- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 26 Март 2026
- 3214
- 12
Предизборните периоди и управлението на служебни правителства се оказват най-благоприятната среда, в която експертите на държавата могат да кажат свободно това, което мислят. Съветът за икономически анализи към Министерския съвет публикува един от най-интересните си доклади, в който сочи, че публичните финанси на държавата са пред катастрофа. За да я избегне, държавата трябва да предприеме редица непопулярни мерки. Очертани са и две алтернативи – или се действа сега, преди проблемът да ни е ударил сериозно, или след като щетата вече е налице. Но тогава решенията ще бъдат още по-болезнени.
Два пъти за този проблем предупреди и друг експерт – Росица Велкова, която обстоятелствата поставиха два пъти на поста служебен министър на финансите. В края на лятото на 2022 година и през март 2023 година тя предупреди, че България е тръгнала по траектория на системно задлъжняване в резултат от хроничните бюджетни дефицити. Тогава неграмотността и сензационализмът сред представители на журналистическата гилдия, както и безотговорното политическо говорене на „Продължаваме промяната“, неглижираха проблема до обвинения, че Велкова саботира влизането на България в еврозоната.
Днес съветът проследява проблемите на българските публични финанси в ретроспекция – от залагането им, през тяхното развитие до днес, когато вече има структурен дефицит в бюджета. С по-прости думи, разходите са така структурирани, че текущата данъчна система не може да събира приходи, с които да ги покрие. И или трябва да се повишат данъците, или разходите трябва да се преструктурират, но това не може да стане без болезнени мерки, които да засегнат значими групи от обществото.
Двата типа разходи, които следват неотклонна тенденция на растеж от началото на това десетилетие, са за държавни заплати и пенсии. Експертният и политически неутрален термин, който докладът използва, е „компенсация на наетите в обществения сектор“.
„При разходите се наблюдава плавно, но стабилно увеличение в два основни компонента – социални плащания (основно пенсии) и компенсация на наетите в обществения сектор. Тези тенденции всъщност се дължат на същите фактори, както и натискът върху приходите – застаряването на населението и конвергенцията на икономиката на страната.“
Освен увеличението на пенсиите, което не е обвързано с осигуряване на приходи, към дефицита на пенсионната система допринася и застаряването на населението, което означава, че пенсиите на все повече възрастни хора се плащат и ще се плащат от все по-малко работещи.
Експертите обаче наблягат на разходите за държавни заплати. Те сочат, че когато се увеличава благосъстоянието на домакинствата, по естествен път расте и търсенето на услуги от тях, включително публични услуги като образование, здравеопазване, обществен ред и безопасност и др. „Тъй като производителността в сектора на услугите винаги расте с по-ниски темпове, увеличеното търсене на услуги води до увеличаване на разходите за труд в тези сектори. Това е т.нар. ефект на Баумол, на името на американския икономист Уилям Баумол“, сочи докладът.
На по-прост език това означава, че когато хората очакват повече от държавата, а тя не е способна да го предостави моментално, тя наема допълнително хора или повишава заплатите им, за да приемат да работят при по-високо натоварване и изисквания. Това може да се проследи през дефицита на медицинския персонал и периодичните сигнали за лекарски протести в общинските болници. Вижда се и през увеличеното натоварване на полицаите и нарядите, които дават по охрана на границите. Увеличението на учителските заплати обаче е най-забележимото проявление на тази тенденция. То започна през 2017 година, а миналата година учителските синдикати директно поискаха възнагражденията им да се фиксират на два и половина пъти размера на минималната работна заплата.
Най-голяма жертва на тези тенденции са инвестиционните разходи, които стагнират въпреки очевидната необходимост от повече капиталови разходи, сочи документът. Именно това е причината за водни режими в населени места с лоша водоснабдителна мрежа, по която водата се губи. Когато пътнотранспортните произшествия се случват заради лоши пътища или необезопасени участъци, отново в основата стоят инвестиции, за които не е имало средства.
„В перспектива геополитическите шокове и сътресенията, през които преминава международният световен ред, ще увеличат необходимостта и от непродуктивни публични инвестиции в отбрана. Следователно в перспектива демографията и икономическата конвергенция (увеличението на заплатите и пенсиите), както и необходимостта от повече продуктивни публични инвестиции и инвестиции в отбрана, само ще увеличават натиска върху държавните разходи“, твърдят авторите.
Инвестициите в отбрана се наричат непродуктивни, първо защото голяма част от въоръжението е внос от чужбина и така се стимулират чужди икономики, и второ, защото в мирно време веднъж закупената военна техника може да се използва в учения, но не създава добавена стойност за икономиката.
Очертаната перспектива е нерадостна.
„След десетилетия на относителна стабилност фискалната и икономическата политика на България се намира на кръстопът. Публичните финанси навлизат в период на структурен дисбаланс между приходи и разходи, обусловен от няколко фактора: 1) застаряването на населението; 2) конвергенцията на българската икономика; 3) нарастващата необходимост от по-високи публични инвестиции и 4) постепенно изчерпване на възможностите за естествено разширяване на данъчната основа и увеличаване на допълнителните данъчни приходи като дял от БВП в рамките на действащия данъчно-осигурителен модел“, се казва в заключението.
Ако не се вземат мерки, такива ще трябва да се предприемат по-късно, насила и в по-голям мащаб, когато държавата се сблъска с невъзможността да рефинансира стария си дълг и да тегли нови заеми при нормални лихви.
Това съветът нарича неконтролируема фискална консолидация, която може да нанесе трайни вреди както на икономическото развитие на страната, така и на най-уязвимите групи в обществото. Причината е, че това минава през рязко и моментално понижаване на държавните разходи или повишаване на данъците и винаги води до намаление на доходите и ограничава потенциала за икономически растеж.
Това се случи през 1997 година, когато България беше принудена да реформира всичко наведнъж, едновременно след хиперинфлацията и като условие да получи евтино кредитиране от Международния валутен фонд. Следващият път, когато България прибегна към подобни мерки, но без да има нужда, беше периодът от 2009 до 2013 година, когато финансов министър беше Симеон Дянков. Неговата сгрешена политика депресира икономиката, потисна доходите, удвои безработицата и намали работната сила с 350 000 души.
За да не се стигне до подобни мерки, се препоръчват действия в четири направления. Преосмисляне на данъчно-осигурителната система и промяна в ставките или обхвата на облагането. Реформи в размера на социалните трансфери и вероятно намаление на пенсиите, комбинирано с увеличаване на пенсионната възраст. Промяна в обхвата на предоставяните публични услуги, което означава тяхното ограничаване и оставяне на пространство те да се предлагат от частни фирми. Препоръчва се през периода на реформите да се приложи контролирано използване на допълнителен държавен дълг, с което да се смекчат ефектите от икономическите сътресения и да се осигурят необходимите инвестиции до ребалансирането на икономиката.
Съветът за икономически анализи беше сформиран през 2023 година от тогавашния вицепремиер Атанас Пеканов. Целта му е да служи като консултативен орган на изпълнителната власт, като дефинира проблеми в публичния сектор, които имат потенциал да застрашат икономическото развитие, и да набелязва потенциални решения.
През годините той е публикувал ценни проучвания, в които защитава плоския данък, предупреждава за дефицита на медицински персонал и разглежда измеренията на демографската криза, управлението на ядрени отпадъци и редица други теми. След публикацията, касаеща липсата на медицински работници, професията на медицинските сестри беше обявена за застрашена. В резултат днес висшите училища са стимулирани да подготвят специалисти в тази област.
След публикуването на статията с нас се свърза д-р Пламен Ненов, автор на документа, който участва в съвета и е главен изследовател на Норвежката централна банка. Той ни обърна внимание, че мненията, изразени в анализа, са единствено на автора му, не ангажират по никакъв начин и не представят мнения на Норвежката централна банка, Съвета за икономически анализи или българската държава и нейните институции.
