- 10 Sep 2020
- 273
- 3
Айн Ранд оказва мощно въздействие върху три поколения американци. През 40-те и 50-те години на ХХ век тя се прочува с провокативните теми на своите произведения и с пламенните любовни сцени в тях. През 50-те и 60-те привлича млади десни последователи, а през 70-те и 80-те се превръща във водещ дух на либертарианството и на икономическата политика на Белия дом. В обзор, спонсориран от Конгресната библиотека, американците посочват „Атлас изправи рамене“ като книгата, повлияла най-силно на живота им (преди нея е само Библията). Когато през 1998 г. издателство „Модърн Лайбръри“ се обръща към читателите да назоват стоте най-велики книги на двайсети век, „Изворът“ и „Атлас изправи рамене“ са на първо и второ място в списъка.
<p><em><strong>„Химн“ и „Ние, живите“ са на седмо и осмо, изпреварвайки „Великият Гетсби“, „Гроздовете на гнева“ и „Одисей“. Застъпничеството на Ранд за радикалния индивидуализъм и за егоизма като капиталистическа добродетел й печели огромен брой привърженици, включително предишния председател на Комисията за ценни книжа и борсите Рон Пол, основателя на либертарианската партия Джон Хоспърс, редактора от „Уолстрийт Джърнъл“ Стивън Мур, Алан Грийнспан и др.<br /></strong></em></p>
<p><em><strong>След 2006 година, когато ИК “МаК” започна последователно и систематично да издава произведенията й на български в своята “Колекция Айн Ранд”, противоречивата, но изключително влиятелна писателка намира много последователи и у нас, а през 2008 г. се създава и „Айн Ранд общество – България”. Преди няколко дни Издателство “Ера” пусна на пазара една от двете биографични книги за нея – “Айн Ранд и светът, който създаде” от Ан Хелър. Сериозното и обемно изследване на живота на Ранд използва данни от неизследвани досега архиви в Русия, новооткрити документи и многобройни интервюта. Откъсът от Глава ХІV “Превишен кредит” ще ви даде представа за отзвука от творчеството и най-вече от философията на Айн Ранд в Съединените щати, която тя представя освен в своите книги и на лекции из цялата страна. </strong></em><br /><br /><br /><br />Въпреки непочтителния репортаж на „Тайм“ Ранд твърди, че поне на моменти й е било приятно да говори пред смесена или либерална аудитория. (На друго място пък твърди, че мрази и го прави само „заради каузата“.) Пред многобройна публика в Бостън казва, че през 30-те години е завиждала на способността на социалистите и на привържениците на Новия курс да спорят принципно, а тогавашните консерватори не правели нищо, просто повтаряли изтъркани идеи от предишни времена. „Като привърженик на разума, свободата и индивидуализма – оповестява тя, – аз се старая да се обръщам към хората с интелект – където и да има такива все още – и съм убедена, че повече такива хора може да бъдат открити сред бившите „либерали“, отколкото сред сегашните „консерватори“. В Принстън на лекция, озаглавена „Консерватизмът – некролог“, тя директно напада десните. Определяйки себе си не като консерватор, а като „радикален привърженик на капитализма“, Ранд говори презрително за привържениците на Бъкли, които според нея са нравствени предатели, тъй като отказват да признаят, че капитализмът на свободния пазар, а не Бог или религията, е причината за благоденствието и прогреса на Америка през последните сто години.</p>
<p>През ноември 1960 година я канят за втора лекция в Йейл. Озаглавява я „За новия интелектуалец“ – това ще бъде и заглавието на първата й публицистична книга. Този път Йейл смята, че е подготвен за огромна публика, но на лекцията й се стичат почти два пъти повече преподаватели, студенти и външни посетители, отколкото побира залата. Ранд се изправя и пред претъпканата зала „Ферис Бут“ в университета Калъмбия, на която присъства и редакторката Бърта Кранц. По-късно тя споделя в интервю: „Направо се слисах от броя на студентите, които я обожаваха – личеше си!“.</p>
<p>До голяма степен благодарение на лекциите й 60-те години затвърждават славата на Ранд като упорит, донкихотовски, драматично пламенен социален мислител. Тя обикаля страната и изнася лекции пред огромни, често бурни аудитории. Изнася сериозни речи в Мичиганския университет, в Бостънския университет, в “Браун”, “Пърдю”, “Джонс Хопкинс”, Уест Пойнт, “Хантър”, “Аделфи”, “Сиракюз”, “Сара Лорънс” и Масачузетския технологичен институт. През 1961 година в университета в Уисконсин Ранд изнася лекция, озаглавена „Обективистичната етика“. „Какво е морал или етика? – пита тя пълната зала. – Това е кодекс на ценности, които направляват социалния избор и постъпките на хората“, отговаря. Цитирайки речта на Голт, Ранд изрежда трите основни ценности на обективизма, които заедно осигуряват начина човешкото същество да живее и да благоденства независимо. Те са разум, цел и самоуважение. Разумът – по-широко разбиран като съзнанието – е „единственият източник на знание“ за човека, заявява тя пред аудиторията, но е въпрос на свободна воля; хората могат да избират дали да го използват, или да го изключат. Целта е изборът на този вид щастие, към който се стреми човек. А самоуважението е „ненарушимата увереност, че човешкият ум е способен да мисли и че човек заслужава щастие“. Ранд изрежда и ценности, които смята за поведенчески особености, необходими за постигането на независим живот: рационалност (да знаеш, че нищо не може да промени фактите), производителност (средствата, посредством които мисълта и работата поддържат живота) и гордост (стремежът да си заслужиш правото да смяташ себе си за най-голямата си ценност, която тя нарича също и „морална амбиция“). Ранд дефинира щастието като съзнанието, че си постигнал целите си. Що се отнася до стремежа към непредпазливото удоволствие, което критиците й понякога я обвиняват, че проповядва, тя го осмива като отрицателна ценност – начин на неразсъждаващия човек да намери моментно облекчение от хроничното си състояние на ужас а ла Лилиан Риърдън от „Атлас изправи рамене“. Други ценности на индивидуалиста и на предприемача са почтеността, справедливостта и честността, като последната Ранд описва така: „Човек никога не бива да се опитва да фалшифицира реалността“.</p>
<p>Няколко седмици след речта си в Уисконсин тя изнася първата от осемнайсетте ежегодни лекции във Форд Хол Форум, прочутата твърдина на свободното слово в кампуса на Североизточния университет в Бостън. Речите обикновено започват в седем и половина вечерта, но привържениците й, които пристигат от цял свят, за да я чуят – дори от Африка – се редят на опашка още от сутринта (през следващите години ще го правят още през нощта) и цял ден обменят идеи, новини и клюки. На опашките и на събиранията след лекциите хората срещат бъдещите си съпрузи, работодатели и делови съдружници. Тъй като след средата на 60-те години събитието се провежда в средата на април, то става известно като „обективистки Великден“. А междувременно клубове на Ранд никнат като гъби в кампусите на университети от Харвард и МТИ до Станфорд. Тя редовно говори по радио WKCR-FM в университета Кълъмбия и по WBAI-FM, радиостанцията на „свободното слово“ в Ню Йорк. Някои от лекциите й се излъчват на живо по Националната образователна радиомрежа, предшественик на NPR. Във всички случаи хладният й ум и пламенната й всеотдайност към идеите като въпрос на живот и смърт превръща младите й противници в неохотни нейни почитатели. През 60-те години студентите идват, за да освиркват, но остават, за да слушат, а после си купуват книгите й и се присъединяват към движението й.</p>
<p>Докато нейното главно послание напада комуналния дух, наложил се през 60-те години, нейните конкретни позиции по злободневни проблеми често са класически либерални, а също далновидни и смели. Като следствие от всеотдайността си към правата на личността, тя защитава правата на малцинствата и правото на равни възможности на половете (спира на крачка от идеята за жена президент, тъй като смята, че е уместно всяка жена да боготвори мъжа или мъжете). Заклеймявайки употребата на сила в какъвто и да е контекст, Ранд се противопоставя на войната във Виетнам много преди съвременниците й да го сторят. И говори ясно и въздействащо против забраната на аборта от страна на правителството. „Абортът е морално право, което трябва да бъде оставено единствено на преценката на жената, заявява тя пред публика от хиляда и петстотин човека във Форд Хол Форум пет години преди Върховният съд да се произнесе по делото „Роу срещу Уейд“ през 1973 година, при това в щата Масачузетс, където по онова време абортът е незаконен. “Ембрионът няма права. Не се полагат права на евентуално, а само на действително същество“, заявява Ранд. Когато се противопоставя на популярни движения, разсъжденията й са оригинални и често по свой начин прогресивни. Ранд заклеймява движението за свобода на словото в Бъркли през 1964 година колкото заради отправената от него заплаха за завземане със сила на административни сгради и опита да се задуши противоположното мнение (т.е. свободното слово), толкова и поради първоначалната му цел за отмяна на забраната за политически организации на територията на университетския кампус.<br />Винаги си струва да я чуе човек.<br /><strong><br />Подготви Евгения МИРЕВА<br /></strong></p>
