство.&nbsp;</p> <p>През това време чак до 1930 г. американският ценител на изкуството е личен секретар на първия президент на Чехословакия Томаш Масарик.</p> <p>Джон Крейн е син на Чарлз Крейн, американски дипломат, промишлен магнат, славянофил и близък приятел на чехословашкия президент Масарик.&nbsp;</p> <p>Чарлз Крейн подпомага политически и финансово Масарик по време на Първата световна война в политическата му борба за независима Чехословакия.</p> <p>Заради своята славянска жилка Чарлз Крейн основава славянско училище в Чикаго и спонсорира големия чешкия художник Алфонс Муха, който с негова помощ рисува монументалната &quot;Славянска епопея&quot;.&nbsp;</p> <p>Част от нея е и шедьовърът &quot;Цар Симеон Български &ndash; Зорница на славянската писменост&quot;.&nbsp;</p> <p>Нещо повече, през 1930 г. фамилия Крейн спасява 18 масивни месингови камбани от най-стария московски манастир, продадени за скрап от Сталин, и ги дарява на Харвардския университет.&nbsp;</p> <p>През 2008 г. Русия изработва специално за Харвард 18 копия и си връща камбаните.&nbsp;</p> <p>Близо 30 картини на Майстора са собственост на световна филмова звезда, две са в Белия дом.&nbsp;</p> <p>През 1980 г. в галерията на СБХ в София е открита изложба с 60 известни картини от колекцията на Крейн, които остават в България.</p> <p>Тогава е отбелязана и 100-годишнината от рождението на художника, която ЮНЕСКО включва в своя календар.&nbsp;</p> <p>През 70-те и 80-те години на XX в. чрез Министерството на външните работи са връщани на няколко транша акварели и масла от Цариградския цикъл (1926 г.), тушове и акварели от Италия.&nbsp;</p> <p>Общият им брой е близо стотина и те се намират в НХГ и в кюстендилската художествена галерия.</p> <p>Филмово проучване на документалиста Иван Войновски показва, че когато преди години по нареждане на Людмила Живкова се издирват картините на Майстора по света, други 30 негови творби са открити в колекцията на една от най-големите звезди в киното, италианския продуцент Дино де Лаурентис, работил с имена като Федерико Фелини, Ингмар Бергман, Милош Форман, Дейвид Линч и носител на рекордните 38 номинации за &quot;Оскар&quot;.&nbsp;</p> <p>Освен това по информация от художника Борис Елисеев, който дълги години живее и твори в Ню Йорк, две картини на Майстора са изложени в Белия дом във Вашингтон.&nbsp;</p> <p>Предполага се, че в САЩ, освен в Белия дом, картини на Майстора има в музеи във Вашингтон, Ню Йорк и Филаделфия.</p> <p>Над 500 творби от цялото творчество на Майстора са в частни колекции и в чужбина&nbsp;</p> <p>Неговото творчество в цялото му разнообразие от техники, сюжети и формати, наброява около 2600 творби, смятат изкуствоведите.</p> <p>Около 300 са собственост на частни колекции. Други близо 250 творби са в чужбина &ndash; Чехия, Италия, САЩ, Будапеща, Виена, Рим, Цариград.&nbsp;</p> <p>Има негови картини в посолствата в Атина, Скопие, Москва и др.&nbsp;</p> <p>Кюстендилската художествена галерия притежава най-голямата колекция от 1359 картини.&nbsp;След нея по численост се нарежда колекцията на НХГ, 160 рисунки се съхраняват във Военноисторическия музей.&nbsp;</p> <p>Още близо 600 произведения на големия български живописец са в галериите и обществените институции у нас.&nbsp;</p>