За още един пробит глас

Автор: Екатерина Анева, tribune.bg

2 юни – в календара вписан като Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Ден за почит, за преклонение, за отдаване на уважение за себеотрицанието на стотици хиляди знайни и незнайни българи, дали живота си, за да бъдем днес свободна държава.

Неделя, 2 юни 2024г. – в хронограмата (разчетена с обратно броене) на ЦИК – ден седми преди извънредните парламентарни избори и изборите за европейски парламент на 9 юни (последната предизборна неделя за изборите 2 в 1). В тефтерчетата на определени „променящи“ политици – ден за евтина пропаганда в битката за още един пробит глас.

И докато за хиляди вчерашната неделя беше отредена за поход до връх Околчица, а за други разходка с цвете в ръка до най-близкия паметник на Христо Ботев или просто до паметна плоча в чест на загиналите войни за свободата  и независимостта на Родината ни, то за други това беше опит да се „промени“/подмени смисъла на една историческа, паметна дата за България.

За ППДБ геноцидът в Сребреница беше водещ за свикване на извънредно Народно събрание. Но дали трагичните събития в историята на бивша Югославия или напредването на времето за агитация бяха истинският мотив за този пореден арогантен жест от страна на метежниците от площадите през 2020г?

Нека отчетем някои факти от последните месеци: безпрецедентни скандали, ОПГ, контрабанда с намесата на имена на висши кадри в МВР (креатури на гореспоменатите политически кръгове); записи за кешове, овладяване на службите, „оправяне“ на изборите; фалшифицирани подписи, отново от страна на главни действащи лица от „променящите“ държавата; катастрофа с кола на НСО, возеща отдавна бивш премиер и настоящ съпредседател на ПП и неговия ПР, отнела живота на човек, запечатана със селфи от същия този „ПР“ на парламентарна дружинка 63*. И не на последно място – инфантилната кампания с едни билбордове на края на града…**

Дано съм изчерпала всичко, че то остават цели седем дни до края на кампанията и не зная какво още са ни подготвили драматурзите на „честния“ умнокрасивитет, за чиито тартори се изживяват промянаджийте.

Като се замислите ППДБ са шампиони по скандали и конспиративни теории записани на таблети, флашки и телефони. Ако Гинес имаха раздел за политическа глупост, то там фаворитът щеше да е безспорен.

Но да се върнем на 2 юни. Ще кажете след всичко, което видяхме и чухме, та извънредното заседание на парламента в Деня на Ботев ли „ще ни бутне“?

Честно казано мен точно това ме подразни изключително много. Подразни ме опитът за безплатен политически ПР в национален ефир чрез парламентарната трибуна. Подразни ме употребяването на болна за Балканите тема като войната в Сърбия и клането в Сребреница (нещо, което Кирил Петков не само не знае в исторически контекст, но и не разбира изначално – просто извод от наблюденията над когнитивните му умения в цялост). Подразни ме преиграването със самото насрочване на заседанието в толкова исторически специален за българите ден.

Изобщо цялата тази политическа вакханалия около изборите на 9 юни оставя доста горчив привкус. Обидно ми е като избирател, че никоя от водещите политически сили не се опитва да достигне с реални послания и с идеи за решаването на конкретни проблеми до хората, тези, които имат какво да казват са тенденциозно заглушавани. Че политиците се боричкат в строго ограничения до нива ВИП, политически тепих, без да се сещат, че тези, които ги изпращат в парламента не са просто електорат, който да ръкуваш в кампания, а това е народът на изчезваща България.

Това са хора от тъжната статистика на обезлюдените райони. Това са настоящите емигранти в собствената си страна и бъдещите икономически мигранти на света.

Това са родителите на неродените, заради политическото безхаберие и административна немощ, деца.

Това са гаснещите в мизерия, изнасилвани и грабени от маргинализираните групи наши родители, наши баби и дядовци.

Но, на силните на деня за тях не им се говори. Те не виждат геноцида в собствената им държава, но се борят за признаване на геноцида в Сребреница. Някак по-евроатлантическо звучи…

Зная, че сравнението е крайно. Но не е ли вярно? Тук т.нар. преход мина безкръвно на повърхността. Но какво стана в действителност? Не стотици, не хиляди, милион българи вече са заличени. Няма ги.

И, ако днес на билбордовете виждаме вече два силуета и един полу-призрак (който иска да броди из Европа), то след 20 години на територията на държавата ще останат само маргинални групи, скелети на някога щастливо обитавани къщи и спомени, занесени на хиляди километри някъде навън в Европа, в Азия, в САЩ, в Африка…

1300 годишна история, събрана в куфар и няколко снимки. Гневна съм! България загива…

Колко зловещо-проницателно всъщност изглеждат тези три билборда на края на държавата България, уви!

„Заспиш и сънуваш… Но какво сънуваш? — Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу.

… Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и насън да виждаш лятото на Балканския полуостров. „Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба.“

Из „Политическа зима“ на Христо Ботев

 

*по броя на депутатите в ПГ

**по филма „Три билборда на края на града“