Голямата неизвестна е кой упражнява властта и къде я упражнява*

<p>Струва ми се, че политизацията на един интелектуалец се е извършвала традиционно, изхождайки от две неща: неговото положение на интелектуалец в буржоазното общество, в системата на капиталистическото производство, в идеологията, която то произвежда или налага (да бъдеш експлоатиран, доведен до мизерия, отхвърлен, "прокълнат", обвинен в подкопаване, в неморалност и т.н.); неговият собствен дискурс, доколкото разкрива някаква истина, открива политически отношения там, където те не са били забелязани. Тези две форми на политизация не са били чужди една на друга, но не задължително са съвпадали. Съществувал е типът на "прокълнатия" и типът на "социалиста". Тези две политизации лесто се смесвали в определени моменти на ожесточена реакция от страна на властта, след 1848 г., след Парижката комуна, след 1940 г.:</p> <p><strong>интелектуалецът е бил отхвърлен, преследван в самия момент, в който не е трябвало да се казва, че царят е гол.</strong></p> <p>Интелектуалецът казвал истинното на тези, които все още не го виждали, и в името на тези, които не можели да го изрекат: съзнание и красноречие.</p> <p>Впрочем това, което интелектуалците откриха със скорошния подем, е, че масите нямат нужда от тях, за да знаят; те знаят прекрасно, ясно, много по-добре от тях; и го изричат доста силно. Но съществува система на власт, която препречва, забранява, обявява за недействителен този дискурс и това знание. Власт, която е не само във висшите инстанции на цензурата, но която e потънала много дълбоко, много ловко в мрежата на обществото. Самите те, интелектуалците, са част от тази система на власт, самата идея, че те са агенти на "съзнанието" и на дискурса, е част от тази система. Ролята на интелектуалеца вече не е да застане "малко напред или малко встрани", за да каже нямата истина на всички; тя е по-скоро да се бори срещу формите на власт там, където той е едновременно обект и инструмент: в порядъка на "знанието", на "истината", на "съзнанието", на "дискурса".</p> <p>(&hellip;) Тази трудност, нашето затруднение да намерим най-адекватните форми на борба, не идват ли от това, което все още не знаем за властта? Най-после, трябваше да изчакаме ХIХ век, за да узнаем какво е експлоатация, но може би все още не знаем какво е властта. И Маркс, и Фройд, може би не са достатъчни, за да ни помогнат да познаем това толкова загадъчно, едновременно видимо и невидимо, присъстващо и скрито, проникнало навсякъде&nbsp; нещо, което наричаме власт.</p> <p>Теорията на държавата, традиционният анализ на държавния апарат несъмнено не изчерпват полето на упражняване и функциониране на властта.</p> <p><strong>Сега това е голямата неизвестна: кой упражнява властта? И къде я упражнява?</strong></p> <p>Сега почти знаем кой я оползотворява, къде отива печалбата, между чии ръце преминава и къде прониква отново, докато властта&hellip; Добре известно е, че не тези, които управляват, притежават властта. Но понятието "ръководна класа" не е нито много ясно, нито много разработено. "Доминирам", "ръководя", "управлявам", "група на власт", "държавен апарат" и т.н., тук има цяла игра на понятия, която изисква да бъде анализирана. По същия начин би трябвало да се узнае докъде се упражнява властта, чрез какви релета, до кои често незначителни инстанции, йерархия, контрол, надзор, забрани, принуди. Властта се упражнява навсякъде, където има власт.&nbsp;Никой, в точния смисъл на думата, не е неин притежател;&nbsp;и въпреки това тя винаги се упражнява в известна посока, с едните, от едната страна, и другите, от другата;</p> <p><strong>не се знае кой собствено я има, но се знае кой я няма.</strong></p> <p>(&hellip;)&nbsp;Всяка борба се развива около особено огнище на власт (един от тези многобройни малки огнища, които могат да бъдат един дребен началник, пазач в H.L.M., директор на затвор, съдия, синдикален отговорник, главен редактор на вестник). И ако да се посочат тези огнища, да бъдат изобличени, да се говори за тях публично, е борба, то не е защото все още никой не е имал съзнание за тях, а защото да вземеш думата по този въпрос, да ускориш хода на мрежата на институционалната информация, да я назовеш, да кажеш кой какво прави, да посочиш мишената, това е</p> <p><strong>първото обръщане на властта</strong>,</p> <p>първата стъпка на други борби срещу властта. Ако дискурси като тези, например, на задържаните или на затворническите лекари са борба, то е защото те конфискуват поне за миг властта да говорят за затвора, окупирана сега само от администрацията и неговите кръстници реформатори. Дискурсът на борба не се противопоставя на несъзнаваното: той се противопоставя на тайната. Това изглежда много по-малко. А ако беше много повече? Има цяла серия двусмислици по повод на "скрито", "подтиснато", "неизречено", които позволяват да се "психоанализира" евтино върху това, което трябва да бъде обект на борба. Може би е по-трудно да бъде разкрита тайната, отколкото несъзнаваното.</p> <p>(&hellip;)&nbsp;Отношенията между желание, власт и интерес са по-сложни, отколкото се мисли обикновено, и не задължително тези, които упражняват властта, имат интерес да я упражняват; тези, които имат интерес да я упражняват, не я упражняват, и желанието за власт играе между властта и интереса една игра, която е все още особена. Случва се така, че</p> <p><strong>масите в момента на фашизъм желаят някои да упражняват властта,</strong></p> <p>някои, които не се смесват с тях впрочем, тъй като властта ще се упражнява върху тях и за тяхна сметка, чак до смъртта им, до тяхната саможертва, избиване, и въпреки това те желаят тази власт да бъде упражнявана. Тази игра на желанието, властта и интереса е все още малко позната. Беше нужно дълго време, за да се узнае какво е експлоатацията. А желанието, то е било и все още е дълга история. Възможно е сега борбите, които се водят, и след това тези локални, регионални, разпокъсани теории, които са на път да се развият в тези борби и абсолютно са част от тях, това да бъде началото на едно откритие за начина, по който се упражнява властта.</p> <p>(&hellip;)&nbsp;Жените, затворниците, войниците на континента, болните в болниците, хомосексуалистите започнаха в този момент специфична борба срещу особената форма на власт, на принуда, на контрол, който се упражнява върху тях. Такива борби са част сега от революционното движение, при условие, че те са радикални, без компромис, нито реформизъм, без опит същата власт да бъде устроена заедно с промяна на титуляра.</p> <p>* Заглавието е на "Гласове"</p> <p><em>Откъс от "Les intellectuels et le pouvor" (1972), "Dits et ecrits I, 1954-1975". Editions Gallimard, 1994</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>