- Автор: Гласове
- 27 Март 2024
- 5808
- 25
Автор: Тончо Краевски, Фейсбук Следвайте "Гласове" в Телеграм
Демократичната общност става сега жертва на собствената си конституционна реформа, защото я направи прибързано и конюнктурно. Именно институтът на служебните кабинети свали ГЕРБ и даде на опозицията възможност да ги измести от управлението, защото служебното правителство е замислено като коректив на парламентарното правителство, когато няма работещо мнозинство. После същите хора се скараха с президента и редактираха Конституцията така, че ситуацията от 2021 г. да не може да се повтори, с което върнаха Борисов в силната позиция, защото при пропорционална избирателна система, разбира се че най-голямата партия ще има председател на НС и ръководители на повечето органи, изброени в чл. 99.
Сега остава Конституционният съд да отмени (след изборите) промените в основния закон в частта за правомощията на президента (дано) и с това ще се върнем и политически, и юридически в 2021г. Конституционният ред, като всяка сложна система, има скрити механизми да се защитава, които са неразбираеми дори за самите юристи. Иронията е, че само промяна в избирателната система, като тази предложена в референдума на Слави, която въвежда мажоритарен избор, можеше да отстрани ГЕРБ от доминантната им позиция в парламента, тъй като само коалиции “всички срещу ГЕРБ” в повечето избирателни райони през 2021-2022 можеха да заличат партията с най-голям относителен дял от гласовете. Разбира се, мнозинство за такава промяна, в един пропорционално избран парламент, почти няма как да се сформира; отново, конституционният ред е по-устойчив, отколкото изглежда.
Всичко идва от погрешната фиксация на демократична общност върху съдебната система. Идеологията им се свежда до неправилната презумпция, че ако съдебното устройство е добро, от там ще се оправи и политическото управление, то ще стане по-малко корумпирано, ще има checks and balances и т.н. Напротив, оказва се точно обратното: добре работещата политическа система е условие и гарант за работеща съдебна система. Ако устройството на съдебната власт се променя постоянно от политиците (промениха го пет пъти за двайсет години), ако се откриват и закриват извънредни (“специализирани”) съдилища и прокуратури (които впрочем също са забранени от Конституцията, но ние ги въведохме по европейски акъл), разбира се че системата няма да може да работи добре и да бъде независима. Това са прости неща за осмисляне, не се изисква даже юридическо образование да ги видиш. За да проработи съдебната власт, тя трябва да бъде оставена на мира, а за да бъде оставена на мира, трябва да работи добре политическата власт, а за да работи тя, политическите партии и парламентът трябва просто да спазват Конституцията, когато взаимодействат помежду си и нищо повече. Това означава първо да не правят “ротации”, “сглобки” и други инфантилни опити да се заобикаля конституционната логика на формирането на управление, но най-главно да се откажат да използват съдебната власт едни срещу други, така както в един момент от историята са се отказали да използват политическите убийства като средство за взимане и държане на властта. Изобщо, като се изкорени това “fuck you, dad” отношение към правилата, сякаш те са сложени там, за да ни пречат, а не за да ни предпазват. Но това става само чрез еволюцията на обществените обичаи, което е и единственият начин да се промени качествено конституционния ред. Всякакви други промени са обречени и скъпоструващи за всички, но най-вече за онези, които ги прокарват.
Ирония е, че именно най-големите радетели за върховенство на правото днес се водят от грешното убеждение, че правото не е нищо повече от хартията, на която са написани законите и че то може да се редактира според конюнктурата. Според тях правото е политическа фикция, в която е добре да вярват само простосмъртните граждани, докато политиците като тях са свободни от правото, понеже са посветени в циничната тайна, че то не съществува наистина. Само че то си съществува, а те са твърде заети да се преструват, че вярват в него и затова не могат да го видят наистина. Нещо като садукеите, които вярвали в Месията и го чакали, но когато дошъл Христос, го разпънали на кръст, защото на тях не им е потребен Той, потребно им е чакането. Така и със съдебната реформа. Управляват ни хора, които сериозно смятат, че спазването на конституционния ред е въпрос на морален избор от тяхна страна (да бъдат почтени), а то е въпрос на практически разум; мислят, че да спазваш обичаите е нещо поначало неизгодно, а е точно обратното, по-скъпо струва да не ги спазваш. : )
