След като цяло лято медиите тръбяха за безоблачни хоризонти, които са се отворили пред кабинета "Борисов 3" и как поне до приключване на европредседателството нищо не грози съществуващото статукво, то драматичния обрат настъпи само за няколко дни. Достатъчно бе да се покаже по телевизията една схема с клиентелистки назначения в Хасково и цялата стабилност отиде на вятъра. Независимо дали и как управлението ще преодолее създалата се кризисна ситуация, то ще излезе от нея отслабено. Което от една страна ще направи опцията за продължаване на атаката срещу кабинета още по-прималива, а, от друга страна, властта ще трябва да се концентрира все повече върху собственото си оцеляване.
В България има сложно преплитане на обективни процеси и личностни амбиции, които предполагат наличието на перманентно политическо напрежение в страната. И без да се достигне до определено обществено успокоение не може да се очаква и спадане на политическото напрежение. Последното до голяма степен се дължи и на разнопосочните сигнали, които издава самия електорат.
Нека си припомним, че само в рамките на половин година българите гласуваха по два коренно противоположни начина. Първо избраха подкрепяния от социалистите Румен Радев за президент, като вотът им бе определно анти- ГЕРБ мотивиран, а впоследствие изведоха партията на Борисов на лидерски позиции, гласувайки анти-БСП. За да оправдае очакванията на 2 млн. свои избиратели, президентът Радев е задължен да се държи като контрапункт на сегашното управление. За да се хареса пък на своя 1 млн. симпатизанти, ГЕРБ трябва перманентно да демонстрира надмощието си над социалистите. В допълнение, лидерът им може да бъде ефективен само ако го играе One Man Show. Към момента двете тенденции изглеждат уравновесени и пораждат клинча в политическия ни живот. Образно казано, локомотивът е застопорен, а свирката не може да поеме цялата пара. А пасажерите стават все по-недоволни, че влакът не потегля.
За да се излезе от съществуващата безизходица, съществуват два варианта - или един от двата лагера категорично ще надделее над другия, или ще се появи трети играч. Затова Радев и Борисов, водейки борба помежду си, постоянно с опасение се оглеждат настрани. Те са наясно с последиците от поражението, но чувстват, че и победата може да ги повлече към бездната.
В началото идеята на ГЕРБ изглеждаше проста - да се насъскат медийните и политически помияри срещу новия президент, като премиерът не само ще се дистанцира от цялата кампания, но дори ще го раздава помирител. Освен всичко друго, той така ще репетира и за бъдещата си роля на национален обединител. Но активното мероприятие не сполучи поради наложения висок интензитет на противопоставяне. Търсеше се не просто да се ерозира популярността на президента, а нейното срутване. В рамките на няколко седмици.
Което може да е тактическа грешка. А може и да е съзнателно търсене на бърз резултат, именно поради интуицията на Борисов, че всяка форма на политическа конкуренция трябва да бъде бързо задушавана. А Радев се превръща все повече в основна заплаха. Президентът демонстрира действия и разбирания, които не просто демаскират глупостта и алчността на днешното управление, но подриват и самия образ на Борисов. Нещо, което разбира се не може да бъде простено.
За министър-председателя войната срещу президента Радев се превърна от рутинен за ГЕРБ процес на омаскаряване на противника в битка за оцеляване. Просто така се стече конюктурата. Тя съвпадна с един процес, когато в обществото започна да се забелязва натрупване не просто на апатия, а на антипатия към кабинета на Борисов. Дори и без да инкасира гафове, поради прекаленото си застояване във властта, хората са склонни да търсят негова алтернатива. А когато се размахват роднински схеми в администрацията, министри и депутати дерибействат из телевизионните судиа, парламентарното мнозинство с разголени гърди брани бейби-корумпетата си, бурята става неудържима.
И президентът, дори и да действа несъзнателно, отключва в някаква степен процеса на търсене на заместител на Борисов. Първо, стоейки на левоцентриски позиции, той се ползва със симпатиите и на хора, които са потенциален електорат на ГЕРБ, т.е. къса «живо месо» от управляващата партия. И ако се опита да структурира тази си подкрепа под формата на нова центристка сила или успее да трансферира част от своя имидж към БСП, ГЕРБ ще бъде сериозно наранен. Той не само ще се лиши от част от своите избиратели, но което е по-лошо- самите избиратели ще получат един политически продукт, който може да бъде предпочетен дори и само защото не носи със себе си тежко корупционно наследство.
Но дори президентът да не успее да реализира подобна сложна политическа схема, стига той да запази в продължение на половин-една година своя рейтинг и продължи с критиките си към властта, това също ще бъде изтощително за последната. Ако тя не заключи бързо сегашната криза, силите ѝ може да се окажат изчерпани в най-неподходящия момент, когато на хоризонта се зададе нейна алтернатива. Като на Слави например, която има потенциала цялостно да подмени ГЕРБ. Колкото и да изглежда монолитен той в момента. Все пак това е кораб, населяван изцяло от мишки.
Ако щурмът на ГЕРБ срещу Радев се провали поради своята стихийност, то засега и президентът не успява да инкасира позитиви за себе си, поради своята плахост. След като е избрал да води срещу подмолните действия на Борисов открита борба, той не трябва да се спира на полумерки. Нужно е дръзновение, което не държи сметка за настояща популярност или бъдещ втори мандат.
Думите му в Алма матер по повод търсената война от управляващите не трябва да звучат като предупреждение, а като начало. Срещу ГЕРБ трябва да се използва и военна стратегия: не бива да се сключва прибързан мир и да се помни, че атаката е по-ефикасна от отбраната.
Ако Румен Радев приеме сега протегнатата ръка на премиера, това ще покаже, че досегашната му критика е била конюктурна и е преследвала само да запуши устите на управляващите по негов адрес. Той трябва всячески да се пази от усещането, че е достигнал до каквито и да било договорки с Борисов. Защото това ще бъде по същество капитулация.
И най-доброто доказателство, че подобно нещо не се е случило, е ако президентът продължи да отиграва темата с корупцията и шуробаджанащината. Изпозвайки популистки послания, той ще бие управляващите на собственият им терен. Те вече инкасираха автогол с бягството си от КСНС, сега само на обществото трябва да бъде поднесена подходящата интерпретация на случилото се.
Реакцията на президента трябва също така да бъде адекватна на отправените към самия него обвинения. Докато бе наричан севернокорейски лидер, корумпиран генерал и мъж под чехъл, той не бива да се задоволява да отговаря с мъгливи предупреждения, че е готов за война. Войната вече е в ход.
И за да бъде двубоят равностоен, използваните средства трябва да бъдат съразмерни. Тук не става въпрос президентът да изпада до едно махленско и клюкарско ниво, а да се опита да пренесе своя огън персонално срещу Борисов. В момента самите ГЕРБ създадоха ситуация, при която обществото е заинтригувано от войната между институциите и всяка неблагоприятна информация за премиера ще придобие резонанс, който при «нормални» обстоятелства би изглеждал невъзможен. В това отношение не е безинтересно да се види кой стои зад офшорката «Дебт Асет Кепитълс» и дали БНБ ѝ е възлагал определени функции по отношение на държавния дълг на страната.
Залогът при президента Радев е разбира се по-голям, затова е и по-трудно реализируем. Ако той спечели битката си срещу Борисов, ще получи възможността не просто да е елиминирал най-силния си конкурент за следващите избори за държавен глава, но и ще пренареди сериозно политическото ни пространство. Дано в един по-удачен от сегашния ред.
Свързани текстове:
http://glasove.com/categories/komentari/news/torbata-s-lyzhite-v-gerb-e-na-izcherpvane
http://glasove.com/categories/komentari/news/da-pozlatish-srebroto
http://glasove.com/categories/komentari/news/tipichno-po-gerberski
http://glasove.com/categories/komentari/news/skeletite-ot-garderoba