- 28 Фев 2025
- 6075
- 27
Автор: Габриел Елефтериу, Brussels signal
Най-шокиращите политически събития се разиграха на 26 февруари в Букурещ, където водещият кандидат за президентските избори в Румъния, Калин Джорджеску , беше задържан от полицията на улицата посред бял ден и отведен за „разпит“. В истински автократичен стил това се случи точно преди той официално да подаде своята кандидатура за участие в изборната надпревара. Също така, беше разпоредено провеждането на голям брой полицейски акции срещу членове на предизборния му екип и други негови политически сътрудници.
Предистория
Официално всичко това е свързано с разследване на главния прокурор относно първата президентска кампания на г-н Георгеску през декември миналата година. Той излезе от относителна неизвестност, за да спечели първия тур, проведен на 24 ноември, с убедителна преднина. Този резултат беше потвърден от Конституционния съд, а г-н Георгеску се очакваше да спечели балотажа на 8 декември с огромно мнозинство.
Като независима, антисистемна и националистическа фигура, внезапният възход на Джорджеску разтърси румънската политика. Победата му на първия тур, подпомогната от силно присъствие в TikTok, веднага беше приписана на „руска намеса“. Както обаче обясни Brussels Signal по онова време, именно посланието на неговата кампания, а не гледанията в TikTok, изненадаха скучните, традиционни кампании на дълбоко дискредитираната политическа класа и изстреляха Джорджеску на върха. Всъщност неговите показатели в социалните мрежи бяха по-слаби от тези на съперниците му.
Въпреки това, резултатът беше счетен за „неприемлив“ от румънския елит, който беше изправен пред перспективата да загуби президентството от аутсайдер, изразявал скептицизъм към ЕС и предпочитание за мир в Украйна. Държавните разузнавателни агенции бързо произведоха „съмнително досие“ с фалшива информация (анализирано подробно от Brussels Signal), което – без никакви доказателства – твърдеше, че победата на Георгеску на първия тур е резултат от намесата на „държавен актьор“ (т.е. Русия).
Администрацията на Байдън, която тогава беше в последните си дни, подкрепи тази напълно недоказана теория, а ЕС също тихомълком се съгласи с румънското правителство (по-късно Тиери Бретон каза на глас „тихата част“). С този международен политически гръб страната премина към следващата стъпка – Конституционният съд на Румъния анулира целия президентски изборен процес, докато гласуването за втория тур вече беше в ход.
И до днес не са представени никакви конкретни доказателства за руска намеса, която да е повлияла на изборите. Разказът оттогава се е променил – вместо това се твърди, че Джорджеску е „негоден“ да бъде президент, защото възгледите му не съвпадат с тези на елита по въпроси като ЕС, Украйна и редица други теми. Пренасрочване на президентските избори беше определено за май тази година. Междувременно, основният въпрос в румънската политика от анулирането на изборите през декември е дали на Джорджеску ще бъде „позволено“ отново да се кандидатира.
Ако това шокира демократичните възприятия на западните читатели, не би трябвало: същият румънски Конституционен съд вече беше забранил на друг „крайно десен“ румънски политик (и член на Европейския парламент) да се кандидатира за първоначалните президентски избори миналата година, поради неговите „убеждения“, които съдът счете за недостатъчно „демократични“. Дори Politico нарече това решение „в стил Путин“.
Не става въпрос за „закона“
Дори събитията в Румъния преди 26 февруари – и особено анулирането на изборите през декември – бяха повече от достатъчни, за да докажат, че демокрацията в тази злощастна страна е унищожена. Анулирането на свободни избори само защото „грешният“ човек е на път да спечели, без да се предоставят доказателства в подкрепа на обвиненията, довели до тази крайна мярка, е безпрецедентен акт в историята на демократичните западни нации, към които Румъния някога така ревностно се стремеше да принадлежи. Това е нещо, което може да се случи в бананови републики в Третия свят – но не и в държава, членуваща в ЕС и НАТО. Тогава защо беше направено?
Основното обяснение е, че президентството на Джорджеску би било катастрофално за дълбоко корумпираната румънска политическа класа. Както е добре известно в страната, румънската политическа система е изградена върху изнудване и до голяма степен се управлява с „помощта“ на разузнавателните служби – наследници на бруталната комунистическа Секуритате – които разполагат с различни компрометиращи „досиета“. Тайните служби са дълбоко вплетени в политиката и съдебната система и действат като арбитри на политическата игра.
Отразявайки критичната роля на тези служби в „управлението“ на страната, заслужава да се отбележи, че бюджетът на SRI (румънската служба за вътрешно разузнаване) е третият по големина в НАТО (€1.1 милиарда), след ФБР и MI5, и е по-голям от тези на съответните френски, германски и италиански агенции, взети заедно.
И ето къде е проблемът. Според конституцията и чрез Националния съвет за сигурност, който той председателства, президентът има пълен достъп, надзор и фактически контрол върху разузнавателните служби на Румъния. Предотвратяването на президентството на Джорджеску следователно е въпрос на оцеляване за цялата политическа класа – по същия начин, по който идването на Доналд Тръмп на власт в САЩ сега води до прочистване на дълбоката държава.
Фатална геополитическа грешка
Ако имаше сериозни доказателства срещу Джорджеску лично или за „руска намеса“, те вече щяха да са представени. Независимо какви обвинения ще повдигнат румънските прокурори срещу него – а първоначалните са слаби и непреки – това трудно може да бъде представено като нещо различно от политически мотивирано сплашване и задържане на кандидат за президент с цел изключването му от надпреварата. И то надпревара, в която Джорджеску е фаворит за убедителна победа.
Най-важното от гледна точка на националните интереси на Румъния е геополитическият сигнал, който румънското правителство изпраща. Задържането на Джорджеску – което скоро може да бъде последвано от официален арест – е безпрецедентен акт на предизвикателство към Съединените щати, които доскоро бяха основният стратегически партньор и гарант за сигурността на Румъния.
Самият вицепрезидент на САЩ, Джей Ди Ванс, използва речта си в Мюнхен, за да критикува анулирането на изборите през декември и фактически да отхвърли румънското правителствено твърдение за „руско влияние“. Илон Мъск също многократно осъди недемократичното анулиране на вота на румънския народ.
Румъния обаче реши да натисне „ядрения бутон“ и да удвои усилията си за елиминирането на Джорджеску.
Този демонстративен отказ да се подчини на ясен политически сигнал от Съединените щати представлява не по-малко от мащабно геополитическо решение на Румъния да избере Европа пред САЩ. Това се случва в контекста на ускорения разпад на евроатлантическите отношения по въпроса за мира в Украйна и преговорите между САЩ и Русия, от които европейците засега са изключени.
В Румъния, както и в много други европейски страни, в момента цари голяма тревога относно сигурността на Източна Европа, ако – както изглежда вероятно – САЩ намалят ролята си в НАТО и в региона. Но изобщо не е ясно какво точно би означавало това.
Междувременно румънският политически елит, който традиционно подкрепя ЕС и НАТО, споделя широко разпространената паника в Европа относно политиките на администрацията на Тръмп, както и враждебността към новия Белия дом. Всъщност мнозина в Румъния, следвайки европейските си партньори, започват да гледат на Америка на Тръмп като на своеобразен „враг“.
Това изглежда е създало политическата нагласа за немислимото – че може би вече няма кой знае какво за губене след разпалването на гнева на САЩ, тъй като американците така или иначе си тръгват. Изглежда, че сега може да се поеме риск с отношенията със САЩ, за да се постигне жизненоважната цел – неутрализирането на Джорджеску и запазването на Румъния в „сигурните ръце“ на стария политически елит.
Американската реакция на днешните събития вероятно няма да бъде положителна. Вече има съобщения в някои среди, че въпросът за изтеглянето на войски и оборудване на НАТО от източноевропейските държави членки – искане, което Русия включи в своите предвоенни условия през 2021 г. – вероятно ще бъде част от текущите преговори между САЩ и Русия. В случая на Румъния това би означавало най-вече изтегляне на американските военни сили и оборудване, включително противоракетната отбранителна система Aegis Ashore в Девеселу и авиобазата MK заедно с разположените там американски войски.
Това би било катастрофа за сигурността на Румъния и би оставило страната изложена на директен руски политико-военен натиск в бъдеще.
И въпреки това, точно когато тези ключови въпроси се договарят между САЩ и Русия, в най-критичния момент за румънската национална сигурност от Студената война насам, когато единственият приоритет на румънската държава би трябвало да бъде лобирането пред Вашингтон и осигуряването на пълна американска подкрепа за отбраната на страната – какво решава да направи румънското политическо ръководство? То решава да предизвика САЩ, да обиди американската представа за демокрация, ясно заявена от вицепрезидента, и да демонстрира пред целия свят антидемократичния си завой.
Всичко това само ще улесни САЩ да разменят румънските интереси в рамките на реалполитическо споразумение с Русия, ако се стигне до такова. Единственият истински победител от този хаос може да бъде Владимир Путин, който вече използва първоначалното анулиране на изборите през декември като доказателство за „лицемерието“ на Запада (според руската реторика) относно неговата привързаност към демократичните ценности.
Сега, като директно предизвиква САЩ със задържането на Джорджеску, Румъния само затвърждава своята грешка и прави още по-лесно за Вашингтон да я изостави. Колко глупаво.
Източник: Brussels signal
Превод: "Гласове"
