- Автор: Гласове
- 05 Ное 2023
- 7750
- 45
Алексей Арестович, Фейсбук Следвайте "Гласове" в Телеграм
Алексей Арестович с коментар на статията за Зеленски, написана от журналиста Саймън Шустер в „Тайм“
Отначало някой се държи като диктатор и вместо да следва нормалния път на ускорено развитие, избира стагнацията. След това някой развъжда масова корупция. След това някой развъжда омраза към всяко мнение, което се различава от неговото.А после – година и половина по-късно – идва есента, както в отношенията със Запада, така и със собствения народ. И независимо колко силно отричаш реалността, не можеш да се отдалечиш от нея.
Един от етапите на отричане на реалността е опитът да обвиниш проклетия Шустер за всичко. Вместо да погледнеш в очите.
Статията в „Тайм“ показва неприятен и далечно познат образ: Един изоставен от всички диктатор, който броди в дъното на бункера в нежелание да се изправи пред реалността и истерично крещи за незабавна победа, която не е в състояние да постигне.
Авторитарен тип, чието обкръжение се страхува да му каже истината. Не, това не е директен паралел с Хитлер. Говорил съм със Саймън лично няколко пъти, той никога не би направил такъв паралел. Но той е брилянтен артист и е уловил момента на истината ясно: Не става дума за паралели, става дума за модели. Всички диктатори, откъснали се (в името на своите фантазии) от реалността, свършват еднакво.
Тази статия осъжда Зеленски на самота и на съд от историята – самота, за която няма кого да порицае, освен себе си.
Две корици с разлика от година и половина помежду им.
