- Автор: Габриеле Нисим*
- 10 Sep 2020
- 473
- 7
По-голямото момиче от популярната снимка на Димитър Пешев с двете му племеннички, направена през април 1943 г. в София, е Калудка Кираджиева, която наскоро си отива от този свят. Малцина знаят каква смелост се е искала от нея, за да опази документите на своя чичо, обявен за "враг на народа". За нея си спомня Габриеле Нисим в тази кратка възпоменателна бележка, предоставена за "Гласове" от правнучката на Димитър Пешев - Мина Балабанова.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50039_psbkFwh6gyrKcv17T5YswHWMVNmzPS.jpg" style="height:371px; width:576px" /></p>
<p><em>Димитър Пешев с племенничките си Калудка и Кичка Снимка: </em><em>Личен архив на К. Кираджиева</em></p>
<p> </p>
<p>Тези дни ни напусна Калудка Кираджиева, племенница на Димитър Пешев. Заедно със сестра си Кичка години наред тя се грижеше за подпредседателя на българския парламент - голямата личност с най-съществен принос за спасяването на българските евреи, който въпреки всичко бе осъден от комунистическия режим като антисемит и враг на народа.</p>
<p>Нека припомня накратко съдбата на Димитър Пешев. От 43-мата депутати, които през 1943 г., следвайки Пешев, заявяват позиция в полза на евреите чрез издаване на политически документ, 20 биват осъдени на смърт, 6 на доживотен затвор, 8 на 15 години затвор, а други 4 души - на 5 години, от комунистическите трибунали.</p>
<p>Пешев успява да избегне смъртното наказание като чудо, благодарение на смелостта на адвоката му, който е от еврейски произход, Йосиф Нисим Джашаров, но все пак бива осъден да излежи 15 години в затвора с принудителен труд, като и цялото му имущество бива иззето.</p>
<p>Когато заместник-председателят на парламента бива освободен, той е смятан от режима за политически престъпник и му е забранено да заема каквито и да било позиции в обществото.</p>
<p>Единствените хора, които му носят известно облекчение, са двете му племенници, които живеят с него в същия дом в София на ул. „Неофит Рилски“ до смъртта му на 21 февруари 1973 г.</p>
<p>Калудка многократно се доказва като изключително смела жена. В мрачните години на комунизма тя не се е интересува от собствената си репутация - за това, че е племенница на известния "враг на социализма", тъкмо обратното, много усърдно и усилено тя работи, за да направи живота на изолирания си чичо по-малко труден.</p>
<p>Когато Пешев пише дневниците си и описва спасяването на евреите и ужасните години на сталинските процеси и преследвания в България, Калудка успява да крие в един шкаф всички тези скъпоценни документи, така че един ден в бъдещето чичо й да може да бъде реабилитиран.</p>
<p>По онова време всеки, който е бил заловен да пази компрометиращи материали, поемал сериозен риск да направи живота си изключително труден, но Калудка заедно със сестра си никога не се поколеба. Най- важно за нея остава единствено да успее да съхрани ценните материали.</p>
<p>Когато се запознах с Калудка в София през 1995 г., аз бях първият човек, на когото тя показа тези материали, които след това послужиха като най-важния източник за написването на книгата ми „Човекът, който спря Хитлер“ (L’uomo che fermò Hitler).</p>
<p>След тържественото заседание на българския парламент през 1998 г., когато за първи път бе почетена фигурата на Димитър Пешев, както и публикуването на специалното издание на книгата ми както за България, така и за света, Калудка се превърна в активен свидетел на паметта на чичо си.</p>
<p>Тя пътува до Италия, за да вземе участие в телевизионното предаване <em>Костанцо, </em>където разказа историята на чичо си, оставяйки силен отпечатък у зрителите и публиката. Малко след това тя ми представи и музея на Димитър Пешев в Кюстендил; като междувременно усилено работи за създаването на фондацията на името на Пешев в България, която всяка година награждава най-добрите журналисти, работещи в областта на правата на човека. Пренебрегвайки възрастта си, тя пътува до Милано, където засади дърво в името на чичо си в градината на Праведните; тя пътува и до Яфа в Израел, където в квартала, заселен от хиляди български евреи след войната, откри паметник и фонтан, посветен на човека, който е направил тяхното оцеляване реалност.</p>
<p>Калудка винаги е била изключотелно (пак ще повторя) смела, дори и в годините след 2001 г., когато в България на власт идва синът на цар Борис Трети - Симеон.<br />
През годината на своето управление монархическата група и свързани с нея се опитваха да оставят ролята на Пешев в спасяването на евреите на заден план, описвайки я като второстепенна, подхранвайки неверния мит, според който Борис Трети се явява герой. В действителност обаче царят е отговорен не само за расовите закони и депортацията на евреите от Тракия и Македония, но също така е работил лично да премахне Пешев от поста му на заместник-председател на Народното събрание след неговото активно политическо ангажиране в подкрепа на евреите.</p>
<p>Калудка никога не се преклони пред тази историческа манипулация и никога не се остави да бъде подведена от изказванията на царския син, на който би допаднало тя да подкрепи неговата позиция и да потвърди величието на Борис Трети, като по този начин политически да използва Пешев в полза на монархията.</p>
<p>Тя не престана да съхранява и защитава истината около фигурата на чичо си със същата решимост и непоколебимост, с които се е грижила за него по време на времената на жестоки гонения.</p>
<p>Тя ще ми липсва!</p>
<p><em>*Габриеле Нисим е италиански журналист, есеист и историк. Нисим е роден през 1950 г. в Милано. През 1982 г. основава сп. “Осмият ден”, посветено на дисидентството в страните от Източна Европа. Реализира редица документални филми за телевизионните канали: италианския “Канале чинкуе” и швейцарския “Звицера италиана”, засягащи проблемите на посткомунизма и положението на евреите в бившите социалистически страни. Сътрудничи във вестниците “Мондо”, “Ил Джорнале” и “Кориере дела Сера”.</em></p>
<p><a href="http://en.gariwo.net/editorials/kaludka-the-brave-woman-who-kept-the-memory-of-peshev-alive-12515.html">http://en.gariwo.net/editorials/kaludka-the-brave-woman-who-kept-the-memory-of-peshev-alive-12515.html</a></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
