- 22 Март 2025
- 3684
- 30
Мъченията на хора са нещо ужасно, ала не е труднo да се сетим за няколко добри повода да измъчваш някого: война, тероризъм, организирана престъпност. В тези случаи си имаш работа с хора, които трябва да ти издадат информация, от която зависи оцеляването на другарите ти, предотвратяването на смъртта на цивилни или спасяването на отвлечени деца. Разбира се, всяка една от тези употреби на изтезание е формално забранена. Американският правосъден департамент след 9/11 си изработи т.нар. torture memos, юридически упътвания за изтезаване на задържани, които технически избягват закононарушение. Европейците, разбира се, като морални максималисти, не допускат никакви изключения и затова германската полиция беше осъдена от ЕСПЧ за “нечовешкото третиране” на Магнус Гафген, похитил 11-годишно дете, само защото детективът го е заплашил с изтезание, прибягвайки до този блъф, за да изкопчи от него местонахождението на момчето, без да знае, че то е вече удушено. При все това, имаше и защитници на обратното мнение - че трябва да се легализира Rettungsfolter, (нем.) “спасително изтезание”, когато залогът е живота на жертвата.
Човек, дори да е морален максималист, трябва да признае, че колкото и да е парадоксално, при измъчването и убиването на хора има някакви сиви зони, има място да се спори, докато измъчването на животни е елементарно зло. Защо, не е ли човешкият живот по-ценен? Разбира се, че е по-ценен, затова хората се хранят с животни, докато е неприемливо да храним животни с хора. Работата е там, че един човек може да представлява много по-сериозна заплаха за другите хора, отколкото едно животно. Мъченията по принцип имат за цел да прекършат волята, а човешката воля, тъй като е свободна, може да бъде и зла, така че някои воли е по-добре да бъдат прекършени. На зла круша зъл прът е казал народът в едни не толкова хуманни времена. Друг е въпросът кой има право да преценява; затова отново, поради съмнение в добротата на овластения човек, законът налага и абсолютната забрана за измъчване на хора, с което правим пълен кръг. Но забраната не е наложена, защото липсват достойни хипотези, в които измъчването на хора би било уместно, а защото не искаме да поемем риска да измъчваме дори един човек погрешка. Това е единственият разумен аргумент за такава забрана, а не “неотменимото човешко достойнство” на уродите, който удушават деца. Такива теологични концепции се прокраднаха през последните години в съдебната практика на “развитите” страни, с което дискредитираха правните им системи.
Но стига толкова, да се върнем на животинките. На тях не може да им бъде вменена зла умисъл. Те функционират инстинктивно и афективно, крадат и убиват само за прехрана и не могат да замислят злодейски планове. Измъчването на едно коте или куче не може да има никаква етична цел и оправдание, тъй като - доколкото ми е известно поне - котаракът ми не членува в терористични организации. През 60-те години ЦРУ са потрошили 20 млн. долара, за да научат нещо, за което бих могъл да ги консултирам на по-изгодна цена: че е безсмислено да имплантираш скъп микрофон в ухото на котарак и да го изпратиш на мисия да подслушва съветския посланик. Ако проектът беше успял, може би котките щяха да станат unlawful combatants по международното право, но те се разсейват и огладняват твърде лесно.
Сигурно сте чували за пословичната чувствителност на Адолф Хитлер по отношение на животните. Законите за тяхната защита са едни от първите, които НСДАП въвежда след като взима властта. Разбира се, чрез някои от разпоредбите отбелязват косвено точки срещу евреите, забранявайки например кашерното клане на животни. След войната то отново е разрешено, но в по-голямата си част тези закони са в сила в Германия и до днес. Много се хора се питат: как може безсърдечните нацистки убийци да са автори на най-прогресивните закони за правата на животните? Тук трябва да се направят някои уговорки. Животните са дотолкова зависими от човека, че германските юристи ги определят като “обект на защита”, а не субект на права. В Германия и досега се говори за “защита на животните” (Tierschutz), както е правилно и според мен, вместо за “права на животните”, което е доста нелепо. Впрочем, либералите, които наложиха това с “правата” на животните, веднъж щом окепазиха каузата, през последните години я изоставиха, за да се борят за правото на хората да се мислят за животни. За разлика от модерното схващане с англофонски произход, което е да разглеждаме животните като хора, схващането на германските националсоциалисти е било обратното - те са гледали на хората като на животни, които имат вътрешновидово разнообразие, йерархия между породите и прочее. Според тях има хора като кучетата, котките и конете; има и хора като плъховете и хлебарките. Именно в тази си част тяхното мислене е неприемливо днес, но има изследвания, които потвърждават, че то се корени дълбоко в човешките инстинкти за отвращение, които пък имат важно еволюционно значение за морала.
Разглеждайки физиономиите на двукраките, които са измъчвали котки и зайчета на клипове по сто евро бройката за зоо-садистичния си онлифенс, няма как да не изпиташ отвращение. Карат те да се чудиш дали наистина няма по-низши човешки породи, или просто емпатията ни е ограничен ресурс и затова реагираме на жестокостта към животни като я изключваме и така я “спестяваме”, за да я пренасочим по-целесъобразно. Напоследък из социалните мрежи се върти един дискусионен колаж с изказването на Илон Мъск, че прекомерната емпатия е големият проблем на Западната цивилизация днес. Либералите реагират възмутено, противопоставят му Хана Аренд: емпатията отличава човека! Да, но при ограничен капацитет за емпатиране, безразборната емпатия е нехуманна. Тя трябва да се разпределя съобразно някакъв разумен критерий. Нещо повече, дори собствената ти емпатия да е неограничена (да кажем, ти си ненаситен алтруист-нимфоман), съчувствието за хора, които нямат съчувствие, косвено ще има обратен на желания резултат. Има изследвания, които категорично доказват корелацията между IQ и про-/антисоциалното поведение; между IQ и вършенето на престъпно насилие; и разпространението на жестокостта към животни сред определени етнически групи. При това положение, очевидно не би било хуманно да отделяш емпатията си за хора с 80 IQ, които идват от Субсахарска Африка и Афганистан и които могат да изнасилват деца, защото имат когнитивни пречки да изпитват емпатия.
Мой приятел във фб, чийто профил не е публичен, беше написал пост по повод на разкритото престъпление, в който го сравняваше със сериала Squid Games и изтъкваше догадката, че в тъмния уеб навярно има такива видеа и с хора (това поне е сигурно), зрелище за богати свръхинтелигентни психопати. Аз няма да се съглася с тази теза или по-скоро ще направя някои уговорки към нея, защото ми е интересна дискусията, а по телевизията никой не предложи обяснение що за хора, които гледат това. От медицинската литература се вижда, че корелацията между IQ и емпатия е точно в обратната посока. В езическия Рим, където е имало зрелища с хора и животни на арената, това е било забавлениe за утайката на обществото, която си е давала последните пари за залагания. Патрициите, които са спонсорирали тези забавления и са присъствали на тях, са го правили за власт над тълпата, но това по-скоро им е коствало престиж в очите на повечето членове на елитната каста. Дори преди да навлезе християнството и да сложи край на най-жестоките игри, за римски патриций или друг издигнат човек е било непристойно да бъде видян на такова събитие. Всеки може да си спомни, че в училище мачкаха буболечки умствено изостаналите деца. Свръхинтелигентните, особено ако са от заможни семейства, за съжаление, предимно вредяха на самите себе си.
В заключение, подкрепям увеличаването на наказанията за жестокост спрямо животни и бих искал да видя откъсване на тази тема от интерсекционалния дискурс на либералите. Но освен това, трябва най-сетне една по-сериозна, неутрална и недемократична криминология, която да осветлява научно проблемите на престъпното поведение и да се използва не само в наказателната политика на държавата, но и когато се взимат решения за образованието, медицината и имиграцията.
