- Автор: Дарина Григорова
- 10 Sep 2020
- 307
- 52
Перфидно се подменят ключови понятия: “демокрация” с прикачената “ценност” евроатлантическа като неизбежен геополитически избор, “хуманизъм” с извратената представа за толерантност като диктатура на малцинствата (от всякакъв вид) над все още осъзнаващите се като общност с позабравената и охулена дума “народ” – защото народът защитава общността за сметка на личната саможертва, малцинствата – само себе си, за сметка на всички останали, набедени за “архаично стадо”.
След Кьолн и безнаказаната гавра с европейките от “новите европейци” точно пред катедралата навръх Нова година (празникът винаги е предпочитан за масов терор, защото загнездва атавистичен страх, унижение със закъснител, целящ подчинение в Стокхолмски синдром) пред разширените зеници на полицаите, заблудени от фойерверките, а всъщност парализирани пак от страх, но политкоректен, да не ги обвинят в расизъм, ксенофобия, фашизъм и т.н., и каква беше реакцията на властта?
Кметицата нападна публично жертвата и оправда насилника, както подобава на тази вече широко разпространена порода стъкленооки еврократи, тотално отклонени от християнските ценности, а вече и от римското право. Мъжете в Холандия сложиха минижуп в знак на солидарност с жените, Долче и Габана рекламираха хиджаб в новата си колекция (добре дошли “нови европейци”), жените си слагат бради в знак на солидарност с третия пол – отклонението се налага като норма през “забавното”, смей обаче да не го приемеш сериозно, тутакси ще те заклеймят като асоциален и опасен.
Тази режисирана навигация на “полет над кукувиче гнездо” на колективния Запад е все още далече от нас, да не забравяме балканския консерватизъм, макар и начумерен, но симпатично неугледен насред метросексуалните граждани на света, които звънят за помощ, когато пред очите им се гаврят с жените им. При нас пораженията са други – предпазливо наблюдаваме и даже филмираме с телефон, когато пребиват до смърт наш съгражданин.
Цялата тази апокалиптично описана хроника от нашето европейско ежедневие е резултат от неолибералната стратегия за опитомяване на гражданската съвест с внушението, че справедливостта е комунистически анахроничен бяс, че социумът трябва да се смири с пропастта между “посветените” (умни и красиви, винаги в малцинство, но на върха) и “профаните” (лузъри, бедни), с “магьосниците” (право по рождение, не по вътрешно развитие и усилие) и “мъгълите” (родените без качества, оттук и без права, но и без да им дойде на ум да имат такива) – омайващата приказка за Хари Потър е като песента на сирените – води до гибел на съзнанието.
Илюзията, че Русия е обетована земя, остров, предпазен от транслибералната идеология, е поредната самозаблуда, породена от отчаяние и надежда едновременно. Разделението на плебс и патриции е част и от философията на руските неолиберали, които щяха да са безобидно истерични, ако част от тях не заемаха ключови позиции в Кремъл. Герман Греф, председателят на Сбербанк на Руската федерация, е най-откровен и ще цитирам неговото публично изявление, предадено от националния ефир на “Россия 24” през 2012 г.: “Вие говорите страшни неща, предлагате да се предаде властта в ръцете на населението… знанията в древността са били зашифровани, защото ако хората разберат основата на своя “аз”, ще бъде извънредно трудно да се манипулират, хората не искат да ги манипулират, когато притежават знания… ако се смъкне пелената от очите на милиони хора и се направят самодостатъчни, как ще се управлява такова общество, ако всички имат достъп до информация, не препарирана информация от обучените от властта аналитици, политолози и огромната машина на СМИ, ужким независими, а всички знаем, че СМИ се грижат за запазването на стратите”.
Кастовото делене, това на “стратите”, за които говори Греф, е транслибералният идеал, антропоцентричен и даже ариоцентричен (за “новите арийци”, новите посветени, руснаците използват думата “небожители”). Оттук и вчерашното му изявление на Гайдаровия форум, че е “нужно да се променят държавните институти, а ключова роля в този процес е образованието. От детските градини до вузовете – целият модел на образование трябва да бъде изменен”. С Герман Греф е солидарен министърът на образованието в Русия и там отдавна се въвежда Болонската система с цялата й пагубност, чиито плодове събираме в Европа и у нас. Американските санкции не засягат образователния сектор в Русия – показателна “информация за размисъл”.
Кремъл има и други кули, либералната е стожерът на транснационалния елит, на част от него, съдбата й ще е вавилонска, но може да помете всичко и да осъмнем в друга реалност. Античната мисъл “образованият се различава от невежия, както живият от мъртвия” не е претенциозна сентенция. “Върви, народе възродени” не е клише на просветен химн. Но Платон го е казал в “Мита за възнесението на Ер”: “Виновен е, който избира, а Бог е невинен”. Изберете не “забавлението”, а усилието, развитието иска работа и воля, трениран ум и добро сърце (без последното всичко е напразно). Впрочем една от причините за яростното отношение към християнството е, че християнинът (по дар, по призвание, не по ритуална принадлежност) е свободен и не може да бъде манипулиран. Българите наследяваме свободата на православието и свободата на възрожденския трепет пред образованието. Трябва само да си го припомним и да не свеждаме очи пред бурята.
