- Автор: Гласове
- 28 Дек 2023
- 997
- 8
Автор: свещеномъченик Серафим Чичагов Следвайте "Гласове" в Телеграм
Слово за съвременното мъченичество
Нашият Господ Иисус Христос казва: Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас (Мат. 5:11-12).
Някои може да си помислят, че наставлението Господне не се отнася за тях и за нашето време и обстоятелства. Днес, ще кажат те, ние не живеем сред врагове и гонители на християнството, както са живели първите последователи на Христa; ние живеем сред християни. Светът, който някога ненавиждаше християнския род, с течение на времето се е преродил в християнски свят.
Нека да чуем, възлюбени, неповторимото слово по този въпрос на великия светител митрополит Филарет Московски. И така, той казва, че светът наистина е победен, но не е унищожен, той все още ненавижда тези, които са Христови или се стараят да бъдат такива. Светът, победен от вярата, неусетно е въвел и разпространил в нея собствения си дух; така този враг на Христа и на християнството се е озовал в пределите на самото християнство. Прикривайки се зад името „християнски свят“, той свободно налага светско християнство, опитвайки се да прероди обратно синовете на вярата в синове на света, като не допусне възраждането им за истински християнски живот, а срещу онези, които не му се покоряват, се въоръжава с ненавист, лукавство, злословие, клевета, презрение и всяко оръжие на неправдата.
Тези, които наистина са Христови и искат да се убедят, че светът ги ненавижда и днес, винаги могат да изпитат това на себе си. Колкото по-съвършени и по-забележими са те за света, толкова по-бързо ще се възбуди ненавист към тях. Нека се обърнат към мъдреците на този век, например с учението за Божията премъдрост или за повреждането на човешкото естество, или за вътрешния човек, или за съзерцателния живот, или за действието на Светия Дух, колкото по-задълбочено изложат това безкрайно дълбоко учение, толкова по-малко мъдреците на тоя век ще го разберат и толкова по-рано, поради увереността в превъзходството на ума си, ще ги презират като опасни учители.
Нека някой от богатите се осмели с пълна християнска решимост да отхвърли пищността и разкоша, забавленията и зрелищата, да раздаде имота си на бедните, да реши да живее изключително за Църквата. С какви язвителни погледи хората ще преследват този беглец от света. Колко стрели на остроумие или, по-точно, на крайно безумие ще се изсипят върху него! Без съмнение ще има хора, които ще се усъмнят в здравия му разум, само защото е решил да мисли и действа по християнски, отказвайки да се приспособи към света и към неговите лъжовни понятия.
Но може би понасянето на ненавистта на света все още не е мъченичество? В този случай нека определим какво означава да ви похулят за вярата, заради вярност към Христа? Това означава да ви нападат, да ви се надсмиват, да ви хулят така, както са хулили Самия Христос, наричайки Го „Самарянин“ и „беснуващ“, и както са Му се надсмивали, когато е висял на Кръста, заради спасението на хората.
Какво означава да бъдеш изгонен заради правдата? Това означава да бъдеш лишен от общуване с хората, преследван, угнетяван. Под праведност трябва да разбираме всяка добродетел, а нейните гонители са хора, отдадени на грях и нечестие. Тъй като ревнителите на благочестието и добродетелта им служат като изобличение, те стават нетърпими за тях.
Свети апостол Йоан пише, че всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши (Йоан 3:20).
Не е ли това мъченичество – да бъдеш подложен на нападки, присмех, издевателства, да бъдеш лишен от общуване с хората, подложен на преследване, безправие, лишен от средства за съществуване, потопен в нужди, беди и болести? Не е ли това бавна смърт, тирания или страдание, които обуславят мъченичеството? За съществуването на мъченичеството може да се съди и по страха, който някои хора проявяват, боейки се да не изпитат ненавистта на света. Те угаждат на света поради малодушие и за да не бъдат подложени на тази ненавист. Така, хора, наглед благоразумни, си позволяват да вършат лекомислени и светски неща, желаещите да живеят честно допускат да вършат нечестни дела. Подчинените, страхувайки се да не загубят разположението на своите началници, подражават на лошите им дела.
За да разберем защо това се прави по този начин, защо и днес съществува мъченичеството, трябва да си отговорим на въпроса: кои са тези мъчители? Наистина, кой може да предизвиква вражда, раздори, смутове, ненавист и гонения сред самото християнство? – Това е този, който е напълнил първите векове с християнски мъченици. Този, който не е дал нито един ден покой в живота на стълбовете на Православната Църква, който е измъчвал свети Василий Велики, свети Григорий Богослов; няколко пъти е прогонвал свети Атанасий и е изпратил на заточение свети Йоан Златоуст. Кой тогава е произвел и продължава да произвежда такива ужаси, кой друг, ако не света, който някога е бил победен от нашата вяра, а след това – о, горко ни и позор на християнството! – често побеждава вярата ни и то не поради нейната слабост, а поради нашето разслабление и малодушие.
Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени (2 Тим. 3:12). Следователно всички истински християни ще бъдат гоними до края на века; те ще страдат от скърби, печал, изкушения, клевети и бедствия. Не бива да се смущаваме от този ред на нещата. Невъзможно е човек, който се бори срещу злото, казва Златоуст, да не изпитва скърби. Боецът не може да почива, воинът не може да пирува по време на битка. Затова нека никой от борещите се да не търси покой и да не се отдава на наслаждения. Сегашното време е време на борба, битки, скърби, въздишки и то дава поле за подвизи. Времето за почивка ще настъпи после, а сега е време за полагане на усилия и трудове. Праведните понасят бедствия, за да бъдат изпитани, а грешниците – в наказание за греховете им. Който познава Свещеното Писание, както подобава, не се съблазнява от нищо, което се случва, но понася всичко мъжествено, едно приема с вяра и го приписва на непостижимия Божий Промисъл, за друго намира основание в Писанията.
Враждата, гоненията, мъченичеството не са нещо ново и затова Христос ни учи да гледаме на тях спокойно, без страх, без смут и ни казва: Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил (Йоан 15:18).
Дерзайте, и да крепне сърцето ви, всички уповаващи се на Господа! Амин.
Свещеномъченик Серафим Чичагов е роден през 1856 година. Той става участник в кръвопролитната руско-турска война. След войната сключва брак, от който му се раждат четири дъщери. Негов духовник е свети Йоан Кронщадски.
Заради твърдото следване на Христа, той среща множество препятствия в пътя си – например, когато решава да остави блестящата си военна кариера и да се посвети изцяло на Църквата. Когато той преодолява това препятствие и поема по желания път, следват нови изпитания: той бива нападан, гонен, арестуван, изпращан в затвор. По ходатайството на патриарх Тихон е освободен от Бутирския затвор.
През 1937 година е осъден на разстрел. Престарял и болен, на 81 години, го отнасят на носилка, за да бъде разстрелян в Бутово, край Москва.
Сред известните му трудове са: „Дневник за пребиваването на Цар-Освободител в Дунавската армия“ (при освобождението на България), „Летопис на Серафимо-Дивеевския манастир“ и „Житие на преподобни Серафим Саровски“.
Източник: sretenie.bg
