„Желязната лейди“ на 85

<p>От този момент нататък в следващите 11 години тя буквално преобразява страната по начин, който граничи с чудото. За малко повече от десетилетие Маргарет Тачър изважда Британия от икономическата катастрофа, хаоса и всеобщата деморализация и връща самочувствието на нацията и имперското величие на страната.</p> <p>През 1979 година британската икономика е в колапс, а политическата власт е на практика в ръцете на синдикатите. Последните 3 правителства са свалени от власт вследствие на масови стачки, а синдикалните лидери тероризират обществото с непрекъснатия профсъюзен рекет спрямо управлението на страната. Постоянните им, необосновани от икономическа гледна точка искания заедно с развихрилата се международна петролна криза съсипват икономиката и заплашват реално да сринат държавността. Ето защо новото консервативно правителство се заема с осъществяването на бързи, решителни и изключително радикални реформи. Приватизирани са цели сектори от икономиката и обществените услуги, които досега са били смятани за неприкосновена държавна собственост. Въвежда се дерегулация в икономиката и строг монетаризъм във финансовата политика. За да се насърчи бизнесът и частната инициатива, правителството набляга на косвените данъци. Резултатите не закъсняват &ndash; икономиката започва да се съвзема, но реформите логично довеждат до увеличаване на безработицата, а също и до разтваряне на ножицата между доходите на бедните и средната класа. При тази ситуация през 1980 и 1981 г. ескалират социални бунтове в Бристъл, Брикстън, Токстън, Мас Сайд и др., където лумпени, леви екстремисти, криминални елементи и представители на етнически малцинства се отдават на вандализъм и улични сблъсъци с органите на реда. Това е първото предизвикателство към политиката на Тачър, но управляващите реагират твърдо и не допускат бунтовете да доведат до правителствена криза и дестабилизация на страната.</p> <p>Далеч по-сериозна опасност обаче представляват синдикатите. Техните лидери всячески се противопоставят на икономическите реформи и са на път да торпилират усилията на управляващата Консервативна партия да повиши икономическата ефективност. Затова правителството предприема серия от законодателни промени, с които намалява властта на синдикалните водачи и практически им отнема възможността да влияят върху политическия живот. Наложена е забрана върху вторичното пикетиране (извън работно място), премахнати са правните имунитети на трейдюнионите (освен при трудови спорове), които вече могат да подвеждани под отговорност за политически стачки, наложен е избор с тайно гласуване на всеки пет години за профсъюзно ръководство и избори, на които да се решава дали членовете на съюза позволяват той да финансира дадена политическа партия (т.е. Лейбъристката партия). Решителното сражение между правителството и синдикатите е през 1984&ndash;85г., по време на виньорската стачка. Въпреки че стачкуващите миньори затварят над 2/3 от шахтите в страната, а самата стачка продължава повече от година, правителството не отстъпва пред исканията на стачниците. Нещо повече &ndash; благодарение на координираните, решителни и на моменти брутални действия на полицията, на желаещите да работят миньори е осигурен достъп до мините, а самите стачници най-накрая прекратяват стачката, без да са постигнали споразумение с правителството.</p> <p>Управленската визия на Маргарет Тачър се основава не само на поощряване на частната инициатива и предприемчивостта, но също така и на здрав национализъм и съхраняване на традициите. В началото на своето управление Тачър се обявява против виетнамската имиграция във Великобритания в края на войната. Според нея: &ldquo;Всички граждани, изпратили писма в подкрепа на имигрантите, трябва да настанят по един от тях в дома си&rdquo;. След това, позовавайки се на ситуацията в Родезия (предишно наименование на Зимбабве, в която Робърт Мугабе, противопоставяйки се на бялото управление на страната, впоследствие се превърна в диктатор), Маргарет Тачър добавя: &ldquo;По-малко възражения имам срещу приемането на бежанци (бели) от Родезия, Полша или Унгария, които много по-лесно се асимилират&rdquo;.</p> <p>Маргарет Тачър е първата жена премиер в историята на Великобритания, но нейното управление в никакъв случай не може да се смята за феминистко. Самата тя отговаря на въпроса защо не е направила нищо за феминисткото движение по следния начин: "Не дължа нищо на движението за социално равенство на жените".<br />Външната политика на Маргарет Тачър е подчинена на два основни принципа &ndash; връщане на Великобритания на международната политическа сцена като световна суперсила и решителен отпор на комунизма в световен мащаб.</p> <p>Първият принцип е защитен повече от успешно през пролетта на 1982 г., когато Великобритания спечелва Фолклендската война срещу Аржентина. Вторият принцип се отстоява в поредица от международни актове: приемане на американски ядрени ракети в британски военни бази, подкрепа за чилийската военна хунта, начело с ген. Пиночет, в борбата й срещу комунизма в страната и в Латинска Америка, подкрепа на наложеното от Питър Бота &bdquo;извънредно положение&ldquo; В ЮАР &ndash; през 1985 г. целият свят, вкл. САЩ, е наложил ембарго на Южна Африка с цел премахване на апартейда. Тачър обаче не изоставя верния си съюзник в борбата срещу комунизма в Южното полукълбо,</p> <p>успешни преговори с китайския лидер Дън Сяопин, при които се стига до споразумение относно Хонконг &ndash; през 1997 г. британската колония преминава в китайски ръце, но Китай се задължава през следващите 50 години да не променя икономическата и политическа система, провежда серия от срещи с последния съветски ръководител Михаил Горбачов, довели в крайна сметка до рухване на комунизма в Източна Европа &ndash; не е пресилено да се каже, че Маргарет Тачър и американският президент Роналд Рейгън са двамата държавници с най-големи заслуги за победата на демокрацията над комунизма в глобален мащаб.</p> <p>Европейската политика на Тачър се води от принципа за формирането на обединена Европа на независимите, суверенни и хомогенни национални държави, категорично противопоставяйки се на тезата за превръщането на ЕС във &ldquo;федерална европейска държава&rdquo;. През 1988 г. тя ясно заявява в Брюж, че подобна концепция за бъдещето на Стария континент е опит за &ldquo;ликвидирането на националната самобитност на западноевропейските страни и концентрирането на цялата власт в центъра на европейския конгломерат, което е недопустимо&rdquo;.</p> <p>Управлението на Маргарет Тачър е христоматиен пример за това как един политик може да провежда болезнени реформи и въпреки това да бъде преизбран. При това тя е преизбрана два пъти (1983 и 1987), а последващият успех на Джон Мейджър също може да бъде броен за нейно преизбиране, тъй като резултатите от края на нейното управление предопределят оставането на торите във властта. Днес Тачър е живата икона на европейския консерватизъм. Нейното твърдо и безкомпромисно управление се изразява в решителни реформи, смазване на синдикатите, тотална и безусловна приватизация, концентриране на финансовите ресурси в ръцете на активната част от нацията (частни предприемачи, свободни професии и висококвалифицирани специалисти), драстично орязване на социалните помощи, рестрикции спрямо имиграцията, съхраняване на националните традиции, активна защита на националните интереси във всяка точка на планетата и в крайна сметка връщане на имперското самочувствие на британската нация.</p>