Чаплин: От сблъсъка на звездите се раждат нови светове – това е животът!

Колко логично, просто и в същото време толкова на място казани думи! Мисли на гениален и талантлив човек, вършел не с думи,а с мимики, тяло и жестове през целия си живот, това, което днес малко хора биха казали с много слова. Браво за находката и за това, че ми доставихте удоволствие да чета и препрочитам текста неколкократно!
Великият гръцки/македонски цар/император Александър Велики, след като завладял много царства и империи се връщал към дома си. По пътя се разболял и бил прикован на легло за месеци. С приближаването на смъртта Александър разбрал, че неговите завоевания, неговата велика армия, неговият остър меч и неговото богатство били безполезни. Той исвикал генералите си и им казал: „Аз ще си замина от този свят скоро. Моля, изпълнете желанията ми точно”. По лицата на генералите течали сълзи и те се съгласили да се подчинят на последните желания на своя цар. „Моето първо желание е” казал Александър „ковчега ми да бъде носен само от моите лекари”. „Второ, когато ковчега ми бъде понесен към гроба, пътят до гробището да бъде посипан със злато, сребро и скъпоценни камъни, които съм събрал в мето съкровище. Моето трето и последно желание е и двете ми ръце да висят извън ковчега ми.” Събраните около него се чудели на странните желания на Александър. Нито един не посмял да зададе въпрос. Любимият на Алаксандър генерал целунал ръцете му и ги притиснал до сърцето си. „О Царю, ние те уверяваме, че всичките ти желания ще бъдат изпълнени. Но кажи ни защо имаш такива странни желания?” Тогава Александър въздъхнал дълбоко и казал: „Бих искал светът да узнае за трите урока, които току що научих. Искам ковчегът ми да бъде носен от моите лекари, защото хората трябва да разберат, че нито един доктор не може наистина да излекува когото и да било. Докторите са безсилни и не могат да спасят човека от хватката на смъртта. Така че нека никой да не смята, че животът е гарантиран и му принадлежи. Второто желание, според което пътят към гроба ми трябва да е покрит със злато, сребро и други богатства е за да покаже на хората, че аз не мога да взема със себе си дори малка частичка злато. Нека хората разберат, че преследването на богатство е чисто прахосване на време. А за моето трето желание ръцете ми да висят извън ковчега е, защото аз искам хората да знаят, че аз съм дошъл на този свят с празни ръце и го напускам също с празни ръце.” Последните думи на Александър: „ Погребете тялото ми, не изграждайте никакъв паметник, поставете ръцете ми извън ковчега, така че нека светът да знае, че човекът който завладя света няма нищо в ръцете си, когато умира.”
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД