Гледай на себе си като на мъртъв

<p>Една нощ ангел разви малко от връвта на времето,<br />чийто край не можеше да се види, и ми показа <br />на нея две точки една до друга. <br />"Разстоянието &ndash; рече &ndash; между тия две точки, <br />това е то траенето на твоя век".<br /><br />&ndash; Моят век значи вече е минал &ndash; извиках, &ndash; и <br />трябва да се готвя за път! Трябва да прекарам<br />днешния ден като добра домакиня, чистейки <br />дома и готвейки дарове за утрешния празник.<br /><br />Истина, днешният ден на човешките синове <br />е изпълнен главно с грижа за утрешния. <br />Но малцина са тези, които вярват в Твоето обещание <br />и грижа на другия ден след смъртта. <br />Нека смъртта ми, Господи, бъде последна въздишка не за тоя свят, <br />но за блаженото и вечно Утре.<br /><br />Между изгасналите свещи на моите приятели <br />догаря и моята свещ. Не ставай луд, <br />карам се сам на себе си, и не жали, че свещта догаря. <br />Толкова ли малко обичаш приятелите си, <br />че се боиш да вървиш след тях? Не се мъчи <br />от това, че свещта догаря, а че ще остави <br />неясна и димна светлина след себе си.<br /><br />Душата ми е свикнала да излиза от тялото всеки <br />ден и всяка нощ и да се простира до границите на<br />вселената. Тъй порасла, тя усеща как слънца и<br />луни плават по нея като лебеди по езеро. Тя свети<br />през слънца и храни живота на планетите. Тя<br />крепи планини и морета; тя нарежда на бурите и<br />ветровете. Тя изпълва всяко Вчера, Днес и Утре.<br />И след всичко това тя се връща в своето тяло и <br />тленно обиталище на една от планетите. <br />Връща се в тяло, което още минута-две <br />ще нарича свое, и което се люлее като сянка <br />между гробните кръстове, между зверските леговища, <br />между воплите на измамените надежди.<br /><br />Не ми е мъчно за смъртта ми, Живи Боже, <br />тя не ме мъчи с нищо. Тя е плашило, което <br />човек сам си е направил. По-силно от всичко <br />на света смъртта ме гони да вървя към Теб.<br /><br />Един орех имах пред къщата и смъртта ми го взе.<br />Беше ме яд на смъртта и я клех, говорейки: защо<br />не взе мен, ненаситна твар, но него, безгрешния?<br /><br />Но сега и себе си смятам за умрял заедно с моя орех.<br /><br />Безсмъртни Боже мой, погедни милостиво на една<br />догаряща свещ. И очисти нейния пламък. Защото <br />само чист пламък се издига към Твоето лице и<br />влиза в окото Ти, с което гледаш целия свят.</p> <em>Охридското езеро<br />1921-1922г.</em><br /> <p><strong>"Езерни молитви", Превод Андрей Романов, издателство ОМОФОР, 2003 г.</strong></p>