- 07 Авг 2025
- 9460
- 45
Автор: OMERTA
- Как може Тръмп да си въобразява, че Русия ще се откаже от целите си? За руснаците това е сериозна игра. След всичко, което правят от три години, със загубите, които имат, макар и те да са несъизмерими с украинските загуби, няма как да се заблуждават с нова игра на прекратяване на огъня, т.е. това, което искат украинците и всички поръчители на украинците и особено европейците, за да дадат време на Украйна да се превъоръжи, да се мобилизира отново и да продължи. Това, че Тръмп говори с Путин и дори и двамата да имат все още добри отношения и да обсъждат и други въпроси, извън Украйна, не означава, че изведнъж Владимир Путин ще отстъпи на американските искания.
- Това е част от западните илюзии - не само в САЩ, но и в Западна Европа, че дори когато губим, ние ще диктуваме условията на мира. Това е напълно безумно, напълно утопично! Докато смятаме така, няма да напреднем.
- Планът Clean Break (“Чист разрив”) от 1996 г. позволява да се разбере какво се случи в Ирак през 2003 г. - той породи 2003-та. Нетаняху не приведе веднага в действие тази стратегия. В замяна на това американските неоконсерватори, които са в основата на документа, направиха необходимия лобинг, което доведе до войната в Ирак, до американското нахлуване в Ирак, а зад него последната мишена остава Иран. Добре е да започнем да разбираме целия този въпрос за иранската ядрена програма, представена като апокалиптична заплаха, надвиснала над Израел, понеже Иран е ръководен от банда опасни луди, които ще използват бомбата, ако я имат. Но не това е въпросът. Първо, въпросът е да се запази ядреният монопол на Израел. Второ, да направят така, че Иран никога да не може да стане ядрена сила, тъй като ядрените сили не се нападат, те имат автоматична неприкосновеност. Очевидно това променя всичко от гледна точка на възможността на Израел да удря Иран. Ако утре Иран стане ядрена сила, това няма да бъде възможно. Макар че видяхме, че с техния капацитет на балистична сила, те са способни да нанасят много тежки удари на Израел. Но преди всичко идеята е, че Иран е конкурент, че Иран може да бъде голямата сила в Близкия изток, казва Каролин Галактерос, политолог, доктор по политически науки, полковник от Оперативния резерв на въоръжените сили на Франция, създател на мозъчния тръст GEOPRAGMA и на YouTube канала Paix et Guerre.
10 юли 2025 г.
- Добър ден, Каролин Галактерос!
- Добър ден!
- За мен е удоволствие да ви посрещнем за това интервю!
- Голямо удоволствие е да бъда тук отново!
- Ще говорим по широк спектър от теми. Бих искала да коментирате телефонния разговор миналата седмица между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Американският президент изрази съжаление за липсата на напредък с неговия руски колега, който не желае да се откаже от целите си в Украйна. А наред с това САЩ обявиха, че са прекратили доставката на някои оръжия за Киев. Миротворецът Доналд Тръмп очевидно тъпче на едно място по украинския въпрос.
- Очевидно е, че тъпче на едно място. Как може да си въобразява, че Русия ще се откаже от целите си? За руснаците това е сериозна игра. След всичко, което правят от три години, със загубите, които имат, макар и те да са несъизмерими с украинските загуби, няма как да се заблуждават с нова игра на прекратяване на огъня, т.е. това, което искат украинците и всички поръчители на украинците и особено европейците, за да дадат време на Украйна да се превъоръжи, да се мобилизира отново и да продължи. Това, че Тръмп говори с Путин и дори и двамата да имат все още добри отношения и да обсъждат и други въпроси, извън Украйна, не означава, че изведнъж Владимир Путин ще отстъпи на американските искания.
Русия напредва, Украйна губи хора и действително американците, заради намаляването на техните собствени запаси, обявиха преустановяване - не знам дали ще бъде временно прекратяване или наистина спиране - на определени доставки, може би за да спрат да разпалват тази сеч, която очевидно не е в услуга на Украйна.
- Бихте ли обяснили защо е тази пауза във въоръжаването на Киев?
- Мисля, че американците си казват, първо, че имат важна работа другаде. Второ, американската армия трябва да бъде сериозно превъоръжена във всички области и, на следващо място, трябва да се разбере, че американските запаси, особено на ракети, на противовъздушни системи, на определени боеприпаси, не са в максималния си обем понастоящем, за да могат да се надяват, че ще надделеят. Това е ясно. Ако излезем от идеологията, а аз мисля, че Тръмп не е идеолог, ще си дадем сметка, че не така ще помогнат на Украйна. В един момент настоящата украинска власт трябва да спре, но това е сложно, защото зад тях са европейците, които са в друга динамика - едновременно анти-Тръмп и “за” европейска стратегическа самостоятелност. Тръмп, който е прагматик, си казва “Добре, засега те ще се заемат с проблема и преди всичко ще купуват оръжия от мен, ще поемат отговорност в НАТО, но аз все още ще контролирам НАТО”. Мисля, че онези, които си въобразяват, че САЩ ще напуснат НАТО, нямат връзка с реалността.
Тръмп наистина е в безизходно положение, но защо? Защото основите, които част от неговите екипи - не линията “Уиткоф”, а линията “Келог”, където все още е пълно с неоконсерватори -, предложи за това прословуто споразумение просто не са приемливи за Русия, която печели на фронта. А това е част от западните илюзии - не само в САЩ, но и в Западна Европа, че дори когато губим, ние ще диктуваме условията на мира. Това е напълно безумно, напълно утопично! Докато смятаме така, няма да напреднем.
- Как оценявате искането на Доналд Тръмп към страните-членки на НАТО да допринасят повече за бюджета?
- Откакто се върна, той се възползва от случая. Той много добре знае, че с изключение на неколцина, цялата Европейска комисия, французите, германците, англичаните са антитръмписти, те бяха с предишния екип, напълно се разбираха с администрацията на Байдън за война “до последния украинец” и откакто Тръмп се върна има доброволно дистанциране от страна на Европа, която не иска да се отметне от безумните обещания, дадени на Украйна, и на утопията за стратегическо поражение на Русия. Но ние сме в стратегическо поражение, а не Русия. Трябва да се събудим, но, за съжаление, нямаме смели политици. Има няколко в Европа - Орбан, който е пълен прагматик, нито е проруски, нито про- каквото и да било, но разбира, че интересът на неговата страна е да заеме по-скоро позицията на възможен посредник и във всеки случай той има нужда от руската енергия. Той също иска да спре да харчи пари в помощ на т.нар. Украйна. Това също е една голяма лъжа - не помагаме на Украйна, помагаме на властта в Киев, която според мен не е защитник на интересите на украинския народ, на онази част, която все още е в Украйна.
Така че Тръмп каза: “Хайде, давайте, нали искате да сте автономни? Харчете малко повече - 5%, защото на нас ни омръзна. Искате да ви защитаваме? Добре”. Малко е дръзко да каже, че европейците не участват достатъчно - може би е вярно като процент от брутния вътрешен продукт, но стратегическата васализация на Европа е пълна и това няма да изчезне за един ден. Следователно това е фалшив конфликт. Има конфликт между теченията “Тръмп”, новата администрация, и старите течения “Байдън” и разклоненията им в Европа. Това е всъщност конфликтът. Мисля, че в даден момент Тръмп не само ще постави Киев пред неговата отговорност и това, което му е останало като възможност да се измъкне - вероятно това ще мине през напълно скандални мерки от типа на амнистия за всички престъпления, извършени от тази власт в Киев. Все още не се е стигнало дотам, но това вероятно ще бъде част от евентуални преговори, ако се стигне до деблокиране на този въпрос. И, разбира се, ще трябва също европейците да прекратят тази ариергардна битка, от която нищо не печелим, имайки предвид състоянието на нашите икономики, и която геополитически е напълно мътна, абсурдна, контрапродуктивна, опасна за сигурността на Европа, която е съседка на Русия, какъвто не е случаят със САЩ. Изпаднали сме в заблужденията на най-лошото манихейство, на най-лошата идеология. Има безумно ниво на русофобия, дори някои в САЩ започват да казват “Да, американското общество и медиите са много русофобски, не разбират нищо от Русия”. Това не означава да се разбираме - има съперничества, конкуренция, очевидно има различни интереси, но не презирайки, не подценявайки, не пренебрегвайки, не в пълната липса на комуникация, както правят европейците с Москва, ще постигнем нещо.
- Москва взе едно решение, което изненада международните наблюдатели, а именно да признае официално ислямския емират, установен от талибаните в Афганистан. Може ли Китай да последва този пример и какви геополитически залози разкрива това?
- Залогът за руснаците, както и за китайците по отношение на Афганистан, е да предотвратят превръщането на тази страна в кутия на Пандора, отворена за всички насилия и външни влияния. Руснаците наистина ги признаха, китайците биха могли да ги последват, защото това, което се случи в Близкия изток, даде ускорителен тласък. Това е толкова трагично глупаво, но току-що бе даден огромен ускорителен тласък на консолидирането на триото Китай-Русия-Иран. Иран също е притеснен от това, което се случва в Афганистан. Основното за тримата и дори за пакистанците - защото пакистанците са подпомагани от китайците и също имат от няколко години връзки и редовен обмен с иранците, което също изглежда противоестествено, но не е, защото има вълна от прагматизъм - е желанието да вземат в свои ръце съдбата на този регион и да не оставят зони на възможна дестабилизация, от които неминуемо се възползват САЩ и дори някои европейски сили, които идват след тях. Тоест това е начин да стабилизират тази зона.
- Говорите за Пакистан, но Балучистан е област, в която Пакистан и Иран се конфронтират, нали така?
- Да, добре знаем, че има много точки на планетата, в които се спречкват някои държави, което се използва от други. От момента, в който тези държави разберат, че това не е в техен интерес, ситуацията може да се деблокира и успокои. Това е всъщност съживяване на суверенитета, на отговорността върху дадена зона. Това се случи между саудитците и иранците в началото на 2023 г. В един момент те си казаха “Какво ни донесе войната в Йемен? Нищо. Тя поддържа безредието и насилието и следователно унищожава перспективите за развитие и инвестии в района, следователно имаме общ тактически интерес да успокоим играта”.
- Друг терен на напрежение през последните дни е напрежението между Русия и Азебрайджан: взаимно арестуване на граждане, затваряне на бюрото на “Спутник” в Баку. Може ли да се каже, че Русия губи влиянието си в Южен Кавказ? И как Баку предефинира стратегическото си положение в този регион?
- Това е много интересен сюжет, защото намесва почти всички. Дали Русия губи влиянието си? Не, но влиянието ѝ се оспорва от страни, които САЩ и европейците притискат - чрез подстрекателство или чрез натиск, за да накарат някои страни в региона да развалят традиционните си отношения с Русия. В случая с Азербайджан, това е страна, чието лидерство е интелигентно и досега залагаше на мултиподравняване, т.е. нямаше пълно подравняване нито спрямо Русия, нито спрямо САЩ. Какво се случи след това? Русия има някои претенции към Азербайджан, тъй като Азербайджан най-малкото не изигра умиротворяваща роля, защото има силно сътрудничество между Израел и Азербайджан, и в крайна сметка си каза, че определен брой израелски удари срещу Иран са извършени оттам. В Каспийско море са били открити странни неща. Второ, Азербайджан, както и Турция, доставят оборудване, оръжия и може би оказват друг тип подкрепа на Украйна. Така че тук също за Москва това е лош начин на действие. Освен това Азербайджан е така разположен, че според има интерес да не влиза в маневрите, които би искал Вашингтон - имам предвид да подтиква, да подстрекава Азербайджан и Турция да се противопоставят на Русия и да печели влияние за сметка на Русия. Тъй като целта остава същата - да отслабят, да създават неприятности, да отклоняват вниманието на руските въоръжени сили от украинския фронт и като цяло да затрудняват Русия.
И така, какво се случва? Всичко това се сблъсква с турските амбиции, защото азербайджанците имат стара и важна връзка с турците. Познаваме Ердоган, той не е по мултиподравняването, при него има постоянно лукавство, той залага на всичко едновременно и винаги се опитва да спечели нещо. Той създаде т. нар. Организация за сътрудничество на тюркскоезичните държави, в която Азербайджан трябва да намери мястото си, ако е възможно, не само като второстепенен съюзник. Може би Азербайджан се стреми също да върви в посоката на турците срещу руснаците, за да печели влияние и благодарност от страна на Анкара.
На следващо място стои и въпросът за Армения, която беше принудена от Азербайджан да се изтегли от Нагорни Карабах и за която се каза, че Русия не я е подкрепила, не я защитила, но тя не трябваше да я защитава, а да наблюдава фронтовите линии. Така че Армения също е много важна и желана от всички пионка. Тук новата администрация на Тръмп явно промени тактиката спрямо предишната и си каза, че в крайна сметка ще остави Армения като някакъв азеро-турски протекторат, което все пак от историческа гледна точка е нещо напълно противоестествено - помним арменския геноцид, позициите срещу Азербайджан и Турция, арменското население не го приема, но арменската власт, премиерът Никола Пашинян не е много благосклонен към Русия и търси изход. Бог знае какво му е обещано, за да тръгне към такъв компромис. Дали ще стигне докрай? Дали ще разбере, че интересът на Армения е да не изпада напълно в тази хватка, защото има и териториални залози? Тази зона - Южен Кавказ, Централна Азия, по-специално с промяната на позицията на Казахстан, е предпочитаната зона за Запада за прилагане на политиката му на дестабилизация, за смяна на режима. Видяхме го и в Грузия в случая с американците, Франция също протяга ръка от време на време. Но, първо, това не означава, че Русия ще го позволи и, второ, че ще загуби своето влияние.
- В Близкия изток Иран прекрати миналата седмица сътрудничеството си с МААЕ, след израелските и американски бомбардировки над ядрените му обекти. Как биха могли да се развият преговорите между Вашингтон и Техеран по ядрения въпрос и възможни ли са все още?
- Тук стигаме до границите на метода “Тръмп”. Все пак е много сложно да бъдеш в цикъл от преговори, които, освен ако не са маскарад, са мъчително продновени преговори между САЩ и Иран за изработването на ново ядрено споразумение или за подобряване на споразумението за иранската ядрена програма, като същевременно оставиш Израел да бомбардира, защото никой не може да ни накара да повярваме, че Израел прави това без знанието на Вашингтон. И второ, използвайки след това изключително брутална сила, както направиха САЩ. Разбира се, това беше антипод на дискусията. Така че можем да разберем, че Иран показа капацитета си за ответен удар с много тежки последствия за Израел, т.е. границите на израелската неуязвимост, неспособността на Израел да победи Иран в конвенционална война. И очевидно Иран каза на МААЕ “Стига толкова!”, най-вече след като установи, че, първо, МААЕ е пълна с шпиони, и , второ, след като докладът на Рафаел Гроси наля масло в огъня. Така че Иран е в много логична позиция, след като беше нападнат по този начин. Можем да разберем Иран, но в същото време, ако можем да кажем, че Иран надви по някакъв начин в сблъсъка с Израел, това е донякъде Пирова победа.
- В какъв смисъл Иран надви Израел?
- Тази война продължи 12 дни и в продължение на една седмица не вървеше добре за Израел. Затова Тръмп направи това, което направи - той спаси Израел. Той сложи край на това буксуване и много бързо се отдръпна, за да не навлезе той самият в ескалация, чийто евентуални последици вероятно никой не е способен да предвиди. Те могат да бъдат много по-сериозни не само във военно отношение, но и за имиджа на САЩ. В известен смисъл ударът на Тръмп успя, но в същото време Иран се затваря като стрида. Това може да подхрани израелската решимост да отиде по-далеч и да започне отново, да принуди Америка отново да се намеси. Има и други опции.
- Струва ли ви се вероятен такъв сценарий?
- Да, защо не? Тогава Тръмп ще трябва да не се оставя да бъде въвлечен и за тази цел Иран трябва да се върне на масата за преговорите, а за да стане това, той има нужда от Русия. Не може да спечелиш едновременно на всички дъски, това не е възможно. Може би това обяснява относителната сдържаност на Тръмп по украинския въпрос, защото той знае, че все пак не може да прекъсне всички канали. А по отношение на доверието, това е опустошително - не може да кажеш “ще дискутирам, обичам диалога, искам да направя сделка”, а отзад да хвърляш бомби. Защото тук САЩ сами си поставиха капан - те обясняват, че са заличили иранската ядрена програма, а ако утре се окаже, че това не е така? Те ще трябва или да преминат към ескалация, или да променят термините на дебата, да кажат “добре, ще преминем към нещо друго”. Ситуацията е много деликатна и взривоопасна.
- Когато анализирате последните събития в Близкия изток, било то 12-дневната война между Израел и Иран, катастрофалното положение в Газа, можем ли да кажем, че международното право вече е мъртва буква и навлязохме ли в епоха, доминирана от едностранната агресивност?
- Това е пълен фалит на дипломацията, всъщност сме пленници и жертви на единомислието на нашия дискурс, на постоянното поддържане на идеята, че войната са наративи, възприятия, че трябва да пораждаме възприятия, а после реалността ще се подчини на онова, което твърдим в международните медии, и на образа, който искаме да създадем. Но зад това все пак има нещо и то се нарича реалността на място. А реалността на място, ако вземем Близкия изток или Украйна, не съответства на нашите наративи. Следователно трябва да ги слепим отново, това е нужно на Запада. Именно това е източникът на пълната липса на международно доверие в нас. Можем да се успокояваме, да свикваме срещи на Г-7, но ние търпим провал на терен от други сили, които искат да бъде възстановена структурата на международното право. Тъй като унищожаването на международното право започна в края на СССР и то започна по американска инициатива. То започна на Балканите. Така че трябва да се върнем към него. Трябва да се върнем към Хартата на ООН, към сериозни и честни дебати в Съвета за сигурност. Трябва да възстановим тяхната надеждност. Но очевидно западният свят, западният полюс, който е в отстъпление и го знае, не иска да приеме тази нова тектоника на силата и на отношенията между държавите в международен мащаб, вече с двама големи и сериозни конкуренти - китайците очевидно, но и руснаците, и иранците в Близкия изток. Затова използва други, по-лукави методи. Тогава откриха нещо страхотно - смяна на режима, цветна революция в цветовете на цялата дъга…
- Превантивната война.
- Да, има и превантивна война, има цял куп неща, които целят да накарат световното население да повярва - което все пак днес е по-малко дезинформирано, отколкото преди, освен в някои информационни клоаки като Европа, че всичко е наред, че ние все още сме най-силните. Но ако наблюдавате като мен всеки ден развитието на международните отношения, всичко, което се случва в световен мащаб в много области, ще си дадете сметка, че всичко се е променило. Следователно трябва да променим своя софтуер.
- В това преструктуриране на силовите отношения в Близкия изток някои анализатори като вас, Каролин Галактерос, говорят за прилагането на плана Clean Break (“Чист разрив”) от 1996 г. Виждате ли днес прилагането на конкретни елементи от тази стратегия и бихте ли ни я припомнили в общи линии?
- Тя действително датира от 1996 г. Това е меморандум, който беше представен на Бенямин Нетаняху, когато дойде на власт. Той, разбира се, беше изработен от американски мозъчен тръст от неоконсерватори, начело с Ричард Пърл, помощник-държавен секретар на отбраната по онова време. Идеята беше да се дадат нови основи на външната политика на Израел, за да стане по-силен в регионален мащаб. Как? Идеята беше да се разбие онова, което се случи след Споразуменията от Осло, т.е. идеята, че може да се реши палестинския въпрос с две държави и идеята за “територии срещу мир”, т.е. връщането на територии от израелска страна, за да постигнат мир. В плана Clean Break (“Чист разрив”) вече не се говори за това, а се говори за “мир срещу мир”, т.е. нападат ви, а после искат да спрат да ви нападат, ако вие спрете да се съпротивлявате и да се опитвате да ги отслабите. На следващо място, идеята е Израел да бъде поставен в по-силна позиция, първо, да му се позволи да зависи по-малко от САЩ - това върви заедно с икономическа реформа и обясненията, че Израел може да се защитава сам, което очевидно не е вярно, но това е идея. А след това да направят така, че израелската външна политика да не са колебае да насърчава смяна на режима, дестабилизация на държави, смятани за опасни.
Планът Clean Break (“Чист разрив”) позволява да се разбере какво се случи в Ирак през 2003 г. - той породи 2003-та. Нетаняху не приведе веднага в действие тази стратегия. В замяна на това американските неоконсерватори, които са в основата на документа, направиха необходимия лобинг, което доведе до войната в Ирак, до американското нахлуване в Ирак, а зад него последната мишена остава Иран. Добре е да започнем да разбираме целия този въпрос за иранската ядрена програма, представена като апокалиптична заплаха, надвиснала над Израел, понеже Иран е ръководен от банда опасни луди, които ще използват бомбата, ако я имат. Но не това е въпросът. Първо, въпросът е да се запази ядреният монопол на Израел. Второ, да направят така, че Иран никога да не може да стане ядрена сила, тъй като ядрените сили не се нападат, те имат автоматична неприкосновеност. Очевидно това променя всичко от гледна точка на възможността на Израел да удря Иран. Ако утре Иран стане ядрена сила, това няма да бъде възможно. Макар че видяхме, че с техния капацитет на балистична сила, те са способни да нанасят много тежки удари на Израел. Но преди всичко идеята е, че Иран е конкурент, че Иран може да бъде голямата сила в Близкия изток.
- Повече от Саудитска Арабия.
- Да, първо, защото той е огромен. Това не е арабска сила, те са персийци, шиити, това е многовековна цивилизация, много високо ниво на населението, което, противно на онова, което се разказва, не раболепничи пред моллите. Това не означава, че режимът е обичан от цялото население, макар че вдъхнаха голяма сила на режима, защото той показа, че е способен да се съпротивлява. И честно казано, иска ми се да са платили на всички хора, които протестираха по иранските улици след прекратяването на огъня, но мисля, че те все пак бяха доста доволни да се чувстват защитени от властта, която и да е тя. Това засили иранския национализъм и патриотизъм. Хубава победа. Но преди всичко това е страна, която в академично, научно, културно, технологически, индустриално отношение е на нивото на Израел. В действителност има прилика и това е конкурентът на Израел. А той има 92 млн. жители. С вторите световни запаси на природни газ, следователно това е изключително богата страна. И това е страна, която от 20 години е под санкции. Да си представим, че санкциите бъдат вдигнати. Да се поставим на мястото на Израел и да си представим, че САЩ кажат “Добре”, както каза Тръмп в един момент - “Добре, тази страна е богата, тя си има друга работа, освен да прави бомба”. Това е изключително процъфтяващ пазар и впрочем през 2015 г., след сключването на първото ядрено споразумение, със Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), от който САЩ при Тръмп се оттеглиха през 2017 или 2018 г., компаниите започнаха да нахлуват. В крайна сметка Иран има колосален потенциал и мисля, че това е едновременно неговият шанс и неговото проклятие. Затова целият западен неоконсерватизъм и Израел не желаят тази страна да се развива и да излезе от нищетата, в която се намира. Така че идеята на тази операция беше смяна на режима, не само срещу ядрената програма, а да свалят режима. Така можеха да го поставят под своя власт.
- И всичко това според меморандума Clean Break?
- Това е същата идея. Този план Clean Break всъщност е в ход от близо тридесет години, това е политика на силата от страна на Израел с неговите съюзници и на предефиниране на палестинския въпрос. За правителството на Нетаняху въпросът е да погребе веднъж завинаги идеята за две държави, родена в Осло. Това е много важен документ и план, на който посветих едно предаване в “Paix et guerre”.
- Благодаря, Каролин Галактерос!
- Бях малко негативна, но все пак е трудно да бъдеш оптимист в този момент. Благодаря!
Със съкращения
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързани статии: Каролин Галактерос: Няма да унищожим планетата заради Украйна
Каролин Галактерос: Зеленски ще преговаря, когато вече няма да има Украйна
Каролин Галактерос: Путин показа на целия свят, че може да се възпротиви на Запада
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
