- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 30 Яну 2026
- 6250
- 20
Подуправителят на Българската народна банка Андрей Гюров отново създава правна бъркотия с изказването си, че е готов да стане служебен министър-председател. Съгласно чл. 13, ал. 5 от Закона за Българската народна банка, ако управителят или подуправителят се съгласят да поемат премиерския пост, те трябва да напуснат централната банка.
Точната разпоредба на закона е следната:
„В случай че управителят или подуправителят е изразил изрично съгласие да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, същият подава оставка. Управителят или подуправителят има правото да откаже да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България.“
В същото време, на излизане от президентството, Андрей Гюров прави политическо изказване, което е последвано от въпроса „Тоест приели ли сте – да или не?“, а отговорът му гласи:
„Да, на този въпрос мога да кажа следното. Споделих с госпожа президента, че съм готов да поема отговорността, ако това стане при ясни принципи и без скрити условия. Под принципи имам предвид, че България е Европа, а в Европа се провеждат честни избори. Честни избори можем да имаме тогава, когато едно служебно правителство не се намесва на политическия терен, е достатъчно неутрално, равно отдалечено от всички партии и работи само в рамките на правомощията, които му дава Конституцията.“
След това, запитан за юридическите неясноти относно отстраняването му от Българската народна банка, което обжалва, той обяснява:
„В този смисъл няма никакви морални проблеми да приема подобна позиция.“
Това изказване беше прието от широката общественост като съгласие на Гюров и логиката налага той да подаде оставка от подуправителския си пост в Българската народна банка. Това по никакъв начин не задължава президента Илиана Йотова да определи Гюров за премиер. И на теория е напълно възможно, ако той най-накрая реши да бъде в мир с правото и да носи отговорност за политическите си изказвания и действия, да се окаже както извън централната банка, така и да не стане министър-председател в служебно правителство.
В момента Върховният административен съд разглежда казуса на Гюров, който беше отстранен като подуправител с решение на Управителния съвет на Българската народна банка, но преди това отстраняване да бъде потвърдено от Народното събрание, тече неговото обжалване. От своя страна Върховният административен съд изпрати преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на директивите, преди да вземе окончателно решение. В този правен вакуум Андрей Гюров хем не изпълнява функциите си на подуправител, хем съхранява качеството си на потенциален служебен премиер. Това повдига и въпроса дали още от самото начало стремежът на ПП да го вкарат в Българската народна банка не е бил именно да имат поне един човек в така наречената „домова книга“, която се оформи при последните трагични промени в Конституцията.
Отделен въпрос е какво ще стане със заплатите, които Андрей Гюров не е получавал повече от година, докато текат обжалванията му. Не е ясно дали евентуална оставка след изказването му, че е готов да стане премиер, ще прекрати казуса с отстраняването му или той ще продължи.
Разбира се, напълно възможно е Гюров и сега да заяви, че думите му при излизане от президентството не означават изрично съгласие да стане министър-председател и не пораждат задължение за оставка съгласно чл. 13, ал. 5 от Закона за Българската народна банка. Тогава ще се окаже, че той още веднъж балансира на ръба на закона с действията си като подуправител на Българската народна банка и създава правен хаос, който кара съдилища и общество да се занимават с персоната му.
Това поражда и въпроса какъв премиер би бил човек, който не смее нито веднъж да се изкаже ясно и да носи отговорност за думите си.
