Животът и съдбата на олимпийските „фашисти”

<p style="margin-left:36pt">&nbsp;</p> <p>Цялата тази история завършва добре. Холандците капитулират на четвъртия ден, Шварцман воюва и на о. Крит, и на Източния фронт, а през 1952 г. печели сребро в Хелзинки. Не се знае колко души е убил между двете олимпиади, но умира като богат и уважаван човек.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33393_3YIZkjZsufNrFnCzpqP074VqTisDFi.jpg" style="height:502px; width:638px" /></p> <p><em>Снимка: Getty Imаgеs/Fоtоbаnk</em></p> <p>След войната Международният олимпийски комитет се извинява и разкайва. Но това е по-късно. А през 1935-а специално сформираната проверовъчна комисия не намира в Берлин &bdquo;нищо, което може да бъде в ущърб на олимпийското движение&rdquo;. Границите на империята на злото се оформят по-късно, а в навечерието на берлинската олимпиада малцина считат Хитлер за чудовище. Води се вял спор трябва или не да бъде протегната ръка към него. Американският олимпийски чиновник <strong>Ейвъри Бръндидж </strong>например смята фюрера за симпатичен младеж &ndash; макар и доста странен, но далеч по-добър от &bdquo;проклетите комунисти&rdquo;. В онези години мнозина са съгласни с него.</p> <p>За съжаление по време на война олимпийската клетва няма значение, а спортните успехи не могат да те спасят от куршумите. Три години след Олимпиада 1936 нейните златни шампиони заминават да се бият на фронта. С предсказуеми резултати.</p> <p><strong>Лудвиг Стуббендорф</strong>, конен спорт, злато. Убит на Източния фронт през 1941 година.</p> <p><strong>Ханс Велке</strong>, тласкане на гюле, злато. Постъпва в полицията. Заловен от партизани и убит през 1943-та под Хатин.</p> <p><strong>Курт Хасе</strong>, дълъг скок, злато. Убит през 1944-та.</p> <p>Всички те са млади, атлетични, красиви. Всички са призовани на фронта, всеки е получил оръжие и никой не е стрелял с него срещу една от най-жестоките държави в историята на човечеството. Има само един случай &ndash; този с едно от нелепите покушения срещу Хитлер.</p> <p><strong>Хайнц Брандт</strong>&nbsp;&ndash; също златен олимпийски медалист &ndash; става щабен офицер и случайно премества чантата с мина от другата страна на масата в залата за съвещания, където е готвен атентат срещу фюрера, и така спасява живота му. Вождът остава жив и посмъртно дава на Бранд званието генерал-майор.</p> <p>На берлинската олимпиада държавите от Оста спечелват 164 медала от общо 388. Германия, Унгария, Италия, Финландия и Япония демонстрират там отлична физическа подготовка.</p> <p>Много от шампионите имат късмет.&nbsp;Например боксьорът златен медалист в най-леката категория <strong>Вили Кайзер</strong> прекарва пет години като съветски пленник, но след това прави куп деца, увлича се по стрелба по гълъби и мирно доживява дълбоки старини.</p> <p><strong>Херман Леополд Август фон</strong>&nbsp;<strong>Опелн</strong>-<strong>Брониковски</strong> (самото му име говори, че е спечелил олимпийското си злато при залагания по конни състезания) командва танков полк, издига се до генерал и много ловко се предава в плен на американците. Не го съдят, напротив &ndash; става ценен кадър от висшия ешелон на следвоенна Германия.</p> <p>Но стига за германците. Да си спомним за евреите, воювали в голямата си част под унгарски флаг. Миклош Хорти просто се бори за ресурси и територии, без глупави философствания по адрес на &bdquo;низшите раси&rdquo;. И отдава на своите евреи олимпийски шампиони дължимото.</p> <p><strong>Карой Карпати</strong>, свободна борба, злато. Като олимпийски шампион го изпращат не в концентрационен лагер, а в обикновен трудов лагер. След войната става треньор в унгарската армия и написва няколко книги.</p> <p><strong>Ибойя Чак</strong>, висок скок, злато. В началото й присъждат сребро, но скоро се изяснява, че заелата първо място немкиня <strong>Дора Ратен</strong> е предрешен мъж.</p> <p><strong>Илона Елек</strong>, фехтовка &ndash; рапира, злато. Среброто грабва&nbsp;<strong>Хелън Майер</strong>, еврейка по баща, която е от малкото спортисти без синя кръв, допуснати от Германия на олимпиадата &ndash; за да не вдига шум МОК. Бронзовият медал в този спорт е отреден на австрийската еврейка <strong>Хелън Прайс</strong>.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33393_FIgoHBHH3cXQECdgbDH0DO5yfYQHCw.jpg" style="height:474px; width:638px" /><em>Снимка: Corbis/Fotosa.ru</em></p> <p>Представете си само: Берлин, сърцето на Германия, две години преди Кристалната нощ, три години преди началото на Втората световна война. Три еврейки фехтовачки представят три фашистки държави. А на съседния стадион еврейка скачачка се надпреварва с травестит.</p> <p>През 1936 година Германия става абсолютен лидер по златни медали, но доста добре се представя и Финландия.</p> <p><strong>Кустаа Пихлаямяки</strong>, свободна борба, злато. Работи като полицай в Хелзинки, загива по време на съветска бомбардировка.</p> <p><strong>Лаури Коскела</strong>, борба класически стил, злато, убит под Виборг. Когато вятърът отнася писмото, което в този момент държи в ръцете си, шампионът излиза от окопа и се затичва след него. Уви, фатално &ndash; застрелян е от снайпер в лявото ухо.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33393_MXZV6wKpDkMsZR2RUES1DDs2t2P9TR.jpg" style="height:461px; width:638px" /></p> <p><em>Снимка: Corbis/Fotosa.ru</em></p> <p><strong>***</strong></p> <p><strong><em>Защо е целият този разказ? За немците и евреите, за спортните битки на миналия век, за реките от кръв и куршуми в ухото? За победите и смъртите &ndash; моментални като ускорено бягане на финала?</em></strong></p> <p><strong><em>Само човек, който не чувства разликата между лятото и зимата, между залязващия консерватизъм и страховития блясък на неофашизма, би сравнявал Путин с Хитлер, Сочи с Берлин; гейовете с евреите. Затова и не сравнявам, просто разказвам истории. А ето я и простичката, документална, неоспорима истина: през 1936 година никой не е очаквал, че ще избухне война, до следващата олимпиада ще изминат цели 18 години&hellip;</em></strong></p> <p><em>Превод от руски: Елена Дюлгерова</em></p> <p>&nbsp;</p>