- Автор: проф. Пламен К. Георгиев
- 10 Sep 2020
- 421
- 7
„... Пише бай Ганьо, пише и зачерква, той е все недоволен от ядовитостта на своите стрели: крадец е за него нежна думица, той я зачерква и пише хайдук, но тая дума е станала обикновена, бай Ганьо добавя пладнешки и я съединява с едно фатален. Съседът, жена му, децата му, родът му – излизат под перото на бай Ганя феноменални изверги... Той чете своето произведение на Данка Хаирсъзина. Данко, със светнали от мастиката очи, поощрява с въодушевление майстора на антрефилетата.
– Карай, карай, карай! Блъскай, майка му стара, пред нищо недей се спира, пред нищо! Блъскаай! – гърми Данко Харсъзина, като че командува някое артилерийско сражение...
– Ето, господа, как се е основал органът на бай Ганя – завършва разказа си Гедрос.
Ние отворихме отново вратата на вътрешния салон и оркестърът гръмна чудния марш от Вагнеровия „Танхойзер”.
Алеко Константинов, „Бай Ганьо журналист“
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54566_C5gQRTJcKFLJQ6rB5z2JqWNBThqkcd.jpg" style="height:400px; width:462px" /></p>
<p><strong>Из тези дни „закриха“ „Преса“, „Труд“ и още няколко „независими“ български вестника и гланцирани списания. Респ. прехвърлиха активите и пасивите им от джоба на едни в… джоба на други собственици и кредитополучатели. Чуха се вопли на мастити „господари на ефира“, или както им казват на Запад „говорещи глави“, че ще ни лишат от привилегията да бъдем информирани. При това през не особено чистата призма на явни пристрастия, респ. „опорни точки“, подпъхвани в пликове с бонуси за „майсторството да убеждават масите“.</strong></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>„Тенк ю баба“, както се вика – благодарско за вашите „услуги“. И кой откъде „бите шейн“, дето викат прусаците. </strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Понеже вие от прусаци на Балканите на простаци ни обърнахте бе… Това ясно ли ви е?</strong></span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54566_9OIDvw5HuJE79u5yArspjF0lxC9lwn.jpg" style="height:297px; width:530px" /></p>
<p><strong><em> „Пари, пари, много пари</em></strong><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">…“ трябвало, казват, да се направи нова партия, нова газета, поне там няколко сайтчета. Да се захранят тролове. Да се изтъкат мрежи от „хейтъри“ и подставени манипулатори. С едната светла идея – да се създаде „</span><em>критична маса“</em><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px"> за значима, макар и… нежелана промяна.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Избори идат, ясно е всекиму. Борбата кой да брои гласовете, още повече да държи „рупора на правдата“, която отколе си е „кривда“ по нашите земи, навлиза в разгара си. Пред армията от захлебващи от виртуалната реалност медийни барони, подопечните им пиарки, продуценти на тв шоута, лото игри, да оставим турските сериали засега на мира – България немее.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>И взима, че става нещо… но не съвсем</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Май просветна по Преображение. Някои твърдят, че е почнало преди него, по света, но у нас, докато ни дръпнат пердетата… Знаете как е.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Няма да ви занимавам с технологии по създаването на <em>паралелни реалности</em>, в които родната журналистика изигра каквото можа. Това е част от една „трета модерност“, която пак е на път да ни подмине. Или да се изсипе като внезапна градушка. Без да сме застраховани, нали разбирате?</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Защото компенсациите от <em>медийното промиване на мозъци</em> си остават за сметка на отделната глава. Но което изглежда по-трагично – обществото е безпомощно пред дигиталната технология в ръцете на малцина шарлатани.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">И никакви рейтинги за българското фамозно изоставане от свобода на словото, права и свободи, гражданска ангажираност, че ако щете, и просветеност, не могат да трогнат нашите медийни барони. Да не говоря за „майстори на перо, цвят картинка и музика“ даже, които буквално обръщат мозъчното подкорие на българина с хастара навънка…</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Тук конкуренцията с модерната журналистика, вярна, макар с ред условия, на една <em>етика на отговорността</em>, критично-рационална, дръзваща да даде конструктивни решения за граждански напредък, изглежда априори отнета като шанс в родното медийно блато. У нас „тръстиките“ (кой беше онзи дървен философ, дето нарече и човека „мислеща тръстика“) се огъват от ветрове, идещи от различни посоки. А рупорите на правдата, дадена на лизинг, „подтичват подир каруцата с оркестъра“<a href="#_edn1" name="_ednref1" title="">[i]</a>…</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Вече излязоха сборници с „бисери“ на родни лидери на мнения с впечатляващ принос към посториенталските ласкателства към първенците. Респ. системното охулване на авторитети, които им „пречат“. Невидимият валяк на <em>„четвъртата власт</em>“, върви даже на бърза скорост, а според мнозина вече се командва дистанционно, като дроновете.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Едно „<em>разграждане без съзидание</em>“ (по думите на Улрих Бек) стана мисия на промяната. Забелязвате ли, че и реформата у нас се „случва“, за да не стане? Нейни експерт-самозванци, известни предимно на любимите си жени, респ. тесен кръг приятели, са на път да ни вкарат в небитието.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Това българинът чувства върху собствената си кожа. Но понеже има кой да мисли за него, както го уверяват „отгоре“, същата се свива като шагренова…</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>За хранителните добавки към свободата на словото</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Българската журналистика, системно изхранвана във времето на тоталитаризма (добре че навъди „професионали“ с 30- и повече годишен опит), вече системно се охранва от 25 г. насам. Защото, съгласете се, медийните продукти – рекламни кампании, журналистически „разкрития“, респ. демоскопски „дисекции“ на общественото мнение – са своеобразна инвестиция в полето на символичния капитал. Тук препирането на пари, че и съвести, върви еднакво добре.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">И диря не оставя, което е най ценното от тази „врътка“. Освен под формата на неплатени данъци, бартери на лобистки „услуги“, сървъри и краден софтуеър даже – все пазарни предимства в полза на „мегаклиента“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">То са източване на обществени поръчки, то е държавна помощ за приближени партийни или клиентелистки бизнеси. То са лобистки швъкания по късни доби. Какво знаете вие, милички?</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">И ей на – българската общественост, доколкото все още отваря вестник, там някоя кабеларка, да не говоря за БНТ, пред която всеки втори заспива в очакване най-много на стар филм – като компенсация за носталгията по едно отминало време – повечето от нас отработиха едно искрено <em>омерзение към „журналята“. </em></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Но то според мнозина е реципрочен феномен – „каквото повикало, такова се обадило“. Понеже и българската журналистика има „наш чичо“ за балък. За „средностатистически зрител“, генератор на интернет „трафик“, най-много от който печелят наши и чужди „провайдъри“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Всичката тази пасмина на квазитехническия прогрес у нас води я с някой „флайер“, я „банер“, институции, държавни органи, правителствени комисии и колективни „ гремиуми“ даже. Да не говорим за редовия „потребител“, оставен на произвола…</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Що боклук му продадоха, а? Ашколсун, би рекъл и нашият Герой.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Мизерията на общественото ни мнение </strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Американският журналист Уолтър Липмън – който пръв посвети значим труд на общественото мнение, остави нейде между редовете и своята тежка присъда: „<strong><em>в общество, в което всеки мисли другия за глупак, не може да има обществено мнение</em></strong>“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">И нашата квазидемокрация посвоему преутвърди правотата на тази матрица. Сривът на ценности (респ. тяхната подмяна чрез всякакви идейни мимикрии), пренаписването на биографии, принизяването на авторитети, респ. надуването на парвенюта и откровени никаквици за такива – обособи цял бизнес.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Тук стандартите и „вътрешните правила“ се готвят и тълкуват от директори с по три мандата. Да не говоря за техните свити от приближени клакьори. Покровители и „меценати“ даже.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Стената изглежда непробиваема. Което значи, че може да рухне само цялата. Засега обаче контролираните протести като този на радиожурналистите от БНР, успяват за някой час само да накарат потърпевшите „<em>дисижън мейкъри</em>“, да си пуснат по-високо телевизорите.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">За да не чуват „<em>воя на вълците</em>“ (Ноел-Нойман), както се казва в модерните теории за тълпата. Макар че „вълците“ отдавна оперират на друга честота…</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Ное Цюрихер Цайтунг“ неотдавна диагностицира ред тенденции на базата на анализи на М. Крус, Щ. Рус-Мол и А. Сцинол, които косвено или пряко засягат и България.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ето част от техните тези:</span></span></p>
<ul>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>Медийните пазари в момента преживяват сътресения. На хоризонта изобщо не се виждат бизнес модели, чрез които журналистиката отново да излезе на печалба.</em></span></span></li>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>Днес инвеститорите влагат в медии по други причини, не заради печалбата. Така в много страни на терена излизат нови, съмнителни медийни моголи.</em></span></span></li>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>„Медийните барони” не се интересуват от печалбата на своите вестници или телевизии. Те ги използват като инструмент, за да се месят в политиката и да си осигурят политическа кариера, която им носи и икономически изгоди. </em></span></span></li>
</ul>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Как ще се регулира всичко това у нас ли? </strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Според мнозина имало няколко начина, които типологизирам за вас тук:</span></span></p>
<ul>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">първо, <strong><em>„да се зашият устата на многознайковци</em></strong>“ всякакви (един гуру в Индия така и сторил и мъдро мълчи вече 40 г.);</span></span></li>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">другият, <strong><em>да се вдигне „мизата</em></strong>“ – сиреч медиите да станат достижими само за нови милионери, но поради ограниченията на пазара у нас, при дадена „конюнктура“, да се продадат на международни магнати;</span></span></li>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">третият, <strong><em>да се закрият тези с „набъбнали задължения</em></strong>“, които да се разпределят между по-печеливши бизнеси (за да се балансира рискът);</span></span></li>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"> четвъртият – <strong><em>да се лишим, макар и временно, от медийни услуги </em></strong>– пести пари и нерви;</span></span></li>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">петият – <strong><em>да си „чатим“ само с приятели</em></strong> , което е афинитет на интернет генерацията, известна още като „постгутенбергова“.</span></span></li>
</ul>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Няма да зоря читателя с разширената номенклатура на медийните възприятия на родната аудитория. Тя е привикнала да й смилат „инфохраната“. Малко клюка, малко крими, секс или нещо „за душата“... Както показват последни проучвания<em>, дигиталната аудитория</em> не чете текстове в традиционния смисъл. А по-скоро възприема околния свят чрез цвят, звук и … „картинка“, както й казват на илюстрацията блогърите.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Не, не става дума за чалгата, която отдавна отшумя като медиен хит. Говорим вече за <em>чалга менталност</em>. Тя е, която свързва и медии, и „медиирани“ в едно цяло. Тук консенсусът изглежда разбиращ се от само себе. Той е резултантна от равномерно разпределена неспособност да се оценява реалната ситуация. С което расте и „<em>ентропията на риска</em>“ за обществото, че и за всеки поотделно.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Едно несъстояло се българско <strong><em>„другомислие“ (</em></strong> борбата кой да си припише по-дисидентски принос за демократичния ни преход) сякаш тегне до днес като прокоба. Но и на това се намира „колаят“, да знаете. Той не е във витиевати обещания за „реформа“, която не може да стане без „<strong><em>обрат в обществено мнение“</em></strong> (Хегел).</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">За 25 години нашите властници съвместно с две-три дузини охранени медийни глашатаи накараха <strong><em>Vox populi</em></strong> да говори с… корема си. Какво по унизително от това? На тази <em>политическа вентрилогия</em> <a href="#_edn2" name="_ednref2" title="">[ii]</a> трябва да се сложи край веднъж завинаги. Че да си дойдем на думата. И най-сетне да се чуем един друг като хората по света.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ето защо:</span></span></p>
<ul>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Първата работа е <strong><em>да се закрие екстравагантната институция, наречена Съвет за електронни медии</em></strong>. Той отдавна доказа своята неспособност да регулира медийния хаос, за които има свой принос.</span></span></li>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Да се ревизират всички закони, отнасящи се до <strong><em>установяване произхода на пари и средства, инвестирани в медиите у нас,</em></strong> респ. системните спекулации, извършвани с авторските права.</span></span></li>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>Гражданскопроцесуалният кодекс</em></strong>, основателно атакуван за ред нелепици, свързани с опазване на репутацията, правата и свободите на гражданина, да претърпи <strong><em>пълна ревизия на базата на широк обществен дебат. </em></strong></span></span></li>
<li><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>Етичният кодекс на журналиста да стане не пожелателен, а задължителен </em></strong>за всеки, който пристъпва в храма на Словото, посветено на истината и обществения интерес. А не техните ерзаци.</span></span></li>
</ul>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Послепис: По добре късно, отколкото никога….</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Когато преди време се разбра, че Нели Крус ще идва в България, макар и по друг повод – участие в конференция за широколентовия интернет – група български журналисти изпратиха писмо с предложение за среща, на която да се обсъдят проблемите на медиите. Съвсем като запорожките казаци, дето пишат писмо до турския султан.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">И така в тази напрегната атмосфера в препълнената с може би стотина човека малка зала влиза Нели Крус. И очите й веднага се разширяват. Тя едва ли е очаквала толкова голям интерес към темата.<br />
<br />
„Трябва да се знае кой е собственикът на даден вестник, или на телевизионен канал, който хората гледат. Трябва да има и прозрачност къде се насочват публичните ресурси – това са днешните правила", казва Нели Крус. И допълва:</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Трябва да даваме яснота и имаме право да знаем за какво се използват парите на данъкоплатците”.<br />
<br />
Еврокомисарят подчерта, че проблемите на медиите в България няма да изчезнат без дебат за прозрачността.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Не искам да си скрия главата в пясъка, но можем да разгледаме варианти за решение, което казах и на премиера ви”, допълни тя.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Нели Крус отбеляза, че на срещата й с премиера Бойко Борисов той се е съгласил, че в България няма достатъчна прозрачност за собствеността на медиите и тяхното финансиране.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Както се вика – времето е наше. Дали пък не му дойде времето, питаме ние? По всички личи, че по скоро да.</span></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">8.08.2015</span></span></p>
<div>
<hr />
<div id="edn1">
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><a href="#_ednref1" name="_edn1" title="">[i]</a> Идиоматичен израз (англ.), отразяващ начина, по който били посрещани по избори сенаторите в САЩ, обикновено пътуващи с влак. За да се чува музиката, оркестърът бил натоварван на каруца, която била пришпорвана паралелно на влака, тържествено навлизащ в гарата. Подир каруцата тичали журналисти, разбира се, и възторжени представители на цвета на града, за да засвидетелстват своята политическа лоялност. Б. авт.</span></span></p>
</div>
<div id="edn2">
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><a href="#_ednref2" name="_edn2" title="">[ii]</a> Вентрилог – лице, което умее да говори, като не движи или едва забележимо движи устните си и създава впечатление, че гласът му се възпроизвежда и излиза от стомаха, а не от гласово-говорния апарат; гастрилог. Б. ред.</span></span></p>
<p> </p>
<p>Авторът проф. Пламен К. Георгиев, е доктор на социологическите науки, <em>Heidelberg alumni</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
</div>
</div>
