- 10 Sep 2020
- 233
- 7
Огромна част от човечеството очаква с нетърпение наближаващите празнични дни. Хората от месеци планират как ще се приберат в родните си места, ще видят отново близки и приятели. Мислят си за това, как ще пазаруват и подготвят тържествената трапеза, как децата ще се радват на елхата и играчките. Мечтаят за приятна атмосфера и заслужена почивка. Звучи добре. Всеки има нужда от забавление и почивка с любимите си хора. Но това ли е всичко? Все пак не трябва ли да се запитаме какво всъщност празнуваме?
<p>От телевизията, радиото и вестниците ни повтарят, че в тези дни трябва да се опитаме да бъдем по-добри, по-благородни и по-щедри към бедните. Казва ни се, че Коледа е за семейството, че трябва да сме сплотени и единни. Съобщават ни и за главния герой на празника – Дядо Коледа, който е изключително зает по това време. <strong>Държат ни в течение, как и къде пътува той по земното кълбо, докато разнася детските подаръци с шейната и елените си. Но не пропускат ли нещо важно?</strong><br /><br />Разбира се, Коледа е и традиция, в която трябва да украсим празничната елха, под която Дядо Коледа да сложи подаръците. В навечерието на празника (Бъдни вечер) се очаква да подготвим определен вид и брой ястия. У нас по обичай се канят и коледари, които да пеят и сурвакат за здраве и успех. Навръх Коледа пък не може да се мине без свинско. <strong>За много хора Коледа е колене на угоеното прасе. Но това ли е празникът?</strong><br /><br />Коледа – тази дълголетна традиция, произлиза от древността, в която са празнували с пищни карнавали раждането на бога на Слънцето. Невероятна смесица от езичество, идоли, легенди, вярвания и обичаи. Може би светът се е променял и са се променяли и традициите на празника. Но хората все още са същите. Издигат новите си идоли като Дядо Коледа, спазват новите си обичаи като шопинг манията по празниците. Милиони хора празнуват така. <strong>Радват се и се веселят на празник, превърнат в индустрия, но лишен от съдържание и смисъл.</strong><br /><br />Не че е лошо да се раздават подаръци, да се събира семейството около масата, да се помага на бедните и да се стремим да сме добри. Напротив, би трябвало да правим това винаги, когато можем. <strong>Но все пак в цялата тази празнична суматоха дали остава място за Този, на Когото всъщност е посветен празникът?<br /><br />Църквата се опитва да каже на света, че честваме не Коледа, а Рождество Христово</strong>. Да ни накара да се разделим със суетните традиции и да си спомним, че Иисус Христос е основата на този празник и Той би трябвало да е в центъра му.<br /><br />Когато преди повече от 2000 г. в малкия град Витлеем, в сламата на един обикновен обор, Дева Мария роди малкия Иисус, там нямаше нито празнична трапеза, нито какъвто и да е лукс или разкош. Но там, на това място, се намираше най-голямото богатство за този свят, макар и той да не подозираше за Него.<strong> В този миг Бог даде най-големия подарък, който някога можеше да бъде подарен. Светът получи най-великия дар</strong>. Получи Спасител, Който да поеме греха на цялото човечество и в чието Име всеки да има прошка, спасение на душата си и вечен живот.<strong><br /><br />„</strong><strong>Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).</strong> Не е ли този ден истински повод за празник?<br /><br />В тези тържествени дни светът не спира да празнува. <strong>Но нека не забравяме, че не отбелязваме просто един традиционен семеен празник. Не честваме заедно с измисления Дядо Коледа, а празнуваме с истинския Иисус Христос, Който се роди на Земята, за да даде живота Си за нас. </strong>И в крайна сметка би трябвало да отпразнуваме не Коледа, а Неговото раждане – Рождество Христово! <br /><br /><em>Текстът е публикуван в http://www.evangelskivestnik.net</em></p>
