- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 30 Яну 2024
- 4465
- 23
Само в рамките на четири дни научихме, че Министерство на финансите иска от търговските банки справка какви такси събират по основните услуги, които предлагат, а правителството планира да направи българското висше образование напълно безплатно, като поеме таксите за обучение, плащани във всички образователни степени – от професионален бакалавър до доктор.
Резонните въпроси – за какво му е на Министерство на финансите да следи банките и да им държи сметка за теми, които са в ресора на регулатора – Българска народна банка, както и какво точно си мисли, че постига правителството като девалвира напълно висшето образование, продължават да са актуални. Но освен да са актуални, те бледнеят пред очерталата се голяма цел, в името на която се предприемат мерките. Това е последния напън да влезем в еврозоната догодина, като си мислим, че ограничавайки периферни компоненти на потребителската кошница, ще променим нещо.
Базовата инфлация, т.нар. core inflation зависи от хранителните продукти и енергийните разходи. Те заемат основна позиция в потребителската кошница. Правителството си мисли, че като намали административно цените на друг компонент, какъвто е образованието, ще свие инфлацията. Тук от образование, там от банкови такси и стискаме палци а докараме до такова неизпълнение на критерия, което да може да се опрости с изключение по хърватския модел.
От банковия сектор се оплакаха, че са изложени на натиск да събират по-ниски такси от клиентите си, най-вече домакинствата, а в замяна да компенсират пропуснатите приходи с повишаване на лихвите. Това според правителството ще помогне за ограничаване на потреблението и свиване на инфлацията. Как обаче калибрираш новите лихви по начин, който да вземе само толкова, колкото оставяш на един клиент и да облечеш индивидуалните решения за милиони клиенти в една единствена формула, която не крещи: „Дискриминация“, нито банките, нито павителството знаят.
Още по-сериозен е и проблемът с отпадането на таксите във висшето образование. Не, това не е решение за висшето образование. Не е подобряване достъпността, до него и със сигурност ще влоши учебния процес. Ще кара преподавателите да претупват. Ще деморализира несигурните студенти и ще отврати най-съвестните и амбициозните. Мярката е точно 180-градусов завой на политиката, която премиерът Денков вече няколко години, включително и като образователен министър опитва да прокара – а именно да редуцира университетите и висшите училища и университетите, като остави излишните (по неговите критерии) да фалират, или да се сливат с други. В тази статия не коментирам дали мярката на Денков е правилна, или грешна, а че днес изведнъж се е събудил и е решил да предприеме действия точно в обратната посока.
В новите условия университетите най-вероятно ще си решат проблема с незапълнените бройки, които остават всяка година. По-малките висши училища в по-голяма степен, и по-големите университети в по-малка, но допълнителен ресурс ще има за всички. При зрелостниците и ще се отива и ще им се съобщава, че за тях не е нужно да плащат каквото и да било, всичко е за сметка на държавата, а те могат да запишат ей така, да пробват и нищо не ги спира да се откажат, когато решат.
Колкото по-малък е един университет, или висше училище, толкова по-лесно ще му е да си реши проблема с незапълнените бройки. Има училища, които ежегодно оперират с над 20% и дори над 30% процента незапълнени бройки. Сега, с малко по-адекватна комуникация, те ще могат спокойно да си запълнят целия прием с неориентирани и немотивирани момичета и момчета, които нито имат подготовката за студенти, нито смятат да учат, а още по-малко и да завършват. Режимите за взимане на изпити обаче и сега са такива, че позволяват и на най-незаинтересованите без да се наруши нито една процедура да изкарат цяла година, а с подбутване може дори да продължат да следват и в горните курсове.
Обезценяването на висшето образование ще демотивира младите да учат. Във възраст, в която наблюдават дигитална революция, отмиране на работни места, промотиране на бездарни синове и дъщери в шоубизнеса, спорта, политиката и медиите, завършващите, които така или иначе не са сигурни за бъдещето и са деморализирани от реалността, ще спрат да ценят и образованието, което получават, просто защото им се дава безплатно. И като си дадат сметка, че едва ли не само с явяване на изпити и обща култура, ще изкласят, защото самите университети имат стимул да ги поддържат в редиците си до завършване, дори съвестните ще се запитат защо да се напъват и да извличат максимума от познания и умения, които иначе биха усвоили.
Абсолютно сигурно, че мярката е по-голям подарък за университетите, отколкото за студентите. Тя противоречи на водената до момента политика и причината е надделяващ интерес извън образователната система. Това е еврозоната и отчаяните напъни да влезем в нея още от януари догодина.
План В
Още през септември писах, че България няма да може да се възползва от изключението, което позволи на Хърватска да приеме еврото в непълно изпълнение на инфлационния критерий. След месеци, в които ни се поднасяше тезата, че искаме изключение от правилата, преди дни премиерът Денков започна да подготвя народа, че 1 януари 2025 година не е сакрална дата и може да се окаже просто поредната Нова година, но без да сменим лева с евро.
В момента наблюдаваме отчаян опит все пак да се вместим в датата 1.1.2025, но и комуникационна стратегия по подготовка на обществото за лоша новина. Да, ако не влезем в еврозоната след 11 месеца няма да настъпи краят на света. Няма дори и да бъде страшно. Проблем ще бъде единствено за управляващите, които ни убеждават, че управлението им си струва, понеже ще ни отведат до валутния съюз. И ако това не се случи, скандалите с апартаменти и безбройните политически компромиси ще накарат публиката да се запита „трябваше ли да им се доверяваме“. Банковият сектор, не БНБ, а частните банки, вече смениха тона си и показват, че вербалната им подкрепа за коалицията сглобка приключва. Критичните изказвания за политическата и бизнес среда, примесени с мрачни прогнози от представители на банковия сектор показват, че те вече са снели доверието си от сглобката. Да, те искат в еврозоната, но са реалисти, че това не се случва. Платили за за пренастройване на информационните си системи, превалутиране на банковите сметки и всичко това да се окаже за цел с неопределен бъдещ хоризонт на изпълнение, е неприемливо.
В отговор на това недоволството правителството пуска дежурните анализатори да обясняват колко е лоша Българска народна банка, че не ограничава кредитирането, понеже то било генератор на инфлация. А в същото време същите псевдоексперти на повикване ни обясняват, че в еврозоната лихвите ще паднат и кредитирането ще се улесни и отричат, че ще има инфлация като приемем еврото. Само през декември в банките са постъпили над два милиарда лева под формата на влогове. Това показва, че не кредитирането, а доходите, които ги има, създават търсене и инфлация, а най-много за повишаване на доходите влияе правителствената политика на харчове и нормативни повишения.
Поскъпват потребителските кредити, защото са вързани все повече към индекси като EURIBOR, докато лихвите по ипотеките остават ниски, защото те са върху реалната цена на ресурса, а той е близо до нула. Това се подминава от експертите на повикване, както се подминава и факта, че ако в момента бяхме в еврозоната ипотеките щяха да поскъпнат, а потребителските заеми силно да намалеят. При положение, че ЕЦБ е определила банките да получават безрискова лихва от 4% при влагане на средствата си именно в централната банка, те ще искат поне малко над 4% лихва по ипотеките и значително повече за по-рисковите потребителски заеми. Тази реалност вече измъчва германската икономика, както и цялата еврозона, но и тази реалност се крие от публиката.
Управителят на БНБ Димитър Радев обаче видимо падна в капана на правителството и с последните си изказвания, че може да заложат критерии за надеждност на кредитополучателите (все едно банките си нямат такива) само подхвана песента, без да знае, че в последните куплети винта за пропадналия евронапън се приписва на БНБ.
