В истински фарс се превърна гласуването на новият Закон за Българска народна банка, с който тя трябва да заработи напълно в съответствие с нормативната уредба на еврозоната. Гласуването на разпоредбите показа, че нищо лошо не е забравено и нищо хубаво не е научено. Ако има добра новина, тя е, че законопроектът е написан в самата БНБ още миналото лято, преди централната банка да се зарази с претенциозната некомпетентност на „продължаваме промяната“ и подуправителя на Управление „Емисионно“ Андрей Гюров да поеме управлението на валутните резерви в размер на 70 милиарда лева.
А сега по същество
Промените в Закона за Българска народна банка се въртят почти изцяло около Управление „Емисионно“ и лично около Андрей Гюров.
От една страна, става дума за новите правила, по които държавата ще управлява валутните си резерви. Тук промяната разширява ветрилото от допустими инвестиции. Ако досега се разрешаваха такива с държавни облигации с най-висок рейтинг в евро и златото, занапред ще може да се инвестира в качествени правителствени облигации, деноминирани в долари и юани. Предполага се, че тъй като няма да има български лев, вързан към еврото, няма и причина да се пропускат инвестиционни възможности, които повече не носят допълнителен риск при превалутирането. Лев – евро става евро – други валути.
Втората новост е провеждането на операции на открития пазар. Условията, при които Българска народна банка ще може да рефинансира търговските банки. Такова нещо БНБ не прави от въвеждането на валутния борд през пролетта на 1997 година и при отпадането му, при замяната на лева с евро (когато и да стане това) централната банка ще си върне този прерогатив, но пак трябва да има правила, по които да го упражнява. Тук става дума за обезпеченията, които търговските банки ще могат да предоставят в замяна на ликвидността.
Главен въпрос, по който до момента БНБ не може да се пребори, е достъпа до кризисна ликвидна подкрепа към търговските банки. Отново темата опира до качеството на обезпеченията, които те могат да предоставят в замяна на парите, които БНБ ще им заема. Целта да се заложат възможно най-високи изисквания за обезпеченията и така търговските банки да получат знак, че БНБ няма да е „всеопрощаваща майка, готова винаги да спаси блудния си син“, а в далеч по-голяма степен ще трябва да разчитат на своите майки и това автоматично ще означава по-голяма дисциплина, защото ще ги контролира някой лично заинтересован от тяхното здраве и рентабилност.
Ако отворим скоба, като в математиката, тя може да се нарече Управление „Емисионно“ защото всичко изброено по-горе, са нови функции, които попадат именно в неговите ресори на отговорност. Можем обаче да поставим и средна скоба и да я наречем Андрей Гюров, защото той ръководи Управление „Емисионно“ и под негово ръководство, под неговата компетентност, съвест и работоспособност протича процесът по подготовка на централната банка за реалностите на еврозоната.
Затова и скандалите, които съпровождат работата на Андрей Гюров от есента на миналата година, наложиха специални преходни и заключителни разпоредби, които да гарантират, че повече няма да има подуправител на БНБ, членуващ в политическа партия, участващ в ръководството на политическа партия, участващ в партийни събития и освен да напусне несъвместимите си позици, всеки следващ подуправител и управител на БНБ ще трябва да докладва в срок, че се е освободил от всякакви ангажименти, които го правят несъвместим с високия му пост в БНБ.
В сегашния закон има забрана за стопанска дейност и участие в партийни ръководства, но липсва задължение да се докладва отстраняването на несъвместимостите. Позволява се преподавателска дейност с разрешение на Управителния съвет.
В същото време последната декларация на подуправителя Андрей Гюров показва вземане за 160 хил. лв., възникнало по силата на „Договор за съвместна дейност“ и участие в Управителния съвет на неправителствена организация. Участието му в Изпълнителния съвет на Продължаваме промяната, съдът е приел за прекратено още преди Гюров да заеме подуправителско място в БНБ, въпреки, че заличаването му в правния мир е поискано чак на осми септември, или 13 дни след изтичане на срока за отстраняване на несъвместимостите. Съдът приема, че макар вписването да е предприето от партията толкова късно (44 дни забавяне от настъпване на обстоятелството), това не променя волеизявлението на Гюров за напускане на Изпълнителния съвет и незабавното му влизане в сила, както повелявал партийният устав.
Ако разпоредбите в новия закон за БНБ важаха днес, то Гюров щеше да е длъжен да покаже още миналия септември документи, че вече не е в Изпълнителния съвет на ПП, че повече няма търговско вземане, както и че не участва в Управителен съвет на НПО.
Но понеже такова задължение не съществува, през есента Търговският регистър го показваше като член на Управителен съвет и е неясно какво става с вземането му за 160 хил. лв. от кой е с какъв статус е, има ли касателство с работата му като подуправител на централната банка.
Точно за да се разсеят всички съмнения, Българска народна банка може да извърши проверка по случая и да излезе с позиция. Включително има право и да освободи Андрей Гюров, ако Управителният съвет прецени, че има основания за това. Управителният съвет получи власт да бъде другарски съд на колега миналата година при последните промени в Закона, който регулира дейността на централната банка.
Така вече четири месеца след изтичане на срока Андрей Гюров да отстрани несъвместимостите с длъжността си, не става ясно, дали той го е спазил сроковете, имало ли е забавяне, по чия вина е то.
В същото време няма официално изявление на Българска народна банка какво са установили вътрешните й проверки? Няма информация дали Управителният съвет се е произнасял по казуса. Неофициалната информация е, че в БНБ са изготвени два доклада, посветени на Андрей Гюров. Първият твърдял, че всичко е точно и е бил отхвърлен от Управителния съвет. Вторият признавал, че има неща, които обаче трябва да се изяснят от КПКОНПИ като компетентен орган и от Народното събрание като орган по назначението на управителя и подуправителите на БНБ.
Самият управител Димитър Радев обясни пред бюджетната комисия на парламента миналата седмица, че въпросът касае НС и има сигнал към КПКОНПИ. При вчерашния и днешния дебат обаче Радев не пожела да каже от коя дата е преписката, с която Управителният съвет уведомява КПОНПИ за казуса Гюров и иска мнение от комисията.
Отказът на Радев да говори предполага, че той или смята себе си за човек с толкова безупречна репутация, че думите му не подлежат на проверка и не е необходимо да дава подробности за действията си, или че спестява нещо.
Всички изброени горе факти не се видяха по никакъв начин притеснителни за управляващото мнозинство и вместо да поиска централната банка да се държи на нивото, на новите очаквания, които й се вменяват, Продължаваме промяната, ГЕРБ и ДПС, както и самата БНБ решиха да се държат като тайнствена задруга. Точно като в годините на предишния управител Иван Искров и първия кабинет ГЕРБ, когато балонът Корпоративна търговска банка се раздуваше, а въпреки всички медийни публикации, че се случва нещо нередно, централната банка се държеше сякаш живее в паралелна вселена.
Днес парламентарното мнозинство и управителят на БНБ формират фронт за защита на Андрей Гюров, което го прави един от институционално най-пазените хора в България. Това щеше да има своята логика, ако централната банка беше подала поне един сигнал, че просто оказва на Андрей Гюров дължимата подкрепа и доверие докато разследванията не покажат отвъд границите на разумното съмнение, че отношението трябва да се промени.
Централната банка обаче се проваля в убеждаването на обществото, че има справедливо и безпристрастно разследване, което тече с разумни срокове.
Лично управителят на Българска народна банка Димитър Радев отказа да даде тези уверения, след като вчера и днес го подканиха депутати от две парламентарни групи. Така Радев се нареди точно до предшественика си Иван Искров, който също с мълчание подминаваше случващото се в банковата система, или по-точно в няколко банки, една от които гръмна под носа му, а още няколко претърпяха трус, който не той, а други членове на Управителния съвет, правителство, банков сектор и Народно събрание работиха денонощно да стабилизират. Когато Димитър Радев дойде, всички очакваха, че ще бъде класи над Искров. Ако обаче съставим лист за отмятане със следните въпроси: „работи ли за приемане на еврото“, „пее ли народни песни с поднадзорни лица“, „мълчи ли по въпроси, които произтичат от губернията му и вълнуват обществеността“, ще излезе, че единствената разлика между Радев и Искров е, че още не сме видели Радев да пее народни песни. По всичко останало, отметките го определят като аватар на Искров.
Толкова за независимостта на централната банка и толкова за последните й двама управители.
Димитър Радев упорито отказва да признае и значимостта на доклада, който експерти от Управление „Емисионно“ съставиха през 2021 година и вече две години Централна банка и правителство опитват да неглижират и потулят заключенията, че рисковете са повече от несигурните полезности при евентуална замяна на лева с евро.
Ако вземем за пример Bank of England, която съставя аналитични документи, посветени на всякакви предизвикателства и редовно ги публикува, поведението на БНБ контрастира, толкова сериозно, че човек се пита БНБ независим орган ли е, или задачата ѝ е очевидни истини да не се превръщат в обществено познание и работи по тяхното потулване.
Честито! Ако вторият мандат на Иван Искров беше маркиран от трагедия, с поведението на Димитър Радев, всичко ставащо вече има статут на фарс.