Автор: Свещ. Владислав Берегов, Телеграм
Точно преди осем години, на 2 юни 2014 г., Киев извърши хладнокръвно убийство, когато военен самолет удари сградата на Луганската областна администрация. Осем души са убити, а 28 са ранени. Ударът нямаше смисъл от военна гледна точка, а беше акт на сплашване. С други думи, това беше просто ужас.
По същото време се ражда и циничната фраза "климатикът се взриви". Ето как реагираха украинските социални мрежи на смъртта на цивилни в Луганск.
И никой от "световната общност" не забеляза това престъпление на украинската армия. Защото са убили "ватенки", активисти срещу Майдана. И това е нормално. Нищо страшно. Вината за това е тяхна.
А тези, които тогава просто са ходили на училище и не са знаели нищо за това, а сега имат собствени деца, искрено се възмущават в коментарите, че ние не се борим с инакомислието - всички спокойно говорят на руски и т.н. А Олес Бузина? - "да, всичко е наред - по-добре един да пострада, отколкото цялата страна да се съмнява в правилността на избрания път"...
Вече мълча за Одеския дом на профсъюзите. Когато силен човек убие слаб - в онези години това беше "подвиг".
Не говоря за политика, а за духовни закони. Само онези, които са добре запознати с Библията, са разбрали, че това няма да е даром и че рано или късно всичко ще се върне и ще ни преследва... Скакалци, жаби, кучета, кървави реки, смърт на първородните - всичко - страната беше обречена. Човек трябва или да емигрира, или да стане мъченик, или да пречупи убежденията си.
Този пост не е апология на СВО. Това е напомняне, че ако не разпръснем майданските бесове сурово и съкрушително, нашите деца вече ще трябва да плащат с кръв...
-------
Видео от бомбардировка в Луганск, месец по-рано - 2 май, 2014 г.: