Бенедикт XVI: Свещеникът и пастирската дейност в дигиталния свят

<p>От известно време модерните средства за комуникация са навлезли в света и са част от обичайните инструменти, чрез които църковните общности се изразяват, влизайки в контакт със собствената територия и много често осъществяват широкообхватни форми на диалог. Масовото им и засилено разпространение прави все по-важна и полезна употребата им в църковната дейност.</p> <p>Главната задача на свещеника е тази да възвестява Христос, Божието слово и многообразните форми на божествената милост, носителка на спасението посредством Тайнствата. Призована от Словото, Църквата се поставя като знак и инструмент на причастието, което Бог осъществява с човека и който всеки свещеник е призван да построи в Него и с Него. Тук е високото достойнство и красота на свещеническата мисия, в която се изпълнява по привилегирован начин онова, което утвърждава апостол Павел: &ldquo;Казва всъщност Писанието: Който вярва в Него, няма да бъде разочарован... Всъщност Който позове името на Господа, ще бъде спасен. Днес как ще позоват оногова, в когото не повярваха? Как ще повярват на този, когото не чуха да говори? Как ще го чуят да говори без някой, който да го възвести? И как ще го възвестят, ако не са били поканени? (Послание до римляни 10,11:13-15).</p> <p>За да се отговори адекватно на тези изисквания, произтичащи от големите културни промени преди всичко в света на младежта, пътищата за комуникация, отворени към технологичните завоевания, вече са необходим инструмент. Всъщност дигиталният свят, предоставяйки на разположение средства с почти неограничена изразителна способност, отваря забележителни перспективи и актуализации за убеждението на Павел &bdquo;Горко на мен, ако не възвестя Евангелието (1Коринтяни 9,16).С тяхното разпространение отговорността за възвестяването не само спешно нараства, но и изисква един по-мотивиран и ефикасен ангажимент. Така свещеникът се оказва сякаш изправен в началото на една &bdquo;нова история&rdquo;, защото колкото повече модерните технологии интензифицират отношенията и дигиталният свят разширява границите си, толкова повече нараства ангажимента му относно поставянето на медиите в служба на Словото.</p> <p>Все пак разпространената мултимедиативност и разнообразената &bdquo;клавиатура на функциите&rdquo; на същата комуникация носят риска от употреба, продиктувана основно от скромната задача да се заявим като присъствие и героично да схващаме уебпространството само като място, което да заемем. На свещениците обаче се вменява задачата да присъстват в дигиталния свят в постоянната си отдаденост на евангелското послание, за да изпълняват своята роля на съживители на общността, които вече все по-често се изразяват чрез толкова &bdquo;гласове&rdquo;, извиращи от дигиталния свят, и да възвестяват Евангелието, възползвайки се, наред с традиционните инструменти, от предложенията на това ново аудиовизуално поколение (снимки, видео, анимация, блогове, уебсайтове), които представляват други възможности за диалог, а също и полезни инструменти за евангелизацията и катехизиса.</p> <p>Посредством модерните средства за комуникация свещеникът може да представя живота на Църквата и да помага на днешните люде да откриват Лика Господен, съчетавайки компетентната употреба на тези инструменти, придобита още в периода на обучение с една солидна теологична подготвеност и силна свещеническа духовност, захранвана от непрекъснатия диалог с Господ. Свещеникът, във взаимодействието си с дигиталния свят, трябва не толкова да разкрива ръката си на оператор на медията, а да направи видимо сакралното си сърце &ndash; за да вдъхне живот не само на свещеническия си ангажимент, но и на непрекъснатия комуникативен поток на мрежата.<br />И в дигиталния свят трябва да изпъкне, че изпълненото с любов внимание на Господ към Христос не е нещо от миналото, нито пък ерудитска теория, а една съвсем конкретна и актуална реалност. Свещеникът в дигиталния свят всъщност трябва да може да показва на днешните хора и на обърканото днес човечество, че &bdquo;Бог е близо и че в Христа всички взаимно си принадлежим&rdquo; (Бенедикт ХVІ).</p> <p>Кой по-добре от божия служител може да развие и приложи на практика посредством дигиталните си умения църковно служене, което съживява Бог и го актуализира в днешната реалност и което представя религиозното знание за миналото като богатство, което черпим, за да живеем достойно днешния ден и съградим адекватно бъдещия? Задача на посветения, който работи в медия, е да отваря път на нови срещи, осигурявайки винаги качество на човешкия контакт, внимание към хората и техните духовни нужди, като предлага на живеещите в днешното &bdquo;дигитално&rdquo; време необходимите знаци, за да разпознаят Господ, давайки им възможност да се възпитават в очакване и надежда и да се осланят на Божието слово, което спасява и благоприятства пълноценното човешко развитие. Така Словото ще може да потече по неизброимите разклонения на гъстата мрежа на магистралите, които браздят киберпространството, и да потвърди правото на поданство на Бог във всяка епоха, така че чрез новите форми на общуване Той може да стигне до прага на къщите и сърцата, за да каже отново: &ldquo;Ето: на вратата съм и чукам. Ако някой чува гласа ми и ми отвори вратата, ще отида при него, ще вечерям с него и той с мене (Деяния апостолски 3,20).</p> <p>В посланието от миналата година окуражих отговорните за процесите на комуникация да лансират култура на уважение на достойнството и ценността на човешката личност. И това е една от посоките, в които Църквата е призована да изпълнява &bdquo;дякония на културата в днешния &bdquo;дигитален континент&rdquo;. С Евангелието в ръцете и сърцата, трябва да потвърдим, че е време и да продължаваме да подготвяме пътеките, които водят към Божието слово, без да пропускаме да отделяме особено внимание на онези, които са в процес на търсене и да поддържаме това търсене живо като първа стъпка към евангелизацията. Пастирската дейност в дигиталния свят е призвана да държи сметка и за невярващите, обезверените и онези, които носят в сърцата си стремеж към абсолюта и непреходните истини &ndash; така е от момента, в който новите средства приемат да влязат в контакт с вярващите от всяка религия, с невярващите и с хората от всички култури. Както пророкът Исая рисува един във въображението си молитвен дом за всички вярващи, защо и ние да не предположим, че в уебпространството има място и за &bdquo;преддверието на невярващите&rdquo; в Ерусалимския храм &ndash; и за онези, които все още не познават Бог?</p> <p>Развитието на новите технологии и целият дигитален свят в сложното му измерение представлява огромен източник за човечеството като цялост и за индивида в частност, както и стимул за среща и диалог. Също и голяма възможност за вярващите. Наистина никой път не може и не трябва да бъде препречен за онзи, който в името на възкръсналия Иисус, се ангажира да бъде все по-близо до човека. Новите медии предлагат на свещениците все нови и безгранични за църковна дейност перспективи, които ни подсказват да оценим универсалното измерение на Църквата за едно причастие обхватно и конкретно, да бъдем свидетели в днешния свят на вечно новия живот,&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;зароден от слушането на Евангелието на Иисус, вечния Божи Син, дошъл сред нас да ни спаси. Не трябва обаче да забравяме, че плодовитостта на свещеническото служене произтича преди всичко от Христос &ndash; срещан и слушан в молитвата, възвестяван с проповедта и свидетелството на живота, познат, възлюбен и честван вТайнствата, най-вече в Светата Евхаристия и Покаянието.</p> <p>Вас, най-скъпи свещеници, отново приканвам с мъдрост да улавяте всяка една възможност, предложена от модерната комуникация. Господ ви прави страстни вестители на добрата новина и в новата &bdquo;агора&rdquo;, създала се от актуалните средства за общуване.</p> <p><em><strong>Ватикана, 24 януари 2010 г.</strong></em></p> <p><em>Превод от италиански: Аве Иванова</em></p>