- 22 Юни 2026
- 2015
- 0
Автор: Тома Биков, "Филтър"
Емитирането на българска възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука, се превърна в повод за напрежение. Причината е, че една от държавите, членки на еврозоната, е блокирала емитирането. По неофициална информация това е Гърция, която настоява българската азбука да се изписва само като кирилица, а не като българска, както е направено в случая. Макар и не толкова силно, колкото България, Гърция също има чувствителност към този символ, който е общо културно наследство.
Тук трябва да се направят няколко уточнения. Факт е, че Гърция има огромен принос към делото на светите братя Кирил и Методий. Двамата са високопоставени византийски аристократи. Баща им е помощник-управител на Солун, като след смъртта му двамата братя минават под попечителството на чичо си, логотета Теотист, който е главен министър, регент на император Михаил III и е сред авторите на идеята за изграждането на един от най-престижните университети в света за времето си в лицето на Магнаурската школа. Именно император Михаил III изпраща двамата братя на мисията им, а Константинополският патриарх Фотий, с когото двамата са близки, възлага подготовката на глаголицата. Правя това уточнение, защото е важно да се разбере, че мисията на св. св. Кирил и Методий е преди всичко дело на елита на Византия и е логично днешната гръцка държава, която се е самообявила за наследник на тази империя, да проявява чувствителност към тези теми.
Второто уточнение обаче е в полза на българската теза. За разлика от глаголицата, кирилицата е продукт на българската държавност. Тя е създадена в двора на българския цар Симеон Велики в Преслав от част от учениците на светите братя. Трябва да се отбележи, че подобно на св. св. Кирил и Методий, цар Симеон също е завършил Магнаурската школа и е един от най-образованите средновековни владетели в Европа. По същество кирилицата, а не глаголицата, е българската азбука, която по-късно бива възприета от други народи. Тя наподобява и е повлияна както от глаголицата, така и от гръцката азбука, но е създадена с конкретната цел да приобщи ефективно българите към християнския свят и византийската цивилизация. Може би и затова е наречена „кирилица“ в чест на св. Кирил, който, както казахме и по-горе, е изцяло продукт на високата византийска култура и политика. Това показва, че отношенията в Средновековието са били далеч от национализма и основния идентичностен фактор е била религията. Буквите са били само път към нея. Оттогава до днес религията на българи и гърци е една и съща и това е факт както благодарение на делото на светите братя и византийския император Михаил III (не е случайно, че след покръстването си цар Борис приема името Михаил), така и на учениците на св. св. Кирил и Методий и българските царе Борис I, Симеон Велики и Петър I.
Символните спорове между българи и гърци идват при пораждането на национализма в края на XVIII и началото на XIX в. Пионер на национализма в православното пространство на Османската империя е гръцкият фактор. Първоначално национализмът, който е подражание на западното движение от това време, се поражда в елита на гръцката общност, който е съсредоточен във фанариотската прослойка. Първичната му форма е религиозна и цели да превърне Църквата в инструмент за етническа асимилация. Това поражда реакция сред останалите православни християни на Балканите, включително и сред българите, които на тази база също формират своите национализми през следващите десетилетия. Отделянето на гръцките националисти от Църквата се случва под влиянието на Западното просвещение, което идолизира елинската култура и привижда в гърците наследници на Елада. Облекли тази антична дреха, първоначално гръцките националисти воюват яростно с византийското културно наследство, като тезата им е, че са елини, които са били поробени от една изостанала империя, която никога не е била тяхна. В края на XVIII век един от първите гръцки националисти, Адамантиос Кораис, пише, че византийците са потисници на гърците, защото са довели гръцката нация до варварство. Оттам идва и фразата „византийско робство“. Парадоксално, но тя не е българско, а гръцко изобретение.
Движението на българската борба за църковна независимост повтаря гръцкото национално обособяване, като също се нахвърля върху византийското наследство, но не пропуска и Българското средновековие. Докато Раковски и Каравелов обвиняват Византия за развращаването на средновековната българска държава и нейния елит, то Ботев обявява, че средновековната българска история и особено времето на цар Симеон Велики са „нашата гнусава преминала история“. Това е конюнктурна ситуация, в която наследниците на византийския елит в лицето на фанариотите са позиционирани като враг и чрез тяхното отхвърляне символно е отхвърлено цялото византийско, а оттам и цялото средновековно наследство. Интересно е, че със създаването на националната доктрина на съвременна Гърция в лицето на Мегали идея не биват припознати границите на древна Елада, а границите на Византия. Така в края на XIX и началото на XX век гръцката теза по отношение на византийското наследство омеква и то е припознато от съвременната гръцка държава. Българският национализъм пък омеква по отношение на средновековната българска държава, но остава непреклонен пред Византия и наред с Османската империя, я превръща в обобщение на вечния враг. Следват няколко войни, в които българи и гърци се бият едни срещу други, и Студена война, в която двете държави се намират в различни геополитически зони. Това само наслагва противоречия и липса на общуване.
Този период беше прекратен с членството на двете държави в ЕС, където благодарение на Шенген и еврозоната между тях няма нито физически, нито културни, нито финансово-търговски граници.
Така стигаме до днешния ден, в който българи и гърци не могат да се разберат чие наследство е кирилицата. Ако гръцкият грях е, че Гърция е обсебила цялото византийско наследство, то българският е, че сме отрекли собственото си участие в тази цивилизация. През по-голямата част от Средновековието България е самостоятелна държава и нерядко воюва с Източната римска империя (това е оригиналното име на Византия), но в същото време чрез религията, писмеността, културата и държавното си устройство е част от византийското цивилизационно пространство. Убеден съм, че ако в общуването помежду си и в отношението си към историята българи и гърци заменят националния подход с цивилизационен, то голяма част от споровете ще отпаднат. В това число и спорът за монетата от 2 евро.
Източник: filternews.bg
