"Ню Йоркър": Какво иска Бени Ганц за Израел?

Автор: Рут Маргалит, New Yorker

Когато Бени Ганц напусна извънредния военновременен кабинет на Израел на 9 юни, той го направи със скандал. Той и двама негови колеги от центристката "Партия на националното единство" се присъединиха към правителството на Бенямин Нетаняху веднага след водените от Хамас атаки на 7 октомври, „въпреки че знаехме, че правителството е лошо“, каза Ганц. „Направихме го точно, защото знаехме, че правителството е лошо.“

„Народът на Израел, военните, командирите, семействата на убитите, жертвите и заложниците се нуждаеха от единство и подкрепа, както се нуждаеха от въздух, за да дишат“, продължи разсъжденията си Ганц. Но единството беше краткотрайно. В правителството на Нетаняху, каза той, „съдбоносните стратегически решения се посрещат с колебание и отлагане поради политически съображения“. Нахвърляйки се върху обявената от премиера цел за „тотална победа“ срещу Хамас, Ганц заяви, че „Нетаняху ни пречи да напреднем към истинската победа“. В резултат на това, каза той, „напускаме извънредното правителство днес с тежко, но съхранено сърце“.

Решението на Ганц не изненада никого в Израел. Миналия месец той даде ултиматум, че ако Нетаняху не успее да изложи конкретен план за бъдещето на Газа, той ще напусне правителството. Той се беше раздразнил от Нетаняху, че се споразумя за едно нещо във военновременния кабинет, а след това направи обратното поради натиск от крайнодесните си коалиционни партньори, каза Ганц пред израелския Канал 12 миналата седмица. Кабинетът беше формулирал поетапно предложение, което предвиждаше освобождаването на тридесет и трима заложници в замяна на шестседмично прекратяване на огъня. „И тогава Смотрич отиде при него и направи това, което винаги прави“, каза Ганц, имайки предвид Бецалел Смотрич, екстремисткият финансов министър на Израел, който заплашваше да свали правителството, ако Нетаняху „размаха бялото знаме“. Нетаняху промени решението си за сделката, продължи Ганц. „Наложи се да му се обадя и да поискам нов разговор.“ (В специално изявление партията "Ликуд" на Нетаняху отрече с думите: „Ганц лъже.“) Разделението между военновременния кабинет и останалата част от правителството стана толкова силно изразено, че, както се изрази Амит Сегал, политическият кореспондент на Канал 12, „ тези, които са информирани, не решават, а тези, които решават, не са информирани.” В понеделник Нетаняху официално разпусна военния кабинет на фона на исканията на крайнодесния министър Итамар Бен-Гвир да заеме мястото на Ганц.

Ганц, който е на шестдесет и пет, е прекарал четири десетилетия в израелската армия, издигайки се до най-високия пост на началник щаб през 2011 г. През 2015 г. той се пенсионира от армията. Три години по-късно той влезе в политиката, сформирайки нов центристки съюз, известен като "Синьо и бяло", който трябваше да осигури противовес на десния "Ликуд". Но през 2020 г., след като стана обект на яростна клеветническа кампания, поддържана от видни активисти на "Ликуд", Ганц шокира мнозина, като обедини сили с Нетаняху, ставайки негов министър на отбраната.

Тогава Нетаняху също отправи призив за единство, което така и не постигна. Ганц трябваше да го смени като министър-председател след година и половина, но Нетаняху се оттегли от споразумението, вместо него свика предсрочни избори. Партията на Ганц зае непрестижното четвърто място. „Умишлено ги оставих в неведение по важни въпроси, за да им попреча да осуетят инициативите ми“, похвали се по-късно Нетаняху за Ганц и членовете на неговата партия.

Популярността на Ганц достигна своя връх в седмиците след 7 октомври, но оттогава непрекъснато намалява. От самото начало някои противници на Нетаняху бяха ужасени от решението на Ганц да се присъедини към правителство, което управляваше най-лошия пробив в сигурността в историята на Израел. Ганц осигури, по думите на Ури Мисгав, журналист от левия вестник "Haaretz", „ политически спасителен пояс на Нетаняху, отново и отново“. Критиците на Нетаняху обвиниха Ганц, че е напуснал правителството твърде късно. „Той трябваше да подаде оставка още преди пет месеца“, когато стана очевидно, че Нетаняху се опитва да удължи войната и проваля примирието с Хамас, ми каза Амнон Абрамович, ветеран в политическите анализи, миналата седмица. Десницата пък на свой ред обвини Ганц, че е изоставил правителството по време на криза. „Бени Ганц е лузър, който иска Израел да се предаде на Хамас“, написа в туитър миналата седмица Шимон Риклин, коментатор на Канал 14, телевизия, която поддържа позициите на Нетаняху.

И все пак социологическите проучвания едно след друго показват, че Ганц е в уникалната позиция да ръководи Израел в климата след 7 октомври. Повечето израелци са недоволни от Нетаняху: шестдесет и осем процента казват, че нямат доверие в начина, по който той се справя с войната. Мнозинството иска правителството да приеме споразумение за освобождаване на заложници и прекратяване на огъня, нещо, което Нетаняху досега не желаеше да направи. (Той не е единственият: лидерът на Хамас, Яхя Синвар, осуетява многократно подобна сделка.) Ако изборите се проведат днес, коалицията на Нетаняху би загубила повече от десет депутатски места, сочат неотдавнашни проучвания, а правителството ще загуби мнозинството си в парламента.

Ганц изглежда има способността да разчита обществените настроения и да действа в съответствие с тях, без да изглежда като опортюнист. Осемдесет процента от израелците поискаха опозиционните партии да се присъединят към извънредно правителство след 7 октомври, което Ганц направи. Яир Лапид, по-яркият съперник на Нетаняху, не го направи и отказа да влезе в правителството с аргумента, че двама крайнодесни министри служат в него. Резултатът от това е, че той постоянно изостава от Ганц според социологическите проучвания.

За гласоподавателите, разочаровани от Нетаняху, които обаче отхвърлят идеята за „ляв“ кандидат (нито един от водещите съперници всъщност не идва от политическата левица), Ганц се очертава като достатъчно добра опция за Израел: той не може да вдъхнови много хора, но отблъсва по-малко от Нетаняху. Той е първият политик от години насам, който е в състояние да вземе значителна част от десния електорат на Нетаняху и да го накара да гласува срещу Нетаняху – това не е малко постижение, като се има предвид политическата поляризация в Израел. Ако изборите бяха днес, Ганц вероятно щеше да бъде следващият министър-председател на Израел.

Абрамович сравнява Ганц с покойния израелски премиер Ицхак Рабин. И двамата мъже представляваха „алтернатива, а не опозиция“, каза Абрамович. „Това е силата на Ганц. Той се възприема като свободен от политически интереси. Тази способност да остане над политическите сблъсъци идва от родителите му, обясни един път самият Ганц в свое интервю. Майка му е унгарска еврейка, която оцелява в Берген-Белзен, нацистки концентрационен лагер. Когато лагерът е бил освободен, тя е тежала само 28 килограма. Баща му, роден в Румъния, работи като дърводелец в еврейското гето, правейки ковчези за загиналите във войната. Родителите на Ганц се срещат през 1948 г. на ферибот, превозващ оцелели от Холокоста до място, което два месеца по-късно ще бъде признато за държавата Израел. Ганц разказва, че те са го научили, че „силата и моралът са дошли на света заедно. Без сила какво ще бъдем? Без морал кои ще бъдем?”

Въпреки голямата експертиза на Ганц в сигурността, образът, който му е създаден в израелското общество, е на лек, политически наивник. Той е висок метър и осемдесет и има сребриста коса и изглежда като президент в холивудски филм. Прякорът му в армията беше Бени-хута, игра на думи, която на арамейски означава „бавно“. Ганц се позиционира като противоотрова на Нетаняху – умерен, там, където министър-председателят залита в крайно дясно; и решителен, там, където Нетаняху безкрайно се лута. Но въпреки това позициите му за войната не предлагат нищо различно. Ганц и членовете на неговата партия подкрепиха наземното нахлуване на Израел в Газа и не показаха никакви притеснения относно броя на жертвите във войната, който достигна приблизително тридесет и седем хиляди. Те подкрепиха разширяването на военната офанзива в Рафах миналия месец и призоваха за решителен удар срещу Иран, след като той изстреля стотици ракети, насочени към Израел през април. Те не подкрепят създаването палестинска държава, както впрочем никой лидер на еврейска израелска партия не го прави публично в наши дни.

Чили Тропър, политик от "Национално единство", който подаде оставка от правителството заедно с Ганц на 9-ти юни, призна, че Ганц и Нетаняху имат почти пълно съгласие относно „военната тактика“, както и по въпроса за палестинската държава. „Когато израелците видят какво направи Хамас с Кфар Аза, Беери и Нир Оз, те няма да рискуват да имат държава, управлявана от Хамас в съседство, което в крайна сметка ще се случи, ако палестинска държава беше създадена", ми каза Топър миналата седмица, припомняйки част от кибуците, които пострадаха най-тежко от жестокостите на 7 октомври.

Според Тропър обаче той и Ганц не са съгласни с Нетаняху относно „стратегията“ и какво следва за Израел оттук нататък. Нетаняху отказва да обсъжда какви са плановете му за Газа след войната. Това не е случайно: екстремистките коалиционни партньори на Нетаняху не искат да чуят за възлагането на каквато и да било административна роля на палестинската власт. За разлика от тях Тропър каза: „Искаме да укрепим палестинската власт в Юдея и Самария“ – Западния бряг – „а не да я унищожим, както прави правителството. В Газа предлагаме да работим с местните сили. Ние предложихме най-широкообхватната сделка за връщане на заложниците у дома, не само защото това е най-правилното решение, но и за да можем след това да изместим фокуса на войната от Газа на север, към борбата с Хизбула в Ливан". Подобни позиции са „за доброто на страната“, добави Тропър. Но той също допусна, че те са политически целесъобразни. „По-меките десни избиратели биха се съгласили с нас".

Следващите избори в Израел са насрочени официално за октомври 2026 г. – цяла вечност в политиката. Но такива дати рядко се прилагат: страната наскоро имаше пет избора за приблизително четири години. Израелската опозиция се надява, че ходът на Ганц ще помогне да убеди по-умерените гласове в правителството да направят същото. Ако още петима от членовете на коалицията на Нетаняху подадат оставки, това ще разпусне мнозинството в парламента и ще предизвика предсрочни избори. Смята се, че министърът на отбраната, Йоав Галант, може би желае да напусне; известно е, че отношенията му с Нетаняху са ледени. Ганц, в речта, с която подаде оставка, похвали Галант, наричайки го „смел патриот“. Други членове на коалицията обаче не се оказаха толкова сговорчиви.

До следващите избори Ганц е изправен пред привидно невъзможна задача: да задържи онези „меки“ десни избиратели, които се приближиха към него след 7 октомври, като същевременно поддържа подкрепата на това, което в Израел е известно като лагера „всеки друг, но не Биби“. Ганц посочи, че би подкрепил всяка сделка, която би върнала заложниците, но остава да се види дали ще приеме искането на Хамас за постоянно прекратяване на огъня в Газа. Той повтори широко разпространеното мнение в Израел, като се обяви против решението на Международния наказателен съд да издаде заповед за арест на Нетаняху и Галант, за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, като нарече искането на прокурора „престъпление с исторически мащаби“, внимавайки да не изглежда като чист опозиционер на Нетаняху. В речта, с която подаде оставка, Ганц заяви, че въпреки че понякога може да протестира срещу правителството, той го прави „не от омраза“. Това беше възприето като удар срещу „капланистите“ – антиправителствените протестиращи, които се събират всяка събота на улица Каплан, пред министерството на отбраната, в Тел Авив.

  "Haaretz" в своя редакционна статия твърди, че Ганц и Гади Айзенкот – друг бивш военен началник на щаба и третият член на партията на Ганц, напуснал военновременния кабинет – трябва да спрат да преследват толкова различни части от електората: „Време е бившите шефове на Израелската армия да поемат юздите и да създадат идеологически гръбнак на своята партия, осигурявайки истинска алтернатива за израелците. Тяхната роля сега е да водят нацията, а не да продължават да правят тактически ходове. Редакционната статия призовава Ганц и Айзенкот да се присъединят към протестиращите пред Кнесета и на плажовете на Кесария, където живее Нетаняху, да застанат редом до обществеността и да се „изправят срещу водните оръдия“.

Това – поне що се отнася до Ганц – изглежда много малко вероятно. „Бени играе по правилата“, каза Тропър. „Той е човек с достойнство. За добро или лошо, такъв е той.”

 

Превод за "Гласове": Юлия Семир Ал-Хаким