- Автор: Велизар Енчев
- 24 Юни 2025
- 2185
- 21
Велизар Енчев за "Гласове". Авторът е кадрови офицер в Белградската резидентура на ПГУ–ДС и Националната разузнавателна служба (1987–1996), посланик на България в Република Хърватия (1997–2002), доктор по международни отношения и международно право.
Преди 12 дни написах в социалните мрежи това: „Северна Македония осъжда български гражданин заради отстояваната от него българска идентичност, репресират се културни клубове, кръстени на наши национални герои, историята и езикът на България са изтривани с мастило в доклади на Евросъюза и Европарламента, а София отговаря със... „загриженост“.
Дипломацията ни е хронично мекушава и често боледува от синдрома на унизителното снижаване. Но днес боледуваме в навечерието на доклада на Европейския парламент, в който е закована македонистката теза за „вековната македонската идентичност, език и история“ — формула, която открито преписва българската история и я преопакова в опасен антибългарски документ.
Ако МВнР е дипломатическо ведомство, а не пощенска кутия, трябва да извърви тези четири стъпки:
- В знак на протест срещу осъдителната присъда в Битоля незабавно да отзове посланика ни от Скопие — с мотивировката „за консултации в София“;
- Да замрази преговорите с РСМакедония до гарантиране на правата на българите там;
- Да настоява за включване на обективни критерии в докладите на ЕС и Европейския парламент, основаващи се на реални факти, а не на митологеми, спонсорирани от македонските лобита в Брюксел и Страсбург;
- Премиерът Желязков спешно да отлети за Брюксел и Страсбург за екстрени срещи с председателите на Европейската комисия и Европейския парламент — Урсула фон дер Лайен и Роберта Мецола.
Какво още чакаме?
- Европейският парламент да приеме доклад за „вековната македонска идентичност, език и история“, което ще е национална катастрофа?
- Европейската комисия да одобри искането на еврокомисаря по разширяването Марта Кос за „облекчаване на процедурата за приемане на нови членки на ЕС“, за да заобиколи българското вето на РСМакедония?
- Европейската комисия и Европейският парламент да поискат да признаем „македонско малцинство“ в Пиринския край?...
Тези дни Желязков е във Виена. Брюксел е на една ръка разстояние...
А ето откъс от издадената през 2014 г. книга „Аз бях в разузнаването“ (Издателство „Изток-Запад“), в която показвам координираната работа на МВнР и Националната разузнавателна служба (НРС) при реализацията на активни действия за противопоставяне на македонизма в европейските структури:
„...В обединена Европа историческите факти невинаги са на особена почит. През 2007 г. в Европейския парламент в Страсбург четирима евродепутати, оглавявани от Елс де Грюн, внесоха документ с твърдението, че „в България има дискриминирано македонско малцинство, което трябва да се защити от европейските структури“.
Вместо в Европейския парламент да се обсъждат потъпканите права на българите във Вардарска Македония, в Страсбург се случи точно обратното. Това поражение за българската кауза всъщност бе голяма победа за македонското разузнаване. Знаейки методите, които самият аз използвах при активните мероприятия срещу македонистите в Скопие, най-отговорно твърдя:
Скандалната македонистка инициатива в Страсбург не е дело на заблудени евродепутатки, а на държава, грижливо бранеща и налагаща своите интереси. Говоря за митичната Агенция за разузнаване на Република Македония, посветила се изцяло на каузата за интернационализиране на въпроса за македонско малцинство в България.
Това е извод, който може да се направи от всеки анализатор в МВнР и НРС, защото само сериозна разузнавателна институция, с голям финансов и организационен ресурс, използваща дипломатическите прикрития на македонската дипломация, е в състояние да реализира следните успехи:
Първо, присъдата на Международния съд в Страсбург срещу България през 2007 г., с която се призна, че ОМО „Илинден“ е легален представител на т.нар. македонско малцинство в България, е поражение за МВнР и НРС.
Второ, последвалото посещение в Пиринския край на група евродепутати, срещнали се със сепаратистите от „Илинден“, е христоматиен пример за ефикасна работа на македонската дипломация и разузнаване.
Трето, демаршът на Елс де Грюн в Европейския парламент е резултат на работата на македонските дипломати и Агенцията за разузнаване, които не са пестили интелектуални усилия и финансови средства, за да спечелят такива важни лобисти за своята кауза.
И за да сложа точка на темата за активните мероприятия на националното разузнаване, ето едно от тях, реализирано заедно с МВнР. Тъй като в края на 1991 г. външното ни министерство не желаеше открито да се ангажира с интернационализирането на проблема за българите в Западните покрайнини и Република Македония, реших да взема инициативата в свои ръце.
През 1992 г. директорът на НРС ген. Бриго Аспарухов одобри моя стара идея. След серия от наши организационни действия в Скопие, Брюксел и Женева, в Комисията по правата на човека към ООН в Женева заминаха две делегации — едната от Вардарска Македония, другата — от Западните покрайнини.
Българите от Сърбия и Македония бяха приети от комисаря по човешките права Тадеуш Мазовиецки, който внимателно изслуша техните искания и по-късно взе съответните мерки. Тази успешна операция в Женева бе немислима, ако нямахме доверието на българите в Македония, градено много преди 1989 година...“
Защо България вече две десетилетия често губи битките с македонизма както в Европейския парламент, така и в страните членки на ЕС?
Отговорът е строго прагматичен и идва от кухнята на дипломацията и разузнаването: защото преди и след влизането на България в Европейския съюз службите ни за външно разузнаване и балканският сектор на МВнР не работят координирано и агресивно за създаване на влиятелни български лобита в Брюксел и Страсбург, за противопоставяне с наши лекторати на никнещите като гъби лекторати по „македонски език“ в Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Германия, Франция и Великобритания, за налагане на българската историческа истина на най-високите нива в Европейската комисия...
В същото време македонската дипломация и разузнаване никога не са спирали тази дейност — и преди 1989 година, и след падането на Берлинската стена.
Защото за тях е жизнено важно стената между София и Скопие да остане и родената от сърбите (в края на 19 век) и Коминтерна (1934 г.) македонистка доктрина да бъде призната в Европа като единствената историческа истина.
И засега успяват, даже прекалено добре.
