Автор: Петър Николов, Фейсбук
В момента наблюдаваме в реално време, как ДБ правят поредното ала-бала със собствените си избиратели, с цел да им изградят поредната фашлива реалност.
Нека започнем с фактите: след изборите ДБ казаха, че биха участвали в управление само ако ДПС-НН остане в изолация и се забрани на ВСС да избира главен прокурор преди попълването на състава си. Около тези две условия ГЕРБ-СДС, ДБ, БСП и ИТН постигнаха консенсус. Остана единствено да се реши кой да е министър-председател. ГЕРБ-СДС очаквано номинира лидера си Бойко Борисов; БСП не каза нищо; ИТН каза, че не може да подкрепи Борисов; а ДБ, че иска равноотдалечен премиер. Логичният компромис от двете страни беше ГЕРБ-СДС да оттегли Борисов, а останалите да се съгласят на друга политическа фигура от победилата убедително на изборите политическа сила. Около това и конкретно около кандидатурата на Росен Желязков, се обединиха ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН. ДБ обаче казаха, че няма да отстъпят и искат премиер, който не е свързан с ГЕРБ. Тогава партиите казаха, че ще продължат да преговарят без ДБ, а ако те решат, че приемат Желязков, винаги могат да се върнат в разговора. ДБ обаче така и не го сториха.
Това е всичко. В резултат ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН предложиха кабинет на малцинството, който стъпва върху изработеното заедно с ДБ споразумение, но е начело с неприемливия за ДБ премиер Желязков. Веднага след избора му, Борисов изказа съжаление, че ДБ не са се включили и каза, че вратата за тях винаги ще е отворена. От ДБ пък му отговориха, че ще затворят вратата с ритник.
Обаче… от два дни основните лица на ДБ почнаха да обясняват как проблемът не бил Росен Желязков, а това че споразумението било редактирано! Отначало го казаха неуверено, като видяха че минават метър — по-шумно. Вече почти си вярват.
Защо пиша всичко това? Защото за пореден път ДБ направиха тежка стратегическа грешка. И е хубаво като почнат да плащат цената за нея, да не се изсулят като мокра връв от отговорността.
В какво се състои грешката? България е страна с парламентарно управление и избирателна система, която предполага присъствие в Народното събрание на поне 7-8 партии, с други думи — задължителна коалиция за да има правителство. Е, ДБ твърдят, че не биха направили коалиция нито с ДПС-НН, нито с Възраждане, което означава че или трябва да са с ГЕРБ-СДС, или във вечна опозиция. Не просто отказът да подкрепят кабинета, а просташкото държане и глупостите с ритниците ги обричат точно на това — вечна опозиция.
Втората стратегическа грешка на ДБ беше, че пропуснаха идеалния момент да се разделят с ПП. Това е политическа сила с нулева политическа култура и нулеви инстинкти за самосъхранение. Става въпрос за патологични лъжци и шарлатани, които веднъж разкрити от обществото, могат и ще продължат единствено да падат. Коалицията с тях е смъртоносна и ДБ много добре го знаят, но въпреки това продължават да съществуват като техен безгласен придатък.
Това са двете стратегически грешки, които лидерството на ДБ направи и за които ще си плаща следващите поне 5-6 години.
Те са от същия мащаб като решението на СДС да остане в опозиция на НДСВ през 2001 г., като решението на ДСБ да мине в опозиция на първия кабинет на Бойко Борисов през 2011 г., като решението на Радан Кънев да счупи коалицията с ГЕРБ през 2015 г. и като решението на ПП-ДБ да счупи “сглобката” през 2024 г. Във всеки от тези случаи, стратегически грешното решение е било взето заради откровена глупост и дребнотемие (примерно: “Ники трябва да пътува”), но впоследствие вместо провалилите се лидери да понесат отговорност, са се опитали да го защитят с измислени мантри за фундаментални политически различия, непосилна борба със задкулисието, мафията и пр. Резултатът е фактическата и трайна маргинализация, на една иначе смислена и полезна политическа общност. Толкоз.